Дейвид Камерън предизвика референдума за излизане от ЕС с единствената цел да сложи край на многогодишната гражданска война в Консервативната партия по отношение на ЕС. Година и половина по-късно войната не само не е приключила, но и се е ожесточила. Двата лагера – крайната десница, която иска да скъса всички съществуващи връзки с ЕС и умереното крило около финансовия министър Хамънд, което предпочита да не тласка държавата в мащабна икономическа криза, се намират в относително равновесие. В тази ситуация и при наличието на слаб, обречен, лидер като Тереза Мей преговорите за Брекзит са в задънена улица само 12 месеца преди реалния им край.
Не всички във Великобритания смятат ситуацията за тревожна. Импотентността на правителството покачи подкрепата за Лейбъристката партия, която води с 43 на 38 процента в електоралните нагласи. Заедно с това лидерът ѝ Джереми Корбин видимо е подобрил политическата и медийната си игра и успява да създаде образ на поп икона. Настроението на партийната конференция в Бристол този уикенд беше празнично. Името на лидера беше скандирано във футболен стил, Брайтън беше изпълнен с хора с тениски и шапки с лика му. На фона на тази веселба посланията на Корбин и хората му показаха една радикална и донякъде мракобесна визия за „социалистическа Британия“.
Стана ясно, че Корбин е успял напълно да овладее партията, в която доскоро беше смятан за радикален ексцентрик. Центристите, проевропейски настроените либерали са напълно подчинени, лейбъристите днес са неокомунистическа партия, която не търси социална справедливост в рамките на либералния икономически модел, а радикална реформа по венецуелски образец. Самият Корбин отбеляза, че днес неговата радикална визия е „мейнстрийм“, гласовете на либералите тка и не се чуха. Сред лейбъристите Чавез е всъщност по-популярен от Блеър.
Обявената програма обещава национализация на големи инфраструктурни услуги като железниците и електропреносната система и цели индустрии като минната например. Корбинистите също така искат да национализират и частни недвижими имоти, в които не се живее, да наложат „такса лукс“ и „таван“ на наемите. В държава, в която голяма част от средната класа инвестира в недвижими имоти, планът на Корбин de facto ще наложи втори данък на хората със средни и високи доходи и ще доведе до масово обедняване на пенсионираната средна класа, напредвайки към отколешната социалистическа мечта всички да са еднакво бедни.
Беше поставен фокус върху нов данък върху роботите с цел тяхната работа да субсидира работническата класа. Заедно с това се готви цял пакет нови данъци за едрия бизнес, както и за хората с високи доходи. Една от видимите цели на радикално-дясното крило на консерваторите беше, излизайки от ЕС, да превърнат Великобритания в данъчен рай, така че да компенсират загубата на Общия пазар. Идеята на Корбин е, вместо това да се дозадушат бизнесът и заможните граждани, превръщайки страната в един социалистически рай, свободен от „игото“ на неолиберализма и брюкселския диктат, в който никой с никого не търгува.
В деня преди речта на лидера финансовият министър в сянка Джон Макдонъл, заяви, че партията му се готви за финансова война. Макдонъл съвсем правилно предполага, че ако Великобритания избере марксистко правителство, огромна част от инвеститорите ще изтеглят капитала си от страната, което ще доведе до срив на паунда, на цените на недвижимите имоти и борсите, значителни затруднения на пенсионните фондове и банковата система. Според Макдонъл, разбира се, подобно развитие не е следствие на здрава икономическа логика, а на мащабна конспирация на „силите на злото“ (т.е. финансовия елит) – които вместо да оставят капитала си да бъде национализиран – ще го изтеглят, пречейки по този начин на изграждането на зрелия социализъм във Великобритания.
С това си виждане Макдонъл напомня за американския професор комунист Ноам Чомски, според когото социализмът във Венецуела не е успял, защото Чавез не е предотвратил бягството на капитала. С други думи, нищо ново няма във вижданията на Корбин и приятелите му – социализъм може да се гради единствено с мащабен обир на съществуващия капитал. Затова и военната риторика на Макдонъл е съвсем уместна – подобен обир без насилие не може да бъде осъществен.
На следващия ден Корбин защити своя финансов съветник и по този начин начерта пътя към светлото бъдеще. Големите инвеститори ще преценят доколко е реалистична заплахата Лейбър да спечели и да наложи финансов контрол и запор на капитал в страната и още с наближаването на следващите избори ще започнат да изнасят парите си превантивно.
Ако Корбин действително спечели голямо мнозинство, то в първите му седмици на власт е възможно да видим най-мащабното обезценяване на основна валута в историята на света. При въвеждането на радикално лява политика финансовите институции ще напуснат Лондон, оставяйки града без 20% от брутния му вътрешен продукт. Това ще доведе до срив на цялата система, която поддържа Лондон като световна финансова столица, загуба на стотици хиляди работни места, бягство на огромен брой висококвалифицирани работници. Нищо от това, разбира се, не може да притесни един истински социалист месия.
Във външнополитически план, макар формално да стои в опозиция на „твърд Брекзит“, Корбин е евроскептик от самото начало. Той не крие, че за него ЕС е пречка за създаването на социалистическо общество във Великобритания и видимо няма нищо против правителството на Мей да свърши мръсната работа по провеждането на възможно най-радикална форма на Брекзит. Макар и да не го спомена директно, по време на конференцията Корбин също така е противник на НАТО и ядреното въоръжение. Обявен беше обаче курс към „независима външна политика“, която да дава алтернатива на американския подход. Някъде в далечината звънят чаши „советское шампанское“.
Обединеното кралство е на кръстопът. Един безумен референдум даде на хората възможност да покажат недоволството си. Липсата на визия какво точно означава страната да напусне ЕС, слабостта на Тереза Мей, триумфът на параноичната крайна десница и постимперските въжделения на мнозина водят, с почти пълна сигурност, към провал на преговорите с Брюксел. Такъв провал ще доведе до бърз и видим срив на икономиката.
Така дискредитирани, торите ще трябва да отстъпят властта на другаря Корбин, който – както по всичко личи – ще направи всичко по силите си да унищожи съществуващия икономически модел като междувременно засили страната по спиралата на бедността.
