„О, йееее! Театрите останаха отворени!„
Така възкликна с обоснована ирония, актрисата Теодора Духовникова в своето дистанционно включване в студиото на Култура БГ, тази седмица и продължи:
“Само в България ли обичаме театъра? Защо навсякъде другаде в Европа колегите ни затвориха?”
Защо в условията на пандемия отворени останаха само театрите, беше тема на културния слот на БНТ на 30 ноември, с участие в студиото на актьорите Лилия Маравиля и Георги Златарев.
“Театърът не е остров, а нашите зрители не са садисти, които им е все едно какво се случва с артистите”, опонира Теодора Духовникова на тезата на колегите си за “нуждата на публиката за среща с изкуството” и противоречивите репортажи от Пловдив и Благоевград, където първите са се погрижили и за емоционалното здраве на актьорите и безопасността им и работят в условия на репетиции в силно камерни състави и самоподготовка, а в Благоевград играят на пълна пара, буквално “поели риска”.
Размяната на аргументи не промени мнението на водещия на предаването Димитър Стоянович и основателното му недоумение от ситуацията, а Теодора Духовникова направи силно впечатление с честни и открити тези и силно обосновани основания за тревога.
“Важно е да се каже колко компромис може да изтърпим…”, заяви Теодора и обстойно разказа за абсурдът, който се разиграва зад кулисите. Падащи представления, болни актьори, PCR тестове малко преди 7 часа, които се чакат с нерви, за да стане ясно дали поредното представление няма да падне.
В съгласие с колегите си, че отговорността трябва да се вземе на съответното управленско ниво, Теодора ясно подчерта, че това което се случва в момента, по скоро прилича на имитация на театър и е пагубно за енергията, от която има нужда всяко представление, престъпление и агония.
“Явно има някакво негласно решение между всички, че няма проблем актьорите да боледуват, да се заразяват”, каза Теодора и се обърна към аудиторията на предаването:
“Няма да умре театъра за три седмици затваряне, преживял е хилядолетия. Ние всички толкова ще имаме нужда да бъдем заедно, когато всичко това свърши.“
Ще има ли кой да се вслуша в гласа на разума сега?