SHARE

В списъка с виновниците за резултата от британския референдум Борис Джонсън заема едно от челните места. Заедно със своя съученик от Итън и Оксфорд – бившия премиер Дейвид Камерън – двамата оплетоха една опасна игра на тронове.

През 2015 г. Камерън искаше да спечели втори мандат като премиер. За целта той реши да посегне към електората на набиращия сили популист Найджъл Фараж и неговата партия за оттегляне от ЕС UKIP. И така Камерън обеща, че ако спечели, ще проведе референдум за излизането на Британия от ЕС.

За малко планът се оказа успешен. Камерън победи на изборите и получи нов мандат само за да проведе обещания референдум и да си тръгне година след успешните за него избори като провален политик, довел страната си до безпрецедентна сама по себе си криза. Когато спечели националните избори, той направи бързо предоговаряне на условията с ЕС и обяви, че критикуваният от него и партията му съюз вече е поносим. Същото се очакваше да сторят и голяма част от съпартийците му и най-вече един звезден блондин.

Сметките му се оказаха криви. Оказа се, че някой иска да го изиграе. Бившият кмет на Лондон Борис Джонсън се ползва с любов от евроскептичните британци заради статиите си, в които осмива ЕС – често като пише глупости за това как ЕС искал всички презервативи да са един размер и да забрани на децата да надуват балони.

Ако Борис се бе обявил за оставане в ЕС, то той щеше да изгуби любовта на евроскептиците в партията – същите, които могат да му помогнат да свали своето приятелче Камерън от власт и да застане на негово място. От друга страна, той, оказва се, добре осъзнава, че ако страната му тръгне да напуска ЕС, ще последва икономически срив и ако Шотландия и Северна Ирландия тръгнат да напускат, Великобритания може да спре да съществува.

В момента, в който Борис Джонсън трябва да направи своя избор –  подкрепя ли оставането на Британия в ЕС или не – той подготвя две чернови за ежеседмичната си колонка в Daily Telegraph. Само една от тях ще бъде публикувана в точния момент – в едната той пише защо е за оставане, а в другата защо е за напускане.

В онзи момент социологическите проучвания дават преднина на кампанията за оставане в ЕС и Борис взима своето решение – да подкрепи напускането на Британия от ЕС.

Подозренията са, че той е вярвал, че ще изгуби с малко. Така ще загуби битката, но ще спечели войната, защото евроскептичните консерватори щяха да бъдат бесни на предалия ги премиер Дейвид Камерън, щяха да го изхвърлят от „Даунинг стрийт“ 10 и на негово място да сложат своя любим Борис, който им е останал верен.

Макиавелистки план като от политически сериал, но така нещата се случват само на екрана – животът невинаги следва предначертаните сценарии. Референдумът завърши с малка победа за напускане, Камерън падна, паундът се срина, Шотландия се готви за нов референдум за независимост, а Борис наместо премиер в страна – член на ЕС, с предоговорените от неговия предшественик изгодни за Острова условия, стана външен инистър, който трябва да договаря излизането на страната от ЕС с всички негативи от това.

След референдума са чести сцените, в които граждани освиркват Борис по улиците на Лондон, а журналисти му припомнят обидните му коментари към световни лидери, понякога и пред самите тях. И сега Борис има нов проблем. От британския Times са се сдобили с непубликуваната му чернова – онази, в която подкрепя оставането на Британия в ЕС (сещате ли се).

От нея се потвърждава това, което мнозина предполагаха. Джонсън не е вярвал на много от нещата, които твърдеше по време на кампанията за референдума. Т.е. лъгал е откровено и безпардонно публично.

Например в черновата за оставане Борис пише: “Има няколко големи въпроса, на които кампанията за напускане трябва да отговори. Почти всички очакват да има някакъв икономически шок в резултат от Brexit. Колко голям ще бъде? Сигурен съм, че вестителите на гибел преувеличават, но напълно ли грешат? И как ще узнаем?”.

Това той пише през март 2016 г. и още същия месец в интервю за BBC той казва: “Много хора сега мислят, че цената за излизане ще е реално никаква и цената за оставане ще е много висока”.

В друг момент от черновата Джонсън пише, че свободният пазар на ЕС “е в краката ни и чака да бъде допълнително оползотворен от британските фирми: цената за членство изглежда сравнително малка за такъв достъп”.

Но в първата си публична реч за напускане Борис казва, че Европейският съюз е “отживелица, която ни коства огромна сума пари и подкопава демокрацията ни”.

В същата реч той твърди, че “няма никакви съществени отрицателни страни за това Британия да напусне”.

Но в черновата е на друго мнение. “Но какви са отрицателните страни – и нека бъдем честни.” И “честно” той изрежда потенциалния икономически срив, напускането на Шотландия, удрянето на едно рамо на Путин и причиняването на “геостратегическа тревога”.

“И същестува притеснение за Шотландия и че ако само англичаните гласуват за “напускане”, това ще разцепи [кралството]. Има го и фактора Путин: не искаме да окуражаваме още разголено перчене от руския лидер нито в Близкия изток, нито където и да било.”

Но при включени камери, вече заел другата страна, Борис е също толкова категоричен в отбратна посока: “Шотландия няма никакъв апетит за втори референдум за независимост”, а за “фактора Путин” Борис заявява, че е “пресилено” да се казва, че в кампанията за напускане са “съюзници на Путин”.

Борис Джонсън може да омайва – той добре познава както античното ораторско майсторство на Цицерон, така и възпламеняващите речи на Чърчил. Джонсън също така има своите верни последователи – може би ако той ги бе приканил да гласуват за оставане, напускащите нямаше да спечелят с крехката победа от 51,9% на референдума. Ако Джонсън бе решил да публикува черновата за оставане, а не тази за напускане, то той щеше да убеждава читателите си в следното:

“Затворете очи. Затаете дъх. Мислете за Британия. Мислете за останалата част на ЕС. Мислете за бъдещето. Мислете за желанието на децата и внуците ви да работят в други европейски страни; да продават неща там, да създават приятелства и дори да открият половинките си там.

Запитайте се: въпреки всички недостатъци и разочарования на това упражнение – наистинали ли, честно, категоричено искате Британия да напусне ЕС? Сега?”.

Някои наричат Борис Джонсън интелигентната версия на Тръмп. За начетеността му е трудно да се спори, той е завършил класическа филология в Оксфорд, автор е на няколко книги, сред които и биография на Чърчил. Той и Дейвид Камерън вярваха, че знаят как да изиграят събитията – оказа се, че разиграват своето собствено бъдеще, и което е далеч по-лошо – това на Великобритания.

Днес единият вече гледа мача отстрани – с историческото клеймо „разрушителят“. Другият все още е в играта, но какво печели и какво губи от нея? Великобритания е на кръстопя между една от най-великите нации с ненадмината културна доминация и една от най-силните икономики и едно назадничаво и малко кралство на Англия и Уелс?

* Текстът от заглавната карикатура в превод: Ангелът за оставане в ЕС казва: “Хайде де, Борис, Brexit ще е бедствие за Британия”, а този за напускане: “Но подкрепата за Brexit може да е прекрасна за Борис…”.

Карикатура: Ben Jennings / Бен Дженингс, Guardian

SHARE