В преданията за Републиката гладиаторите на политическото общество намериха идеалните форми – илюзиите. Те се нуждаят от тези „репортерски“ патерици, за да скрият от самите себе си ограниченото човешко съдържание на „борбата“ си за педя рейтинг.
Крясък и врясък, за да се задържат на висотата на великата, историческа… чалга.
Опашки за хляб;
опашки за вестници;
опашки за визи;
опашки за силикон;
опашки за гласуване.
А защо не виждаме опашките пред камерите на политическите гладиатори?
Защото гладиаторите пазаруват медии без опашки.
Всъщност опашките и тоалетните са „въздигнати“ в национален комплекс.
Да оцелееш и да се сбъднеш, това е трънливата пътечка към защото.
КОЙ вече знаем.
Ако нямаше опашки за политически хостеси, сигурно щеше да продължи да има опашки за вестници.
Обаче няма.
Ако трябва да помогнете на…
един старец;
един болен;
един неграмотен;
един отшелник.
Кого ще изберете?
Кого ще покажат камерите?
И кого избират гладиаторите?
Розово 3.0.
* Текстът е от блога на Ирен Филева, която загубихме тази нощ след дълго боледуване. Колега, приятел, до болка непримирима с несправедливостта и неправдата във всичките й форми. Журналист, който изпълваше това понятие със смисъл. Човек с голяма душа, отворена за хората. До последния й час БНР бе нейната кауза, където тя водеше своето авторско предаване „Клубът на журналистите“ по програма „Христо Ботев“ и където беше създател и основен двигател на колегиалната Мрежа „Свободно слово“ и на синдикат „Свободно слово“. Довиждане, скъпа Ирен, благодарим за споделеността. Част от теб ще живее винаги в „Терминал 3“. Опелото ще е в събота, 8-и октомври, от 16.00 часа в църквата „Покров Богородичен“ в София.
** Текстът е писан по повод отказа на село Розово да приеме бежанци, но както всичко, което Ирен пишеше, носи своето уникално и в същото време универсално послание.