Мария Спирова е остро перо в журналистическата си дейност, но освен това тя пише прекрасни фейлетони, които искаме да представим в рубриката ни „Записки от потъващия остров“.
Приятно четене.
Лондон, Гара Виктория, петък вечер – тарапана, фраш, армагедон.
През запъхтяната тълпа като достолепни жирафи крачат двама грамадни полицаи с камбановидни каски, сканирайки човекопотока. Без никакво предисловие ме флангират и деликатно ми задават няколко въпроса за съдържанието на чантата ми и крайната ми дестинация. Аз отговарям чинно, защото вече съм свикнала, че на Острова лицеизразът ми се приема за силно неблагонадежден.
На „Хийтроу“ последния път ми взеха проба от пастата за зъби. С лакмус. И ръкавици.
Та, разпитват ме полицаите по един спокоен и дори доброжелателен начин и накрая ме питат откъде съм. Аз мислено се прекръствам и си признавам.
– Ха, че тогава защо пътувате към Оксфорд?
– Там живея.
– С него ли?
Сочат близкия ми приятел Тим, който пътува с мен, държи ми палтото с притеснен вид и е едро, кротко англосаксонско говедо с невидими мигли и вежди.
– Не. С няколко други синеоки мъже.
– Аха. Работите ли там?
– Не.
– А какво правите?
– Работя тук.
Полицаите почват да се чумерят на насмешливия ми тон и Тим решава да се застъпи:
– Констабъл, случило ли се е нещо?
– Просто проверяваме, имаме сигнали за джебчийство.
– Мария не е джебчийка.
– Ние съвсем не твърдим, че е.
– Това ме успокоява. Защото, виждате ли, ще си изпуснем влака, ако този разговор се проточи.
Напрегната пауза.
– Желаем ви приятна вечер.
Тим и аз търчим към перона. Той гълчи задъхано:
– Забранявам ти да казваш, че си българка! Ще прощаваш, обаче първо гледах някакъв българин как разпъна Иисус Христос във филма на Мел Гибсън, а скоро казаха, че българин щял да играе канибала в „Игра на тронове“. Баща ми разправя, че се избивате с чадъри и произвеждате експлодиращи бойлери. От време на време и на мен ми иде да те арестувам превантивно, особено като почнеш да повишаваш тон на публични места! У теб ли са билетите?
#нямапрокопсия
Можете да прочетете другите произведения от „Записки от потъващия остров“:
Неочакван сблъсък на метростанция Глостър Роуд
Часовникарят и неговите антики
Сутрешна алилуя: Наеми имигрант, спаси наемател
