През последните години предизвикателствата пред системите за висше образование в цял свят нараснаха значително. От една страна, технологичното развитие взриви системата и постави нови изисквания пред академичната общност, а от друга – многобройните кризи – демографска, геополитическа, здравна, икономическа, които се наслагват и натрупват, имат все по-голям негативен ефект върху образователните системи.
Тази динамика значително усложнява провеждането на устойчиви реформи и поддържането на качеството, тъй като те имат пряко въздействие и върху националните образователни системи. В конкретния случай в България нестабилната политическа ситуация, свързана със седми поред последователни парламентарни избори през последните 4 години и постоянната смяна на правителства, и съпътстващите ги промени в Закона за висшето образование, е допълнителен фактор, който оказва негативно влияние.
За измерване и оценяване на качеството на висшето образование в България се прилагат различни подходи и инструменти, които са в съответствие с прилаганите и приетите в ЕС. Националната агенция за оценяване и акредитация, например, е законово определен орган, който има надзорни функции и следи за работата на университетите, като може да дава или отказва разрешение за акредитация на програма или дори на институция. Неправителствените агенции имат по-скоро консултативни функции и чрез разработването на цялостни рейтинги целят да повишат качеството и конкуренцията между академичните институции.
Но основните искания на университетите са ясни:
– Дефиниране на по-високи доходи, съотвестстващи на значението на интелектуалния труд за обществото
– Пълна академична свобода
– Нов модел на финансиране на научно-развойната иновационна дойност, съответстващо на глобалните предизвикателства
– Промяна на регламента за търговските дружества на висшите училища и възможност за партньорство с общините и бизнеса
– Съответствие със Стратегията за развитие на висшите училища в периода 2021-2030 г. и обвързването й с реалните законодателни промени
– Дефиниране на видовете ВУЗ, критериите, по които те се определят, и тяхното финансиране- Определяне и насърчаване на интердисциплинарните образователни продукти и тяхната акредитация
– Прецизно дефиниране на термините „консорциум“, „преструктуриране“, „сливане“, „обединяване“ в правните документи
– Определяне на „мрежата от университети“ като структура „отдолу нагоре“, позволяваща създаването на общи интердисциплинарни образователни продукти и възможността студентите да получат образователна степен чрез комбиниране на обучение в различни университети в мрежата
– Диалог
Отвореното писмо на Съвета на ректорите по повод неизпълнение на поетите от държавата ангажименти заложени в Закона за висше образование без редакторска намеса:
ДО Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
ДО ПРОФ. ГАЛИН ЦОКОВ
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
ДО Г-Н КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА В НС
ДО Г-Н ЙОРДАН ЦОНЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ В НС
ДО Г-ЖА ИЛИАНА ИВАНОВА
КОМИСАР ПО ИНОВАЦИИ, НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КУЛТУРА, ОБРАЗОВАНИЕ И МЛАДЕЖ НА ЕК
ДО Г-ЖА ДИАНА КОВАЧЕВА
ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА ГЕРБ-СДС
ДО Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ И Г-Н АТАНАС АТАНАСОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА-ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“
ДО Г-Н ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“
ДО Г-Н КОСТАДИН КОСТАДИНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА ВЪЗРАЖДАНЕ
ДО Г-ЖА КОРНЕЛИЯ НИНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“
ДО Г-Н ТОШКО ЙОРДАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА „ИМА ТАКЪВ НАРОД“
ДО ЕЛЕКТРОННИТЕ И ПЕЧАТНИ МЕДИИ В СТРАНАТА
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
В навечерието на най-светлия за академичната общност празник – 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, сме принудени да се обърнем към цялата общественост в пореден опит да бъдем чути и разбрани.
Преподавателите, учените и служителите в администрацията на висшите училища са гръбнакът, които формира т. нар. „елит на нацията“. Необходимо е грижата за българската наука и образование да е изведена като основен национален приоритет в политиките на държавата.
През последните три години средствата от брутния вътрешен продукт, предвидени за финансиране на българските университети, драстично намаляват. Трудовите възнаграждения на преподаватели, асистенти, доценти и професори са унизително ниски и неконкурентни спрямо тези на лица, заемащи позиции, изискващи не толкова висок образователен и интелектуален ценз (и несъпоставими с възнагражденията на колегите от Европейските образователни институции).
С огромни усилия през м. март тази година, с изменение на Закона за висшето образование, по настояване на цялата система, са приети правила, обвързващи предвидените средства от държавния бюджет за образование и наука с определен минимален процент. Трудовите възнаграждения на академичния състав на държавните висши училища са фиксирани спрямо средната брутна работна заплата за страната.
Отдавна най-талантливите млади хора на България не избират кариера в науката. Наблюдава се и текучество на хабилитирани лица към педагогически професии и ангажименти в системата на средното образование, и други, които не са свързани с образованието. В същото време системата претърпява положителни вътрешни трансформации. Според официални данни на независимите рейтингови класации публикационната активност и цитируемост на българските учени в престижни международни реферирани и индексирани издания през последните 5 години се повишава не в проценти, а в пъти.
На фона на ангажиментите, които държавата официално декларира към академичната общност с изменението на Закона за висшето образование, последва мълчалив отказ да се изпълнят задълженията по него и да осигурят необходимите средства. Държавата, в лицето на изпълнителната власт, отказва да изпълни задълженията си, които законодателната власт й е вменила. Още повече, че държавата през последните години игнорира приноса и значението на частното висше образование за общественото и икономическо развитие на страната.
От седмици ректорските ръководства и Съветът на ректорите, който ги представлява, безуспешно се лутат в лабиринтите на бюрократичните вътрешни взаимоотношения на държавата, в опит да осигурят това, което самият закон гарантира.
Подобно унизително отношение към знанието не е проявявано никога досега в най-новата българска история. До този момент гласът на академичната общност не достига високи децибели, защото сме водени от вярата, че не силата му, а аргументираността на тезите и исканията са водещи. Подобен подход от наша страна се приема за наивен и неефективен от тези, от които зависи да си свършат работата.
Поради тези причини, за първи път от началото на Прехода и промяната през 1989 година, ние българските учени и преподаватели от националните държавни висши училища и част от частните университети ще предприемем ефективни протестни действия поради неизпълнение на поетите от държавата задължения към нас и неспазването на Закона за висше образование.
На 20.05.2024 г. всички държавни български университети и част от частните университети предупредително няма да отворят врати, като изключение ще се направи единствено за дейности със спешен и неотложен характер.
Съветът на ректорите определя 20.05.2024 г. като начална дата за стъпаловидни по продължителност протестни действия на всички висши училища до края на семестъра (протестите ще се изразяват в стъпаловидно нарастване на дните, в които висшите училища няма да работят). В тези действия може да бъде включено и реално блокиране на ключови артерии в страната.
Изразяваме своята пълна подкрепа на протестите, организирани от синдикалните структури на ВОН – КНСБ и „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, които имат идентични искания с тези на академичната общност, и които ще се проведат в същия ден.
На 24 май всички преподаватели, учени, изследователи, работещи в българските висши училища, ще се включат в шествията по повод празника с протестни ленти на реверите, в израз на несъгласие с пълното разминаване между думите и делата на българските политици и държавници.
Уважаеми госпожи и господа,
С гореизложеното и съгласно чл. 92 ал. 1 и ал. 3 на ЗВО сме непреклонни в исканията си за осигуряване достигането на средна брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища не по-малка от 180 на сто от средната брутна работна заплата за страната и осигуряване на минимална основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища не по-малък от 125 на сто от средната брутна работна заплата за страната.
Призоваваме за разбиране и подкрепа от цялото българско общество и най-вече от студентите и докторантите. Нашите действия не са резултат на моментна емоция, а на дългогодишно потискано недоволство, превърнало се вече в оправдан гняв.
Призоваваме всички органи на държавната власт да преосмислят отношението си към висшето образование в България, за да не се достигне до небивалия срам да се затварят за постоянно български университети поради фалити и недофинансиране. Необходими са смирение, здрав разум, воля и далновидност. Надяваме се да ги видим в поведението на тези, от които зависи изпълнението на нашите искания.
Българинът исторически винаги е ценял високо и е поставял на пиедестал образованието на децата си. Не трябва да забравяме, че националните истории на други народи са писани от генерали и политици, а българската е писана от учители и учени. Надяваме се тази истина да достигне до тези, които взимат решенията за нашето бъдеще, без значение от техния партиен цвят и идеологическа окраска.
14.05.2024 г.
гр. София
С уважение:
Ректорите на висшите училища
в Република България
Проф. д-р Миглена Темелкова
Висше училище по телекомуникации и пощи
Проф. д-р Ивайло Копрев
Минно-геоложки университет „Свети Иван Рилски“
Проф. д-р Димитър Димитров
Университет по национално и световно стопанство
Чл.-кор. проф. дфн Мирослав Дачев
Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“
Старши комисар доц. д-р Иван Видолов
Академията на МВР – София
Проф. д-р инж.- икон. Даниела Тодорова
Висше транспортно училище “Тодор Каблешков“
Доц. д-р инж. Анита Хандрулева
Висше строително училище „Любен Каравелов“
Проф. д.ю.н. Борис Велчев
Висше училище по застраховане и финанси
Доц. д-р Ана Хубанова
Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг
Доц. д-р Христо Михайлов
Лесотехнически университет
Проф. Бойчо Ланджов
Медицински университет – София
Проф. д-р Сава Димитров
Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“
Проф. д-р Красимир Петков
Национална спортна академия „Васил Левски“
Проф. Георги Янков
Национална художествена академия
Проф. д-р Георги Вълчев
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проф. дн инж. Иван Кралов
Технически университет
Доц. Гичка Кутова
Университет по архитектура, строителство и геодезия
Проф. Сеня Терзиева-Желязкова
Химикотехнологичен и металургичен университет
Проф. д.н Ирена Петева
Университет по библиотекознание и информационни технологии
Доц. д-р Боряна Иванова
Аграрен университет – Пловдив
Проф. д-р Жан Пехливанов
АМТИИ “Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив
Проф. д-р Милен Балтов
Бургаски свободен университет
Проф. д-р Петър Христов
ВСУ „Черноризец Храбър“
Проф. д-р Димитър Димитров
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Доц. д-р Екатерина Кюскиева-Арабска
Висше училище по агробизнес и развитие на регионите – Пловдив
Доц. д-р Тодор Радев
Висше Училище по Мениджмънт – Варна
Проф. дпн Георги Манолов
Висше училище по сигурност и икономика, Пловдив
Проф. д-р Евгени Станимиров
Икономически университет – Варна
Проф. д-р Добромир Димитров д.м.
Медицински университет – Плевен
Проф. д-р Ангел Учиков, дмн
Медицински университет – Пловдив
Проф. д-р Димитър Райков
Медицински университет – Варна
Проф. д-р Георги Апостолов
Международно висше бизнес училище, Ботевград
Проф. Пламен Кангалов
Русенски университет „Ангел Кънчев“
Доц. д-р Марин Маринов
Стопанска академия“ Д. Ценов“ – Свищов
Доц. д-р Стефан Серезлиев
Театрален колеж „Любен Гройс“ – София
Проф. д-р Драгомир Пламенов
ТУ – Варна
Проф. д-р инж. Илия Железаров
ТУ – Габрово
Проф. д-р Добри Ярков
Тракийски университет – Стара Загора
Проф. д-р Христо Бозов, дм
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“-Бургас
Проф. д-р Галин Иванов
Университет по хранителни технологии – Пловдив
Проф. д.н. Наталия Витанова – Маринова
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“
Проф. д-р Николай Марин
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
Проф. д-р Марин Маринов
Европейски политехнически университет – Перник
Доц. д-р Стоян Киров
Колеж по туризъм – Благоевград
