Миналата година Дейвид Камерън не можеше да спре да се подиграва с лидера на опозицията – беловласият последовател на Троцки Джеръми Корбин, който, както каза дясната му ръка, иска да изгради “социализъм с iPad”.
Така веднъж беше изтекъл списък кои са членовете на собствената му парламентарна група, които го подкрепят. От него стана ясно, че ядрото е от 19 души и има още 56, които са положително настроени към него. Останалите 156 депутати в собствената му партия са или неутрално, или враждебно настроени към него.
“Бройте ме и мен към ядрото от привържениците му”, подигравателно зовеше Камерън, уверен, че с толкова радикален лидер вляво консерваторите ще управляват още десетилетие.
Днес, година по-късно, заради кашата, която си спретна с Brexit, Камерън вече го няма и за следващия премиер Тереза Мей остана задачата да изведе страната от Европейския съюз.
За тази година стана ясно обаче, че това основната опозиция в Британия да е завладяна от ляв радикал има и последствия. Едно от тях беше уклончивата подкрепа на Джеръми Корбин за оставане в ЕС преди референдума – защото ЕС бил капиталистически заговор.
Друг проблем се задава зад ъгъла. От него и обкръжението му може да зависи дали Британия ще стартира процедурата на напускане на ЕС. Скоро ще стане ясно дали напускането трябва да бъде одобрено от парламента. И ако се стигне до парламента, депутатите може да предотвратят Brexit.
В долната камара консерваторите имат мнозинство от четирима депутати, но сред тях има много противници на напускането на Великобритания и се очаква групата около бившия финансов министър Джордж Озборн да не подкрепи напускането на ЕС.
Това означава, че на Тереза Мей може да не й стигнат нужните гласове, за да се приеме решението за напускане. И те трудно могат да бъдат компенсирани – евроскепчичната UKIP има само един депутат, северноирландските съюзници на консерваторите – осем (а и не е ясно доколко биха подкрепили отделянето).
Останалите партии – шотландските и уелските националисти, либералдемократите и зелените – са против напускането.
И ако на Тереза Мей не й достигат няколко гласа, то може да се окаже, че ще ги намери от неочакван съюзник – лидерът на опозицията.
“Хората гласуваха за Brexit, защото им обещаха, че Британия извън Европейския съюз може да бъде по-добро място за нейните граждани. Без значение техния цвят или вяра. Шанс да си върнем контрола над нашата икономика, демокрация и живот на хората”, каза Корбин в своята първа за годината реч, като допълни, че партията му е готова да пожертва свободата на движение в ЕС.
Така той подсказва, че може би е готов да подкрепи един парламентарен вот за напускане на ЕС. В същата реч той каза, че Британия не може да си позволи да загуби достъп до общия пазар на ЕС, но свободата на придвижване е неотменима част от него.
Ако Корбин и ядрото, което го следва, решат да подкрепят напускането на ЕС при един парламентарен вот, то те услужливо ще предоставят на Мей нужните ѝ гласове за Brexit.
Вече видяхме скоростта, с която се срива паундът само от резултата от референдума – вчера той достигна ново 31-годишно дъно срещу долара. Чухме и заплахите на финансовите институции в Лондонското сити, че ще се изнесат от страната, а това са само част от вредите за британската икономика – напр. страната има износ към ЕС от 44,4% по данни на Евростат за 2015 г., които ще бъдат тежко засегнати, ако страната напусне общия пазар.
Тези вреди за икономиката в съчетания с безидейността на британското правителство какво точно значи Brexit и в каква посока да поеме Британия може да са от полза за Джеръми Корбин. Той ще обвини за всичко това мистериозния “неолиберализъм”, както е правил и досега, и ще заяви, че страната трябва да поеме по нов път – “социализма с iPad”.
Крайнолевите имат своя ореол на принципност, с който те сами се окачват, и са готови в името на своите идеали да направят и оправдаят всичко. Но тези им идеали не са толкова непробиваеми. Остава мистерия защо протестиралият срещу войните в Ирак и Афганистан пред американското посолство Джеръми Корбин днес не иска да осъди толкова яростно Русия за бомбардировките над Алепо. Напротив, след бомбардировките над хуманитарния ковой на ООН Джеръми Корбин заяви, че светът обръщал прекалено много внимание на Алепо и “фокусирането върху руските жестокости в Сирия понякога отвлича вниманието от други жестокости, които се случват”.
Така също Джеръми Корбин е принципен и в позициите си към Путин – към него той има “много, много критики”. И защото ги има тези критики затова… иска да изтегли НАТО от съседните на Русия държави:
“Имам много, много критики към Путин и нарушенията на човешкото право в Русия и военизирането на обществото. Въпреки това смятам, че трябва да има процес, в който да се опитаме да демилитаризираме границата на настоящите държави на НАТО и Русия.”
Това, разбира се, щяло да стане, за да се предотврати Студената война. Навярно в очите на Джеръми Корбин това е стремеж към мир и разбирателство и навярно той е готов да жертва много за мира. По същия начин той е републиканец в британската монархия, както и е пацифист в свят, изпълнен с конфликти.
Но въпреки своя републиканизъм той е готов да положи клетва за вярност към кралицата – други депутати в британския парламент отказват и затова губят правото си на глас. Така той започна и да пее националния химн, в който се пее “Бог да опази кралицата” след хилядите критики, които получи, че е готов с пълен глас да пее “Червено знаме”, но отказва да изговори думите на химна.
Джеръми Корбин е принципен, но в името на своите принципи е готов на всичко – дори и да ги наруши. Това е опасният комунист.
Колаж: The Economist
