SHARE

Време е да се съпоставят резултатите на ГЕРБ-СДС и 4П-ДБ при последните три избора за народни представители, проведени през последните три години (14 ноември 2021 г., 2 октомври 2022 г. и 2 април 2023 г.). Резултатите в тези три избора са директно съпоставими, тъй като активността и в трите се колебае буквално в рамките на един процента, а това я прави на практика идентична – около 40 %.

ГЕРБ-СДС качват резултата си с около 35 000 гласа във всеки пореден избор – около 596 хиляди, около 635 хиляди и в тази неделя – около 670 хиляди. Ако до края на 2023 г. има нови избори, могат да преминат прага от 700 000 хиляди гласа. Разбира се, това е с цял един милион гласа по-малко от най-добрия им резултат през 2009 г. Но и възходящата тенденция през последните три години е факт.

Тенденцията от последните три години при 4П е точно обратната. Само че техният спад е много по-стръмен, отколкото е покачването на ГЕРБ. Ако 4П бяха запазили резултата си от около 673 хиляди гласа от 2021 г. (явяваха се на изборите самостоятелно, без ДБ), щяха да бъдат победители с минимална разлика от една десета от процента във вота онзи ден. На изборите през октомври миналата година резултатът им се срина с около 170 хиляди гласа – 506 хиляди. Тогава беше и пиковият резултат на ДБ – около 187 хиляди гласа (20 000 повече от 2021 г.). На изборите тази неделя и 4П, и ДБ със сиурност губят доста от гласовете си в сравнение с миналата година. Резултатът им е около 620 хиляди гласа, явявайки се заедно. Това е със 73 хиляди гласа по-малко, отколкото през миналата година, когато бяха на избори самостоятелно. Това е спад в абсолютното число на гласовете от около 12%. Ако има още едни избори през текущата година и тенденцията се запази, 4П-ДБ ще е загубила около една четвърт от гласовете си само за година. А това би било истинско поражение.

Ако 4П-ДБ бяха формирали след изборите миналата година обща парламентарна група (каквато възможност беше налице), щяха да имат 73 мандата (с 9 повече, отколкото днес) и щяха да бъдат най-голямата ПГ в 48-то Народно събрание. ГЕРБ имаше 67 народни представители тогава. Президентът щеше да връчи тогава първия проучвателен мандат за съставяне на правителство именно на обединената парламентарна група на 4П-ДБ. А ако го бяха направили още след изборите през ноември 2021 г., щяха дори да имат 83 народни представители.

За всеки, който има очи да види и уши да чуе, е ясно, че и спадът на 4П-ДБ, и покачването на ГЕРБ имат една и съща причина. Това е неспособността на 4П-ДБ да изгради устойчив образ на сериозна, принципна, антикорупционна и демократична алтернатива на ГЕРБ. Дотук доведе 4П-ДБ подкрепата им за Румен Радев за втори мандат, както и позорното им участие в управление, заедно с ИТН (очевиден аватар на ДПС) и с БСП (проруска, нереформирана и корумпирана тоталитарна партия). Както каза премиерът от 1997 г. до 2001 г., Иван Костов: „Аз не разбрах, какво спечели ДБ от участието си в това правителство!“.

Много възможности, които 4П-ДБ имаха за изграждане на такъв политически образ, бяха пропуснати. Много политически действия на 4П-ДБ бяха напълно погрешни и дадоха напълно погрешни сигнали на електората си. Отговорност не пое никой. Традиционно за „свободните демократи в БГ“, виновни са винаги избирателите.

Резултатите недвусмислено ни подсказват кой ще доприпка до „зайчарника“ в Банкя, за да моли за подкрепа за съставяне на правителство. Първите слухове за това са вече факт. Мастити социолози и политолози посъветваха Кирил Петков и Асен Василев да отстъпят крачка назад на Христо Иванов, който да се договаря за подкрепа с Борисов, защото лидерът на ДаБГ бил „негов министър“. Последното си е и фактологически вярно. Въобще, това което беше казано с половин уста от ДБ в предизборната кампания, започва да става реалност. Договаря се съвместно управление между 4П-ДБ и ГЕРБ-СДС. Търси се форма, която няма да доведе (моментално) до политическо самоубийство на ръководствата на двете формации. Тези, които са по-изнервени от резултатите, обаче, безспорно са тези, които се сриват надолу в трети поредни национални парламентарни избори.

Тенденциите са красноречиви. Очевидно, без да предприема каквото и да било съществено действие в няколко поредни парламента и представяйки се за конструктивна, проевропейска и пронатовска опозиция, ГЕРБ повишава резултатите си, макар и бавно, и с малко. Същевременно, 4П-ДБ, с компромисна, конформистка и направо безпринципна политика, взаимодействайки си с Радев, ИТН и БСП, бързо стопява подкрепата си. До есента на настоящата година може да нямат и тези, съвършено недостатъчни 64 мандата, които получиха в настоящото, 49-то Народно събрание.

Можем да заложим и на това, че лидерите на 4П-ДБ се молят да забравим колкото се може по-бързо онази НЕнаучната фантастика, представена като предизборна цел – да победят с абсолютно мнозинство на изборите в тази неделя. Не помогна за постигане на тази цел и кампанията, водена от самопровъзгласилите се за „добрите сили“ . Тя се колебае някъде в спектъра между „несъществуваща“ и „срамно неадекватна“.

Числата няма как да лъжат. Но, убеден съм, шаманите на „градската десница“ сигурно са готови вече със своите обяснения – „терена ин‘ги беше лъзгав“, „тревата ин‘ги беше неокОсена“ и т.н. Бил съм свидетел на това как се прави „задълбочен“ следизборен анализ в една от партиите, част от ДБ и твърдя, че БСП могат само да завиждат.

4П-ДБ направиха пълен политически кръг. След като разчистиха терена на Румен Радев, за да го играе той най-личен антимафиот, сега се сдружават с баш-мафиота Борисов, за да ни отърват от антимафиота Радев. А на хоризонта вече има ново плашило – Възраждане. Тук историята е още по-забавна – социологическият разрез показва, че основен донор на гласове за Копейкин е именно разочарованият избирател на 4П. И така кръгът се затваря. Порочният кръг на българските избори, който доведе и до това, квадратчето „Не подкрепям никого“ да прескочи бариерата за приемане в Народното събрание (има повече гласове от ИТН).

За избирателя остава само да оправдава всичките лидери на 4П-ДБ, при всеки нов рязък завой, който вземат.

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.