SHARE

Наскоро започнаха две от най-важните битки във войната срещу ДАЕШ – тези за отвоюването на столицата им Рака в Сирия и главния им бастион в Ирак – Мосул. Докато битката срещу ДАЕШ в Ирак се води от правителствените сили, кюрдските въоржени сили Пешмерга и някои шиитски и сунитски милиции, то в Сирия тя се води от малко познатите войски на един автономен регион в северната част на страната. На фона на надигащия се националпопулизъм на Запад и на някои ислямистки течения в Близкия изток в северната част на Сирия се надигат идеите на Маркс и на левия анархизъм. В този район жени командват армейски батальони, има пряка демокрация, текат процеси на колективизация и местната войска е най-големият кошмар за ДАЕШ в Сирия. Този район се нарича Рожава.

Описвана от прогресивните леви медии като единствения светъл лъч в Сирия, смятана от други като първия успешен демократичен експеримент в Близкия изток и обвинявана в подпомагане на тероризъм и нарушаване на човешки права от трети – така най-накратко може да се опише Рожава – де факто автономната област в Северна Сирия, доминирана от кюрдското малцинство в страната. Рожава, чието име значи „запад‘‘ на кюрдски език, граничи на север с Турция и включва три самоуправляващи се области, наричани кантони. Най-големият кантон се нарича Джизире и се намира в Североизточна Сирия. Другите два кантона са Кобани, където се намира и едноименният град, станал център на една от най-важните и свирепи битки между кюрдите и ДАЕШ, и Ефрин, който се намира в Северозападна Сирия. Между Кобани и Ефрин има една ивица, контролирана от сирийски бунтовници, подкрепяни от Турция, в северната й част и ДАЕШ в южната й част. Там също се намира и стратегически важният град Манбидж, който беше превзет през август от въоръжените сили на Рожава – сирийските демократични сили (СДС) – един от най-големите им успехи срещу ДАЕШ от началото на войната. Автономният кабинет на Рожава дори смята да създаде четвърти кантон, наречен Шахба, около Манбидж.

Изображение: New York TImes
Изображение: New York Times

На територията, наречена Рожава, или както някои я наричат Западен Кюрдистан, живеят четири основни етнически групи, като най-многобройни са кюрдите, следвани от арабите, асирийските християни и тюркмените. Такъв е съставът и на СДС, където основна движеща сила е кюрдската милиция YPG (отряди за защита на народа) и нейното изцяло женско крило YPJ (отряди за защита на жените). СДС включва и няколко арабски сунитски батальона, част от които твърдят, че принадлежат към главната бунтовническа сирийската свободна армия (ССА), както и бригади, съставени от християни и тюркмени. Но за разлика от ССА, чиято основна цел е свалянето на диктатора Башар ал-Асад от власт, СДС поддържат сравнително мирни отношения с режима на Асад и вместо това имат за цел да довършат създаването на автономна област в Северна Сирия, като свържат кантоните Ефрин и Кобани. СДС се ползват със силно доверие от Запада и най-вече американското правителство, което ги смята за най-ефективната сирийска войска във войната срещу ДАЕШ. Наскоро СДС с подкрепата на американски въздушни удари започнаха офанзива към столицата на ДАЕШ в Сирия – град Рака.

Революцията Рожава 

29rojava-experiment-slide-fa58-superjumbo
Снимка: Lynsey Addario/New York Times

Левите политически анализатори наричат устройството на автономната област революционно, тъй като то е в разрез с това в останалите страни в региона, както и с повечето капиталистически страни по света. Управляващата партия в Рожава – PYD (Партия на демократичното единство), описва своята идеология като марксистко-либертарианска и е силно повлияна от левоанархистките идеи на лидера на обявената от Турция, САЩ и ЕС за терористична организация Кюрдска работническа партия (ПКК) Абдула Йоджалан, както и от мексиканските саптисти. Системата на управление в Рожава е базирана върху атински тип форма на пряка демокрация, в която отговорността пада основно върху местните общности, а не върху централното правителство. Селските и градските общности в Рожава избират местен парламент, чиито членове се срещат с представителите на различните местни етнически и религиозни общности всяка седмица, за да обсъдят проблемите, които вълнуват хората. Също така конституцията на автономната област гарантира равенство между половете, свобода на религията, свобода на словото, правото на собственост и насърчава опазването на околната среда. Именно тези прогресивни за консервативния като цяло Близък изток идеи печелят симпатиите на много хора на Запад.

Икономически управляващата партия PYD залага предимно на колективизацията като метод за управление на ресурсите, а много предприятия в областта се управляват от т.нар. работнически съвети. Около 75% от имуществото в областта в момента е обществена собственост, а около 33% от цялото производство в Рожава е прехвърлено на пряко управление от работническите съвети. Също така в Рожава данъци върху дохода или върху печалбата няма, а приходите в бюджета идват основно от гранични мита, продажба на петрол и продажба на други природни ресурси. Цените на храните и на лекарствата в областта също са контролирани, а контролът се извършва от администрацията на отделните кантони. Друг интересен факти за икономиката на областта е, че тя в момента представлява около 55% от целия брутен вътрешен продукт (БВП) на Сирия най-вече поради това, че тя е един от най-малко засегнатите райони от войната. Също така много търговци, посещавали областта, отбелязват, че тя е почти единственото място в Сирия, където не са имали необходимост да плащат подкупи. Левите идеи, прокламирани от PYD, както и борбата на СДС срещу ДАЕШ превърнаха Рожава в магнит за много младежи с марксистки и анархистки възгледи от западните страни. Много от тези младежи съставляват Международния батальон за свобода, който в момента е част от СДС.

Противоречията

29rojava1-superjumbo
Снимка: Lynsey Addario/ New York Times

И ако на хартия Рожава изглежда като истинска идилия за левите либертарианци и анархисти по света, то в действителност нещата не стоят съвсем така. Не може да се отрече, че кюрдският национализъм има сериозно влияние върху политиката на управляваща PYD и това се личи най-вече в преименуването на много градове и села в областта от арабски на кюрдски. Например градът, който преди около пет години беше известен като Айн ал-Араб, днес е известен по цял свят като Кобани. PYD също е често обвинявана в авторитаризъм, като нейни опоненти в Рожава твърдят, че се репресира всякаква политическа опозиция, дори и кюрдска такава. Отношенията между PYD и главната опозиционна партия Кюрдски национален съвет (КНС) са противоречиви, както и тези между PYD и кюрдското регионално правителство в Ирак. Интересен факт е, че КНС е част от политическото крило на ССА, Сирийската национална коалиция, но пък нейните бойци (Рожава Пешмерга) са отказвали да се сражават срещу СДС. Най-тревожни обаче са твърденията на Amnesty International за етническо прочистване в Рожава. От Amnesty твърдят, че властите в Рожава умишлено разрушават домове на местни араби, изселват араби и тюркмени, а на тяхно място заселват кюрди. Според Amnesty тези практики са особено разпространени в района на град Тал Абиад (на кюрдски Гире Спи), който е предимно населен с араби и беше завзет от СДС през миналото лято след сражения с ДАЕШ. Бежанци от региона също твърдят, че PYD извършва насилствена колективизация и репресира несъгласните с тяхната политика.

Също така в Рожава се налага нещо като култ към Йоджалан, като графити и плакати с неговия лик са често срещана гледка из населените места в областта. Това, разбира се, не се нрави никак на Турция, която разглежда PYD и кюрдската милиция YPG като сирийски крила на обявената за терористична ПKK. Турското правителство третира YPG наравно с ПКК и ДАЕШ като терористична организация и властите в страната многократно са обявявали за приоритет изтласкването на кюрдските милиции и техните съюзници от Северна Сирия. Турция е категорично против създаването на кюрдска автономна област в Северна Сирия и това беше главната причина за включването на страната във войната срещу ДАЕШ в края на лятото. В момента подкрепяните от Турция бунтовници от ССА се стремят да завземат град Ал-Баб от ДАЕШ, като по този начин ще попречат на кюрдите да свържат своите кантоните Ефрин и Кобани. Водените от кюрдите СДС също са се устремили към Ал-Баб и е много вероятно да се стигне до тежки сражение между тях и ССА. Сирийските бунтовници, включително тези от ССА и ислямистките групировки, са много негативно настроени към СДС и смятат, че властите в Рожава имат сепаратистки амбиции. ССА многократно се е обявявала за териториалната цялост на Сирия и е отхвърляла предложения за подялба на страната. Бунтовниците също обвиняват СДС в сътрудничество с режима на Асад заради предимно мирните отношения между двете страни. В края на лятото имаше сблъсъци между СДС и силите на Асад в град Хасаке и понякога напрежението между двете страни силно нараства, но официалната позиция на двете страни една към друга е неутралитет.

Турското участие в боевете в Северна Сирия поставя много дилеми пред Запада, тъй като СДС е много важен западен партньор в борбата срещу ДАЕШ, а Турция важен съюзник в НАТО. Запада подкрепя и сирийските бунтовнци, които Турция подкрепя, но повечето анализатори споделят, че СДС са по-надежден партньор във войната срещу ДАЕШ заради светския си характер и по-добрата бойна подготовка. Това се вижда и в решението на Запада да подкрепи офанзива към Рака, водена от СДС, а не от сирийски бунтовници, подкрепяни от Турция. Отношенията между СДС и Русия също са сложни. От една страна, го има затоплянето на отношенията между Русия и Турция, но, от друга, е подкрепата на Русия за диктатора Асад, който смята всички бунтовнически групировки в Сирия за терористични. Има информация, че руски самолети са обстрелвали на няколко пъти позиции на ССА, когато се стигало до боеве между бунтовниците и СДС, макар и СДС официално да отричат това, че са получавали руска подкрепа. Предстоят две важни битки за Рака и за Ал Баб, които най-вероятно ще начертаят бъдещето на Рожава и може би на цяла Сирия.

YPG – на кюрд. Yekîneyên Parastina Gel (Отряди за защита на народа)

YPJ – на кюрд. Yekîneyên Parastina Jin (Отряди за защита на жените)

PYD – на кюрд. Partiya Yekîtiya Demokrat (Партия на демократичното единство)

SHARE
Макроикономически и политически анализатор за Западните Балкани и за Леванта