Аргументите против „програмно“ правителство
Размиване на отговорността
Основните политически партии се крият зад гърба на експерти и президентската институция. Насочват цялата си енергия към следващите избори – с популистки послания, уж че са алтернатива на „статуквото“ (например преход към мажоритарна система; прочистване на бежанците и др.).
Отказ от икономически и институционални реформи
Никой няма изгода от тях, въпреки че формално „програмното“ правителство е ангажирано с програма от мерки и политики.
Проблемна външна среда
ЕС е под натиск. Вероятната траектория (при положителен сценарий – във Франция и Германия) е задълбочаване на еврозоната. България има интерес да не е изолирана в периферията на Евросъюза. Програмното правителство няма да има тежест да договори встъпването на България в ЕРМ-2 (преддверието на еврозоната). А ако е сформирано с мандата на Патриотичния блок (новата „патриотична“ коалиция), най-вероятно ще се солидаризира с Унгария и Полша, изгаряйки създадените мостове към Берлин.
Изолационисткият завой в САЩ и евентуалното обтягане на отношенията с ключови страни в Западна Европа отваря поле за действие на Русия.
Предимствата на предсрочни парламентарни избори
- Новите избори (април 2017 г.) може и да доведат до несигурност в краткосрочен план, но ще дадат по-голяма степен на легитимност на властта.
- И гражданското общество в България, и Брюксел ще имат ясен адресат, от когото да изискват действия. Дори и във вариант „голяма коалиция“, съставена от ГЕРБ и БСП след тези евентуални предсрочни избори.
- Президентската институция няма да е параван за избягването от отговорност – като при (уж) програмния кабинет, – а външен коректив.
* Снимка: Actualno.com
