Водени от убеждението, че случващото се в Близкия изток дава пряко отражение върху ежедневния живот на Европа, продължаваме с ежеседмичния бюлетин за най-важните теми в близкозиточните медии.
Бюлетинът е изготвен от живеещия от 40 години в България преводач от иракски произход Джауад Хамдани.
Опитът за преврат в Турция поставя арабите в два лагера
Опитът за преврат в Турция причини разделение между арабите и сред управляващите, и сред хората. ССЗ (Съветът за сътрудничество в Залива) стоеше в подкрепа на легитимните институции и дори Саудитска Арабия арестува военния аташе в Кувейт (обвинен в участие в опита за преврат), който се опита да пътува в Европа през саудитското въздушно пространство, отбелязва панарабската телевизия „Ал-Арабия“. А в другия лагер сирийският режим е най-ликувашият за провеждането на преврата. Позицията на Ирак е уникална, докато кабинетът на премиера и кабинетът на външния министър издадоха декларации, изразяващи преврата като вътрешна афера на Турция, в която никой няма правото да се меси в нея, кабинетът на президента д-р Фуад Масуум издаде декларация, силно осъждаща преврата и стои зад легитимните институции, избрани от народа. Позицията на Египет, обаче, е отличителна по силата на нейното членство в Съвета за сигурност на ООН и това може би заслужава да обърнем повече внимание.
Дипломати в седалището на ООН в Ню Йорк съобщиха в събота, че Египет пречи да се издаде единодушна декларация на Съвета за сигурност осъжда опита за преврат в Турция, докато египетски дипломат заяви, че Египет не възразява срещу представената декларация. САЩ, след консултациите с Анкара, са предложили в днес проект за декларация, акцентираща върху необходимостта от „зачитането на демократично избраното правителство в Турция“, но Египет беше против този абзац в декларацията. По време на консултациите в Съвета за сигурност, от Египет изразиха мнение, че „не зависи от Съвета за сигурност да определи дали избраното турско правителство е демократично“ и поиска премахването на този абзац, както поясни дипломат, акредитиран в централния офис на ООН.
Въпреки настояването на САЩ, египетският представител остана на своята позиция по този въпрос, което подтикна посланика на САЩ да се откаже от проекта за декларацията, защото декларациите се издават с консенсуса на 15-те държави-членки. Турция смята, наред с редица други държави, сред които и САЩ, че текстът на декларацията ще бъде много слаб, ако в него не е ясно изразена подкрепа за турското правителство.
Ахмед Абузайд, говорител на египетското външно министерство, обясни, че има 3 форми на издадените резолюции на Съвета за сигурност – първата е задължителни решения, втората са изявления, които се четат от председателя на Съвета за сигурност от името на членовете, а третата е обикновена и най-малко задължителна и пускането й изисква само съгласие, а не консенсус и не може да се прекрати заради вето или други причини. Абузайд допълни, че Съветът за сигурност в момента проучва изготвянето на декларация в консенсус.
В своето изказване в събота той допълни, че Египет не възразява срещу издаването на декларация и е съгласен с осъждането на продължаващото насилие и кръвопролития, но има някои бележки за един абзац. Египет предложи алтернативи и нови формулировки за обсъждане и ги постави в рамките на правилата и дисциплината, отбелязвайки, че страната препотвърждава своето уважение към демократичните и конституционни принципи и конституционното управление като цяло.
Относно официалното мнение на Египет за турския преврат, Абузайд каза, че „Египет е държава на принципите, а основният от тях, е да не се намесва в работите на други държави и да не се намесва в отношенията между народите и правителства“. Говорителят на Министерството на външните работи отрече посещението на турска министерска делегация в Кайро дни преди преврата.
Неназзованият източник добавя, че Египет е предложил замяна на параграфа, отделен за уважението на демократично избраното правителство в Турция, с параграф, изискващ уважение към демократичните и конституционни принципи и върховенството на закона. Източникът приключва коментара си, като отбелязвва, че е много изненадан от опитите на други да обвинят Египет, че възпрепятства издаването на декларацията със всички тези значения и контексти, докато Египет предложил проста поправка, която не засяга основното послание.
Турско-египетските отношения търпят фаза на напрежение, откакто армията свали през 2013 г. бившия египетски президент Мохамед Мурси (един от лидерите на „Мюсюлмански братя“) след общонародни демонстрации, а Турция осъди това като незаконен военен преврат и подкрепи протестиращите, които излязоха на улиците.
В Ирак започнаха преговори с политическите сили за промени в кабинета; Абади приема оставката на шестима министри и иска кандидатурите на нови
Иракският премиер Хайдар Абади прие оставките на шест министри, подадени по-рано, след което поиска политическите сили да номинират нови. Пресцентърът на иракския премиер каза, че Абади е издал заповеди да се приемат оставките на шест от министрите: Министърът на петрола Адил Абдулмахди, на транспорта Бакир Зубайди, които принадлежат към Висшия ислямски съвет, начело с Амар Хаким. Министърът на благоустройството и жилищното настаняване Тарик Хикани, водните ресурси – Мухсин Шамри, промишлеността и минералите – Мухаммад Дараджи, принадлежащи на движението на религиозния шиитски водач Муктада Садр, наред с министъра на вътрешните работи Мохамед Салем Габбан. Габбан, който принадлежи към организацията „Бадр“, оглавявана от Хади Амири, подаде оставка миналата седмица, след голямата експлозия, която удари Карада в Централен Багдад на 3-ти този месец и бяха убити и ранени над 500 души.
Иракски източник съобщи на „Илаф“, че Ал-Абади е започнал контакти с политическите сили да номинират нови министри, на фона на народните искания да бъдат издигнати кандидатури от средите на независимите технократи. Министрите подадоха оставки през последните два месеца, след като като хиляди протестиращи в Багдад и други градове излезнаха, настоявайки за правителство на технократи. Провалът на парламента в средата на април да одобри редица независими технократи предизвика демонстрантите да щурмуват трите централни председателства, защитени в Зелената зона, да нахлуят в сградата на Парламента и кабинета на Абади.
Федералният върховен съд анулира на 28 юни парламентарната сесия, по време на която депутатите одобриха частичната промяна на министерствата и я описа като „противоконституционна“, подкопавайки най-важните победи на премиера Хайдар Абади в продължителната политическа криза от месеци насам. Тази присъда е удар за опитите на Абади да назначи министри технократи вместо политици, които са били избрани да постигнат баланс между политическата, етническите и сектантските принадлежности в Ирак. Абади предупреди, че всяко забавяне на процеса може да подкопае войната срещу ДАЕШ, който контролира все още части от Северен и Западен Ирак. Съдебното решение засяга петима министри, назначени на парламентарната сесия на 26 април, и премиерът трябва да представи нови кандидатури пред парламента за гласуване.
Иракският президент Фуад Масуум се усъмни миналата седмица в способността на премиера да се справи с политическите блокове и да наложи министри технократи за изпълнение на исканията на гражданите и посочи, в случай че парламентарните групи трябва да предложат на премиера личности, които са специалисти и имат административни способности.
Мароко се стреми да се върне в Африканския съюз
Мароко прави дипломатически усилия за възстановяване на членството си в организацията на Африканския съюз, от която се оттегли през 1984 г., след присъединяването на фронта „Полисарио“, предава арабската версия на Би Би Си. Мароко казва, че областта на Западна Сахара се намира в рамките на нейните граници, но Международната общност не признава официално принадлежността на Западна Сахара към мароканския суверенитет. Мароко доминира над повечето части на Западна Сахара от 1975 г. насам, след оттеглянето на испанската колонизация, но Африканският съюз я смята за независима държава, представлявана от фронта „Полисарио“, който воюва с Мароко за суверенитета над региона на Западна Сахара.
В оспорваните територии на Западна Сахара се намират най-големите световни залежи от фосфати, които се използват при производството на изкуствени земеделски торове. Мароко произвежда 75% от световните количества фосфати.
Мароканските власти изпратиха специален пратеник в Кения – съветникът на мароканския крал и бивш външен министър Таийб Фаси ал-Фахри, който се срещнал с президента на Кения, Ухуру Кениятта, и му представил желанието на Мароко да си възвърне мястото в Африканския съюз без предварителни условия. Африканският съюз заяви, че ще продължи да работи за правата на хората от Западна Сахара, давайки им правото да проведат референдум за решаването на съдбата си. Африканският съюз се нарича Организация за африканско единство, когато Мароко се оттегли от Съюза, по времето на покойния крал Хасан II, и след това името на тази организация се превърна в Африкански съюз. Мароко е единствената африканска държава, която не е член на Африканския съюз. Новият лидер на фронта „Полисарио“ Ибрахим Гали, който наследи покойния лидер Мохамед Абдулазиз, починал през май поради заболяване, присъства на срещата на Африканския съюз, проведена в Кигали, столицата на Руанда.
Хронология на проблема на Западна Сахара
- 1976-1979: Мароко анексира 2/3 от Западна Сахара след оттеглянето на испанската колонизация.
- 1975-1976: Фронтът „Полисарио“ обявява Демократична арабска република в Западна Сахара и правителство в изгнание в гр. Тиндуф, в най-южната част на Алжир. Хиляди жители бягат към Западен Алжир, където живеят в бежански лагери на палатки.
- 1984: Мароко се оттегля от ОАЕ, която по-късно е преименувана на Африкански съюз, за да протестира срещу присъединяването на Арабска демократична република Западна Сахара.
- 1991: Прекратяване на огъня между Мароко и фронта „Полисарио“ под егидата на ООН, но ситуацията в Западна Сахара остава неясна. Доклади съобщават за нарушение на прекратяването на огъня. Това десетилетие става свидетел на спорове относно предложения референдум да се определи бъдещето на територията.
- Март 2016: Мароко заплашва да спре да си сътрудничи с мисията на ООН в Западна Сахара „MINURSO“ и намалява броя на цивилния персонал и прекратява доброволните финансови помощи в отговор на забележките от генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун по време на посещението му гр. Тиндуф, по време на което той окачествява мароканското присъствие в Западна Сахара като „окупация“.
Разпускане на бахрейнската партия „Ал-Уафак“: Манама отхвърля Международната критика
Бахрейнското министерство на външните работи отрече в понеделник британските и американските изявления, в които се критикува решението за разпускането на опозиционната партия „Ал-Уафак“, като „неприемлива намеса във вътрешните работи“, съобщава телевизия „Хурра“ („Свобода“). Декларация, издадена от бахрейнското министерство на външните работи съобщи, че решението на бахрейнския съд за разпускането на партията „Ал-Уафак“ „осигурява елементите и стандартите за справедливост, честност, прозрачност и независимост.“ Министерството изразява дълбоко съжаление за декларациите от външните министерства на Великобритания и САЩ. Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун критикува и осъди решението да се разработи серия от ограничения за основните свободи. Той призова за подновяване на националния диалог, отворен за всички за постигането на мир и стабилност в Бахрейн и региона.
Иранското правителство също разкритикува в понеделник бахрейнското решение за разпускането на опозиционната партия „Ал-Уафак“, която е най-изтъкнатата опозиционна сила в заливното кралство и заяви, че това ще усложни допълнително ситуацията. Говорителят на винистерството на външните работи на Иран Бахрам Касими каза, че тази стъпка показва, че правителството „не се стреми към решаване на съществуващите проблеми в кралството“, и че този вид действия отварят вратата пред онези, които имат намерения да възпламенят религиозното напрежение между сунити и шиити в кралството.
Това не е първият път, когато Техеран критикува Манама, особено по отношение на правата на шиитите в страната. Иран разкритикува решението на министерството на вътрешните работи миналия месец да откаже гражданството на най-изявените шиитски религиозни лидери, като шейх Иса Ахмед Касим заради „насърчаване на сектантството и насилието“.
САЩ изразиха дълбока загриженост заради решението да се разпусне бахрейнската опозиционна партия „Ал-Уафак“ и да конфискуват материалните им активи, след което я обвиниха в подбуждане на насилието и нарушаването на закона, регламентиращ политическите сдружения в кралството в Персийския залив.
Държавният департамент на САЩ отбеляза в свое изявление в неделя, че решението е част от поредица от „объркани“ стъпки, предприети от Манама наскоро, включително и отнемането на гражданството на шейх Иса Ахмед Касим и ареста на активиста за човешки права Набил Раджаб. В декларацията се казва още, че последните действия срещу мирната опозиция „отслабва“ сигурността на Бахрейн. САЩ призоваха властите в Манама да преразгледат тези решения и да се върнат към диалога с опозицията.
Заповедта, която беше издадена от Върховния граждански съд, идва в резултат на иск, предявен от Министерството на правосъдието и ислямските дела срещу партията в средата на юни. Съдът след това реши да затвори седалището на партията и конфискацията на материалните им активи до приключването на съдебния случай. Съдът смята в своето последно решение, че партията „Ал-Уафак“ „се е отклонила в политическата си дейност чрез подстрекаване към насилие и насърчаване на масови шествия и бдения, които може да доведат до сектантски сблъсъци.“ Съдът изрази мнение, че критиките на партията за правителствените институции и държавните органи се причинили „крещяща агресия върху конституционните права“, като отбелязва също, че естеството на дейностите на политическата партия „Ал-Уафак“ са нарушили разпоредбите на закона за политическата дейност.
Изслушването на съдебното решение се състоя в отсъствието на адвокатите-защитници на партията, които се оттеглиха от заседанията през юни миналата година, за да протестират срещу липсата на време и липсата на права да влизат в затворените кабинети на партията със съдебно решение да получат документите, необходими за изготвяне на писмени становища. Искът на Министерството на правосъдието и ислямските въпроси изисква разпускането на партията, по обвинение в предоставянето на среда, раждаща тероризма“. Партията „Ал-Уафак“ е най-изтъкнатото шиитско движение, което водеше протестите срещу управлението на крал Хамад бин Иса Ал-Халифа от 2011, настояващи за конституционна монархия и политически реформи. Протестите прераснаха в насилие на моменти. Генералният секретар на партията Али Салман в момента излежава присъдата от 9 г. в затвора за осъждането му по обвинение за „подбуждане към насилие“ и най-вече „обида към държавните институции.“
