Утре Тереза Мей официално ще стане едва втората жена, която е застанала начело на Обединено кралство Великобритания.
Журналистът от Би Би Си Красимира Хендри ни разказва кой ще води Великобритания в периода на това, вероятно, най-голямо за британците предизвикателство за последните 70 години – Brexit.
Не се подлъгвайте по нейните фриволни леопардови обувки и безупречния й стил на обличане. Не се оставяйте да ви заблуди с любовта си към АББА и Моцарт, готварските книги или пожизнения си абонамент за списание VOGUE. Зад иначе добронамерената, но често смразяваща усмивка на Тереза Мей, се крие лейди, по-желязна и от нейния идол Маргарет Тачър.
Тереза не търпи противоречия. Тя е костелива като орех и трудна за общуване. Тя е като мъртво течение – дърпа дълбоко и не изпуска от хватка. Консерваторката открито подкрепи гей браковете във Великобритания, но се противопостави на забраняването на лова на лисици. Под нейното ръководство като вътрешен министър, в страната бяха предотвратени няколко терористични атаки и през 2013 г. тя успя да извоюва депортацията на радикалния ислямист Абу Катада в момент, в който той смяташе, че е недосегаем.
Тереза не идва от привилегировано семейство – баща й е обикновен свещеник, а образованието й преминава в елитно, но държавно училище. Тереза Мей няма общо с момченцата от Итън. Тя представлява новите тори и е една от малкото консерватори (да не говорим за жени изобщо!), които успяха да се задържат във висшия ешалон на британското държавно управление близо 20 години. За нея се превърна в ежедневие да припомня на съпартийците си, че са недолюбвани от обществото поради класовото разделение, което самите те представляват.
През 1973-та Маргарет Тачър заяви, че не вижда изгледи за жена министър-председател докато е жива. 43 години по-късно Тереза Мей ще застане начело на правителството на страна с разпадащ се политически живот и неясно европейско бъдеще. Тази работа не е за хора със слаби нерви.
Тереза Мей е най-доброто, което може да се случи на Великобритания след разтърсващия Brexit, за който гласуваха 17 млн. британци. Тя е резервиран, но силен лидер. Политик, който се ползва с уважение. Вече се е разписала в модерната история на Великобритания като един от най-дълго служилите министри на вътрешните работи – 16 години. От 1997 г. Тереза Мей е народен представител на малкото градче Мейдънхед в района Баркшър. Горе-долу оттогава датира и нейната роля за пример не само за жените в британския Парламент, но и за онези, които искат да направят кариера в политиката. Едно от най-високо ценените й качества е, че не е клюкарка и рядко е виждана в кулоарите на парламента.
Изключително затворената Мей рядко коментира личния си живот. Въпреки това през 2013 г. обяви, че е диагностицирана с диабет и ще прекара остатъка от живота си на инсулин. От 1980-та е омъжена за Филип Мей, с когото се среща в Оксфорд. Семейството няма деца.
Въпреки че нейната официална позиция бе оставането на Великобритания в Евросъюза, от сряда Тереза Мей ще трябва да поеме кормилото и да изведе страната от него. Типично в неин стил, тя обяви, че няма да прави никакви опити да задържи Великобритания в групата на 27-те или да договоря сделки през задния вход. Няма да има провеждане на втори референдум. Ясно и кратко тя се ангажира като министър-председател за изведе страната през трудния две-годишен процес на отделяне от кораба-майка. Защото според нея, гласуването не е просто за напускане на евро структурите, а за промяна. И началото на тази промяна трябва да започне с ново отношение към бедната бивша работническа класа на Великобритания – хората, които живеят извън Лондон и извън големите градове на страната, недоволните, чиито вот преобърна политиката на държавата.
Тереза Мей има по-малко от два дни да се премести на Даунинг стрийт и да обяви ново правителство. Тя ще бъде поставена под огромен стрес от някои от съпартийците си как точно да овладее свободното движение на работна ръка от Източна Европа и как да договори най-добрите сделки за Великобритания, напускайки съюза. Срещу нея вече се надигат и гласове за начина, по който тя сяда на премиерския стол – без избори. Нещо, срещу което самата Тереза опонира навремето, когато Тони Блеър предостави поста си на Гордън Браун.
Въпреки турболентните промени, пресата във Великобритания заговори за ново, женско царство не само в консервативната партия. Лейбъристката Анджела Иигъл обяви, че ще се изправи срещу Джереми Корбин за лидерството на лейбъристката партия. Какъв ще бъде крайният изход от тази битка, обаче, на този етап можем само да гадаем. За момента атмосферата в британския политически живот много напомня на разгорещените битки между момчетата в клас, които спират в момента, в който влезе класната. Защото всеки трепери от нея, независимо от леопардовите й обувки. Да се готви Ангела Меркел.
