Омотана в лъжата за стабилност, клета майка България се лашка в тотална неизвестност как ще посрещне идващата година. Мантрата “предсрочни избори означават крах” прикрива неудобната за статуквото истина – те не са готови да се разделят с това, което имат, защото сами не знаят какво ги чака утре. И нито един от системните играчи на статуквото не е готов за предсрочни избори. Нито България, нито гражданите ги интересуват в този един момент. Интересува ги само да се задържат още малко там, където са. Да съхранят статуквото. Или както казва Алистър Кембъл: “Те толкова дълго са злоупотребявали с властта, че сега не могат да се откажат да продължат да го правят”.
Да видим какво имаме като стабилност. В момента политическа сила номер едно е остатъкът от Реформаторския блок. Как звучи това като начало? Политическа сила номер едно са Кунева, Лукарски, Москов и онези четиримата, които взеха мандата за съставяне на правителство. Аналогията със седемте самураи е неизбежна. А римейкът, който гледахме скоро по кината, ни припомни, че от тях оцелява само един. И тук се сещаме за сянката на Даниел Вълчев. Въпросът ми беше – това, което имаме като остатъци от Реформаторския блок, изглежда ли ви като символ на стабилност? Трудно ще е да изброим тоталния политически провал заедно и поотделно на тези хора, предизвикал тоталния и необратим крах на доверие към тази т.нар. политическа формация. Политическото им бъдеще като самостоятелна формация е изключително под въпрос и очакванията на анализаторите, че ще се влеят и напълно реално в ГЕРБ, изглеждат напълно оправдани. Самочувствието на тези хора, че те имат моралното и политическото право да бъдат политическа сила номер едно в момента, граничи по скалата на пълната политическа самозабрава с избора на Пеевски за шеф на ДАНС. И ако мислите, че тази оценка е преувеличена, то ето ви трите имена в шортлистата за премиери днес:
Москов, Лукарски и Румен Христов.
Да видим какво имаме като коалиционен партньор в ролята на ГЕРБ. Най-голямата политическа сила, която позорно изгуби най-важните избори – тези за държавен глава, защото не успя да овладее собствените си структури – 300 000 от нейните избиратели гласуваха за ГенеРадев на втори тур. Еманация на стабилност по Цветанов и Борисов. Истината за тази загуба се корени всъщност в бунта на крепостните, които местните велможи в ролята на кметове на малки и големи села и градове не успяха да изнасилят този път да дадат гласа си. Това е голямата въпросителна, която плаши ГЕРБ и ги кара да се чувстват несигурни – ще успеят ли да овладеят структурите си при едни избори напролет. Отделно идва тоталният политически провал, довел до тоталния и необратим крах на доверие.
В преговорния процес за новия кабинет на псевдостабилността след всички извъртания на Борисов – да бъде или да не бъде, финишира до уговорката – в евентуалния кабинет с премиер Москов, Лукарски или Румен Христов остават такива като Ангелкова. Всички ключови за ГЕРБ играчи няма да бъдат пуснати на този “стабилен” терен. Но иначе Борисов се прави, че всичко е нормално. Така е. Корабът потъва по план, защото има пилот в самолета. Опитът за бягство от отговорност чрез оттеглянето на ключовите партийци от играта е само поредното доказателство за крайната несъстоятелност на това решение.
За третия коалиционен партньор какво да говорим? Там със сигурност знаем, че са овъртени стабилно във външнополитически зависимости, защото това за тях е патрЕотично.
Да плеснем с ръце, да се прегърнем и да възкликнем: Стабилна България, за един по-стабилен свят и да погледнем стабилното бъдеще, което ни обещават политиците в територията от висотата на собствената си стабилност.