Последния път когато Путин посети Унгария преди две години, Русия беше изолирана заради Крим, а Орбан яростно критикуван заради авторитарните си реформи и имиграционната си политика.
Тогава те двамата бяха почти сами, но бързо им се нароиха приятели. В края на 2015 г. Виктор Орбан получи съюзник в ЕС в лицето на новото полско правителство, а в края на 2016 г. Путин получи доброжелателно настроен президент в Белия дом. И така до настоящия момент, когато новата им среща е белязана от приповдигнато настроение.
“Всички го усещаме, то е във въздуха, че светът е в процес на същностнно преначертаване”, заяви Виктор Орбан на пресконференцията след срещата им. “Вярваме, че това ще създаде благоприятни условия за силни руско-унгарски връзки.”
И руско-унгарски връзки наистина ще има – в сектора на енергетиката. Построяването на АЕЦ “Пакш II” в Унгария с руски пари и складирането на повече газ за Централна и Западна Европа в унгарски хранилища.
Освен това Унгария иска да разшири сътрудничеството за руските газови доставки отвъд 2021 г. и смята, че преговорите за това „трябва да започнат сега”. С други думи, Унгария – една от най-зависимите от Русия в енергийно отношение държави в ЕС – ще изгражда руска атомна централа с руски пари – които Будапеща ще изплаща 30 години – и ще увеличи сътрудничеството по доставките на руски газ.
Говорило се е и за санкциите към Русия и тук никого не изненадва позицията на Орбан, че “западните части на [Европа] показват много антируски позиции и политики” и санкциите вредят на Унгария. Разбира се, фактите не потвърждават това, а напротив, че заради санциите износът към Русия от общия износ е спаднал с 0,9% за 2015 г.
Та от срещата нямаше изненади, колкото по-скоро затвърждаване на позиции. Путин има своята свита от международни лидери, на която разчита, и те от доста време не свенят да показват, че са на страната на Русия. Така Виктор Орбан, който в края на миналия век зовеше съветските войски да се оттеглят от Унгария, днес е основният вносител на руски капитал, газ, електричество и зове европейските санкции да се оттеглят от Русия.
Маските паднаха, а вече сред проруските лидери се усеща и някаква триумфална нотка. Колко оправдана е тя, предвид факта, че те обричат държавите си на всякакъв вид зависимостти от Москва – предстои да се види.
Но стана и ясно какво е отношението към тези, които не изпълнят заканите на Кремъл: „Не възнамеряваме да се обиждаме на България“, заяви Путин по повод успешните договорки с Орбан, визирайки, че София не започна строителството на „Южен поток“, защото противоречи на законодателството на ЕС.
Но в същото време, докато Орбан и Путин не се „обиждаха на България“, от недалечна София се чу друг призив.
„Много бих искал да развивам отношенията между България и Русия и те да вървят напред, но за последен път кракът на Путин е стъпил в България през януари 2008 г.”, това заяви вчера руският посланик в България Анатолий Макаров. „Скоро ще имаме антиюбилей, ако продължаваме така. През следващата година ще се навършат десет години от последното посещение на Путин тук. Разбирам, че никой още не е поканил руския президент в България, но би било много добре за двустранните ни отношения той да дойде, все пак обаче такава визита трябва да бъде подготвена.”
Интересите на Русия към България не се различават особено от тези към Унгария. И ние имаме проект за руска атомна централа, и към нас има интерес от газови проекти от Москва. По същия начин у нас вече има и президент, който иска да свали санкциите срещу Русия и посвети визитата си в Брюксел в началото на тази седмица на отношенията между НАТО и ЕС с Русия.
Всъщност Русия има ясен модел към Източния блок – поставянето му под политическа и икономическа зависимост. И какъв по-добър начин тези зависимости да бъдат отпразнувани от една визита?
Посещенията на Путин не са делови, те са символични – символ на това, че не е напълно изолиран, на това, че ще овладее икономиката на тези държави чрез проекти и олигарси, най-вече символ, че той има свои хора “на Запад” – в сърцето на Европа, които се опитват да сринат постиженията на западния свят.
“Светът е в процес на същностно преначертаване”, каза Орбан, или “нова Ялтенска конференция”, за каквато предупреждаваше президентът Плевнелиев, че се готви от Кремъл. Остава въпросът кой е онзи критерий, който разделя едните от другите. Отговорът е прост – не са ценности, а чисто и просто зависимостта от Русия.
Снимка: Europress
