SHARE

Имам огромен проблем с това тази дата [3 март] да бъде Национален празник на Република България – датата на ПРЕДВАРИТЕЛЕН договор, с който се слага край на военни действия.
И сега какво гледам като отразяване на празника – разкази за войната, а не покриване на най-важната тема – възстановяването на българската държавност.
Съгласен съм, че Шипка се издига, но битката и подвигът се отбелязват през август. Какво общо има 3 март с Шипка? Както 9-10 декември с битката за Плевен и така нататък – датите са много.

Никой не говори за България – за цялата й история, за институциите, за Пътя и славата – за достойнството на нацията – така както трябва да бъде на истински Национален празник.

Тази дата и договор де факто легитимират присъствието на руски войски на територията на Османската империя – формалното основание за Окупационния корпус.
Направих опит като посланик да се добера до оригинала на Санстефанския договор, който, забележете, след 141 години е все още е недостъпен – „таен“. Оригиналът не се показва – само копия, за чиято автентичност никой не може да гарантира. Показват и преписи – това най-много.
Един руски историк още тогава ми каза, че този договор не е това, което историографията му приписва. Затова и в Русия тази дата изобщо не се отбелязва, няма никакъв знак, никакъв паметник.

Напротив, отбелязва се с посещението на висш руски политик или патриарх, за да получи русофилията у нас поредната си доза екстази.

Единственият паметник, за който бях чувал е в Петербург, посветен на руско-турската война. Издигнат е през 1886 година, но по решение на съветските власти е разрушен през 1930 година, за да не се накърняват чувствата на турския народ и съветско-турските отношения. Същият паметник е възстановен през 2005 година, но ако питате руснаците за него – почти никой не знае. Те нямаха и паметник на Освободителя си – Александър Втори, доскоро. Добре че в началото на века намериха място около катедралния храм „Христос Спасител“.

Този „национален“ празник не прави най-важното – не обединява нацията, така както го правят Денят на Съединението и на Независимостта. А я разделя. И това разделение ще продължи, докато не разберем, че празник на нацията не може да бъде датата на предварителен договор на една война.

Не е сложно.

Коментарът е публикуван първоначално във Фейсбук.

SHARE
Член на УС на Центъра за балкански и черномоски изседвания, Управляващ партньор на „Иновейтив Енерджи Солюшънс", блогър, Почетен председател на Българския икономически форум, Координатор, Софийско Бизнес Училище. Бивш посланик на Република България в Русия.