SHARE

Политика на противопоставяне – така можем да обобщим българската политическа традиция като цяло. В годините на мъчителния преход, който очевидно продължава, това противопоставяне ескалира по различни теми и поводи – комунисти срещу антикомунисти, сини срещу червени, ченгета срещу граждани, президенти срещу политическите сили, които са ги издигнали, консерватори срещу либерали, всякакви фили и фоби.

Политиката на диалога е непозната по тези ширини концепция. Разбираемо е. Все още не сме преодоляли фундаменталните грешки на растежа, за да може на пръв поглед непримиримите политически врагове да постигнат консенсус по важните за еволюцията на държавата и гражданите политики. Тук властва противопоставянето, което напомня думите на Уди Алън: „Лъвът и агнето може и да легнат заедно, но агнето няма да спи много”.

На фона на тези първични политически страсти търсенето на консенсус се определя най-често като слабост. Още по-често остава категорично неразбрано. Една от причините президентът Росен Плевнелиев да остава трайно неразбран. Той извървя тежките години на своя мандат, носейки освен отговорностите си и безбройните определения на чужди и свои, които трудно разбират логиката на поведението му и които се менят спрямо личните пристрастия и личното ниво на политическа зрелост на лепящите ги.

Буквално в последните дни на своето президентство Плевнелиев отново шокира с… адекватност. Адекватно е да поканиш наследника си в първия ден след неговото избиране, за да гарантираш приемственост. Адекватно е да поканиш наследника си в първия ден на неговото избиране да консултирате заедно избора на евентуалното служебно правителство, което ще бъде назначено от държавния глава – не от Росен Плевнелиев или от Румен Радев, а от държавния глава. Адекватно е да имаш подобно институционално уважение към позицията, която заемаш. Адекватно е да не участваш в политическия театър, съпътстващ подготовката на “политическите актьори” (по определението на Румен Радев) за избори, а да надскочиш дребнотемието по меренето на… политическите аргументи на притовопоставяне.

Неадекватно е да си избран президент, който след 20 дни ще стане държавен глава, и да се хлъзгаш по евтини псевдополитически трикове – първо заявяваш, че ще участваш в консултациите за съставяне на служебно правителство, след което рязко се отмяташ. Неадекватно е да си избран президент, който ще стане държавен глава за 5 години след 20 дни и да не си готов за елементарен политически диалог във време на политическа криза и да откажеш присъствие на Консултативния съвет по национална сигурност, посветен на тази криза. Неадекватно е да си избран президент, който ще стане държавен глава след 20 дни и да не си заявил отношението и позицията си за това как ще преведеш страната през кризата до следващите избори – тази заявка се прави с имена и биографии.

Адекватно е гражданите да очакват ясни заявки какво ще се случи утре. Адекватно е да бъдеш държавен глава на всички граждани. Адекватно е да отстояваш правото на гражданите да знаят какво ще е утрето след 20 дена, вместо да виси държавата във въздуха, поддържана от местенето на въздуха на политическото противопоставяне.

По света тази адекватност се защитава с кабинети в сянка. Във всеки един момент политическият опонент на управляващите заявява своите позиции чрез предлагането на конкретни политики и конкретни хора, които ще ги провеждат. У нас – избраният президент направи заявка на думи, че има готов служебен кабинет, но на дела се включи в миманса, като отказа да поеме главната роля. Но заклейми всички като “политически актьори”. Толкова по въпроса за отношението му към заобикалящата го действителност.

А по въпроса за законите и правото – конституцията не е нарушена от желанието на действащия президент за разрешаване на кризата чрез диалог. Напротив. Точно заради тази диалогичност е спазена. Защото основният закон е рамка за разбирателство. А не догма за разделяне.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.