През последните години руската пропагандна машина създаде изключително много лъжливи твърдения за НАТО и неговата намеса в конфликти като този в Украйна. Това е и причината на официалната страница на НАТО множество от неверните твърдения, разпространявани от пропагандата, да бъдат оборени.
Темата е и особено актуална след като миналата седмица руският президент Владимир Путин заплаши Румъния и Полша, че могат да се превърнат в мишена на руските ракети, тъй като двете страни стават домакин на т.нар. „Европейски щит“, който Путин вижда като американска заплаха.
В Терминал 3 продължаваме да представяме начина, по който от Алианса оборват митове по техен адрес в серия от пет части – Разширяването на НАТО; Нагласи към Русия; НАТО като „заплаха“. Днес ви представяме четвъртата част от тази своеобразна поредица за лъжите относно поетите обещания и заявления. Очаквайте последната – Операциите на НАТО.
Текстът е авторски превод на Терминал 3. Оригиналният текст на английски, френски, украински и руски може да откриете на официалната страница на НАТО
Твърдение: Русия има основания да протестира срещу разполагането на натовска инфраструктура на територията на държави-членки от Централна и Източна Европа.
Факт: : Отношенията между НАТО и Русия са уредени с Основополагащ акт за взаимни отношения, сътрудничество и сигурност между НАТО и Руската федерация, подписан на 27.05.1997 г. в Париж и потвърден на срещите на високо равнище Русия-НАТО в Рим през 2002 г. и в Лисабон през 2010 г.
В този документ двете страни се споразумяват, че “при сегашните условия и в обозримо бъдеще Алиансът ще осъществява колективната отбрана и другите си задачи чрез нужните съвместимост, интеграция и сили за нарастване, а не чрез допълнително разполагане за постоянно пребиваване на съществени въоръжени сили. Следователно, той ще се опира върху адекватна инфраструктура, съизмерима с горепосочените задачи. В този смисъл при възникване на необходимост може да бъде извършено нарастване при защита срещу вероятна агресия или при действия за поддържане на мира в съответствие с Устава на ООН и ръководните принципи на ОССЕ, както и при учения в съответствие с адаптирания Договор за обикновените въоръжени сили в Европа, с Виенския документ от 1994 г. и с взаимно съгласуваните мерки за прозрачност. Русия от своя страна следва да проявява съoтветстваща сдържаност при разгръщане на конвенционалните си въоръжени сили в Европа.”
Следователно, развитието на инфраструктура и нарастването на силите, и средствата, са предвидени в Основополагащия акт.
Твърдение: Реакцията на НАТО срещу незаконните действия на Русия в Украйна представлява нарушение на Основополагающия акт
Факт: НАТО отговори на новата стратегическа реалност, възникнала в резултат на незаконните и осъдителни действия на Русия, като подсили отбраната на съюзните държави в Централна и в Източна Европа и създаде възможност за увеличава на подкрепленията, включително и чрез модернизиране на инфраструктурата.
Тези действия са напълно в духа на Основополагащия акт, цитиран по-горе.
В Основополагащия акт, подписалите го страни се споразумяват да спазват принципите, които включват: „отказ от употреба на сила или заплаха за употреба на сила един срещу друг или срещу всяка друга държава, срещу нейния суверенитет, териториална цялост или политическа независимост по какъвто и да било начин, противоречащ на Устава на ООН и на записаната в Заключителния документ от Хелзинки Декларация за принципите, които държавите-участнички се задължават да спазват при отношенията помежду си“ и „уважение спрямо суверенитета, независимостта и териториалната цялост на всички държави и спрямо правото им на избор за пътищата, по които да гарантират сигурността си, спрямо нерушимостта на границите и правото на народите за самоопределение, прието в Заключителния документ от Хелзинки и в други документи на ОССЕ.“
НАТО добросъвестно е спазвало тези задължения. Русия, от друга страна, едностранно анексира Крим, подкрепя сепаратистите, използващи насилие в Източна Украйна и настоява да бъде забранено на Украйна да кандидатства за членство в НАТО.
Твърдение: Договореностите на НАТО за ядрените оръжия нарушават Договора за неразпространение на ядреното оръжие
Факт: Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) е създаден с цел за ядрено разоръжаване. На срещата на високо равнище през септември 2014 г. в Уелс съюзните държави потвърдиха пълната си подкрепа за договора.
Разполагането на американски ядрени оръжия на територията на съюзните държави е напълно в съответствие с ДНЯО. Тези оръжия остават под стопанисването и контрола на САЩ през цялото време.
В допълнение, договореностите на НАТО за ядрените оръжия са по-стари от ДНЯО и този въпрос бе обсъден при преговорите по договора. Споразуменията бяха ясни за страните и в последствие направени публични.
Твърдение: Ядрените учения на НАТО нарушават ДНЯО
На срещата на върха в Уелс през септември 2014 г. съюзниците потвърдиха пълната си подкрепа за Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО). Структурата и съдържанието на ядрените сили на НАТО напълно съответстват на клаузите на този договор.
НАТО никога не е разполагало с ядрени оръжия в Източна Европа. След края на Студената война не са били провеждани и ядрени учения в източните територии на Алианса.
Русия, обаче, започна да използва ядреното оръжие като способ в стратегията си за сплашване. Русия засили своята ядрената реторика и активизира ядрените си учения. Руски бомбардировачи, способни да носят ядрено оръжие, извършват полети близо да границите на Алианса. Русия също така заплашва да разположи в Калининград и в Крим ракети с възможности да бъдат заредени с ядрени бойни глави.
Подобни действия и реторика не допринасят за постигането на прозрачност и предсказуемост, особено в контекста на новата среда на сигурност, настъпила сред агресията на Русия срещу Украйна.
Твърдение: Лидерите на НАТО обещаха по време на обединението на Германия, че Алиансът няма да се разширява на Изток
Факт: Никой никога не е давал подобно обещание и Русия не е представила нито едно доказателство в подкрепа на това твърдение.
Всяко официално решение на НАТО се гласува с консенсус и се оформя в писмена форма. В архивите на НАТО не съществува подобно решение, което означава, че такова обещание не е било отправяно.
Нещо повече, през периода, в който се твърди, че е станало обещанието – обединението на Германия – все още съществуваше Варшавския договор. Неговите членове не бяха взели решение за разпускането му до 1991 г. Следователно, звучи неправдоподобно идеята за тяхното присъединяването към НАТО да е била обсъждана през 1989 г.
Това бе потвъдено и от бившия съветски лидер Михаил Горбачов. В интервю пред в. „Российская газета” и „Русия отвъд заглавията“ от 15 октомври 2014 г. той заявява, че „През онези години въпросът за „разширяване на НАТО“ изобщо не бе обсъждан и не бе поставян. Казвам го с цялата си отговорност. Никоя от източноевропейските държави не го повдигна, даже и след след разпускането на Варшавския договор през 1991 г. Не го поставиха и западните ръководители.“
По текста работи Йордан Цалов
