Лъжа, страх и радикализация
Кризите в Близкия изток и Северна Африка доведоха до засилване на миграционния натиск към Европа, който предостави необятен потенциал от възможности за изява на омраза от хора, иначе обществено безинтересни. И в общественото пространство започна да се нагнетява враждебност и страх, базирани на неразбиране, нежелание за приемане на различието и за медийно подклаждане на страх от чуждостта, от другостта, от исляма. Включително се забелязва и икономическо негодувание, че нашата държава заделя някакви средства, за да приема тези хора. Или от това, че на тях им се дава повече, отколкото на нас.
Така например през 2013 г. журналистката Магдалена Ташева, междувременно вече депутат от „Атака”, в свое авторско предаване заявява по повод на вълната от бежанци: „Сирийските бежанци не са нищо друго освен масови убийци… Това са семействата на убийците, които се снимаха, докато режат глави и в лицето на един от командирите им Абу Сакар са дори канибали. Абу Сакар разтвори гръдния кош на една от жертвите си, изтръгна сърцето и започна да го яде”. Журналистката-депутат предупреждава: „очаквайте да започнат и да изнасилват и да режат глави”. За нея бежанците са „отвратителни, долнопробни примати, които бягат от закона в Сирия”, те са направо „главорезите от Ал Кайда”.
Това са думи на журналист и депутат. Неподплатени с факти и доказателства теории, които се разпространяват, както от телевизионния екран, така и от парламентарната трибуна, която също попада в телевизионния екран. За тях не е известно да е понесена някаква отговорност. В последните месеци, въпросният депутат доразвива теориите си и вече заплахата е към цяла Европа „Това не са бежанци, а нашественици и главорези, които нахлуват в Европа.“ Малко странна позиция, тъй като до скоро Европа беше сред основните заплахи за България.
Ташева в никакъв случай не е единствен пример за подобно говорене. Само е сред най-ярките поради двойния си достъп до публично внимание. Така в масовото обществено съзнание се създаде грешната представа, че всички мигранти са бежанци, а всички бежанци са ислямисти – дълбоко погрешно и вредно твърдение. За съжаление, активната част на българското гражданско общество твърде късно реагира на манипулациите, когато вече щетите са трайно нанесени. Един от проблемите в разобличаването на подобен род лъжи, може би е и че хората, които си служат с факти и доказателства не ползват истеричния тон, характерен за насаждащите страх и омраза.
В началото на т.нар. „бежанска криза“ едва няколко медии си направиха труда да разяснят, че „бежанци“ и „мигранти“ са различни понятия, какви точно са международните спогодби за даване на убежище, защо е нужно да бъде дадено това убежище. Още по-малко бяха тези, които показаха, че терорът не е ислямската религия и негови жертви са повече мюсюлмани, отколкото представители на други религии, и че общото между всички е, че са жертви.
Това говорене прерасна в обвинения, че Европа и българската държава, дават повече средства за издръжката на бежанците, отколкото за българите. Тезата, че издръжката на едно сирийско дете, например, е 1100 лева в България, а детските надбавки за българче са 35 лева се появи в много форуми и Facebook групи и успешно беше подета от наричащите себе си „патриотични“ партии. Много интернет информационни агенции с радост се включиха в разпространението на тази заблуда. Освен че много напомня на говоренето за социалните помощи, които „циганите прибират“ от българите, също като него е и дълбоко невярно.
Отново в много малко медии се появи информация какво точно включва издръжката на „едно сирийче“ и че в тези разходи са включени заплати на чиновници в различни агенции, осигуряване на подслон и храна, обработка на документи и т.н., и т.н.
Бежанците, и то бежанците, а не мигрантите като цяло, се превърнаха в удобната мишена, върху която популистичните партии, през незаинтересованите или злонамерени медии, решиха да трупат електорален дивидент. Много често позовавайки се на „християнските корени“ на българите, без да споменават, че милосърдието е сред основните християнски добродетели.
От думи към действие
Наслагването на този тип говорене и поднасяне на информация доведоха, без изненада, до създаването на феномена „Динко от Ямбол“, който лови бежанците със собствените си ръце – псевдогерой, записал и публикувал видеозаписи на „залавянето“ на група терористи. И проявил насилие над тях. Това е моментът, в който езикът на омразата не е само език. И който допълнително раздели обществото ни.
Отново липсваше посочване на истинския проблем. Че държавата не може да овладее трафика на хора, че някой от граничните власти съдейства на каналджиите, че в държавата има закони и под техен удар попадат, както нелегално проникналите, така и нерегламентираните действия на Динко.
Маргинализация и терор
Една от идеите на министър Калфин за безплатни детски градини за всички е и да извади децата на маргинализираните групи, в прав текст на ромските деца, от гетата и по-лесната им социализация и интеграция. Коментарите в репортаж на БНР са достатъчно красноречиви:
„Не, аз не искам лично моите деца да са с цигани в детската градина… ако трябва да сме откровени.“
„Мисля, че те (ромите) са направили достатъчно, за да се стигне до това положение.“
„Малцинствата много трудно ще се социализират. Това е дълъг процес. – А вие битхе ли пуснали Вашето дете с деца от друг етнос в детската градина? – Ами предпочитам да не го правя“
Ефектът от насаждане на стереотипи е отказът от признаване на правото на маргинализираните общности да бъдат пълноценна част от обществото. Безспорно, част от техните представители са допринесли за тези нагласи, но те са само част, а не цялата група. Генерализацията не помага на никого. Отказът от интеграция е двустранен процес, който в голямата си степен е резултат от дълго внушаван страх. От една страна представителите на маргинализираните групи отказват да се движат по правилата на общността, от друга – широката маса отказва да ги приеме. И на фона на всичко това, отказът на държавата да влезе в правомощията си.
Този отказ от действия на институциите, дали в България или друга европейска страна, беше използван, за да смени съдържанието на думата „толерантност“. Множество родни и чужди популисти го използват сега, включително и след атентатите в Париж и Брюксел, да прокламират провала на модела на толерантност в Европа. Според тях след като голяма част от терористите са второ, трето поколение европейски граждани, то интеграцията на техните общности, на техните родители, е провалена заради толерантността на европейските общества. Само че това не е вярно. Толерантността е уважение към мислите и ценностите на другия, а не е отказ от спазване на законите и правилата.
Случващото се с гетата в Европа и България не е толерантност. То е отказ от спазване на правилата, при това от всички заинтересовани страни. Правилата са, за да се спазват. Няма по-малки правила или по-важни правила. Има правила. И те са за всички. Съзнателното им нарушаване трябва да се наказва. Несъзнателното им нарушаване трябва да се поправя. Независимо дали става дума за публично насаждане на омраза, отказ да пуснеш детето си на училище, или „залавянето на бежанци“ с голи ръце.
Когато нещо е нередно, то не става по-малко или по-вече нередно в зависимост от цвета на кожата на извършителя. То си е просто нередно.
