Премиерата на постановката „О, ти, която и да си..“ ще бъде на 7, 8 и 9 юли 2020 г. в Народен театър „Иван Вазов“.
От Параскева Джукелова във Фейсбук
Кой е човекът от снимката? Фейсбук предлага да го тагна!
Познаваме ли го? О, да, знаем името му! Цитираме го, рецитираме го, наричаме го патриарх, изучаваме го (малко по задължение), на „демократичните“ поколения сигурно им е малко досаден, ретро…
Превърнали сме го в гранитоподобна фигура (изразът е на Мирела Иванова), в клише, а преди 100 години хората са го носели на ръце.
Но думите му остават, песните му още се четат.
Аз не понасям идоли, легенди, колоси, все търся „да им подлея вода“, да ги видя като човеци.
Та преди 8 месеца, препрочитайки всичките стихотворения на Вазов, взех да срещам доста женски имена, появиха се неща като:
„Душата ми е тайнствен храм,
от спомени населен,
и твоят лик богува там,
жесток и неразделен.
….
Да те целувам упоен,
да те прегръщам страстно,
да искам прошка зарад мен,
създание нещастно!“
Или
„Ох, разбит съм… Сърце болно
иска всичко да забрави!…
Как пей вихрът меланхолно,
как са глухи тез дъбрави!“
И
„алабастрени гърдици“, „корсет безполезни“ , „чипичета любезни“ и пак женски имена…
И ме зачовърка мисълта кои пък са тези жени, дето не са му давали мира, музите от плът и кръв, които са го вдъхновявали? Не може ли да се запознаем с този Иван, който не винаги е бил достолепният народен поет с големите мустаци и бастуна, който е бил и на 19г., и на 30… Влюбвал се е, и се е разделял, и страдал не само по България.
И ето на – УТРЕ ще бъде прощъпулника на един СПЕКТАКЪЛ за „другия“ Вазов и жените-музи в живота му!
„О, ТИ, КОЯТО И ДА СИ…“
Ами – много съм щастлива!
И благодарна!
На Ева Тепавичарова, с която първо споделих идеята, тя се запали, даде ми кураж и каза : „Страхотно, Паци!“
На Мирела Иванова, (ако някой не знае – Мирела е невероятна поетеса, освен това в момента е драматург в Народния театър, и освен това 15 години е била директор на къщата-музей „Иван Вазов“), която не само хареса идеята, но и се зае с оформянето на драматургичния текст!
На Мариус Донкин, който в качеството си на директор на Народния театър подкрепи и даде зелена светлина на проекта!
На Бойка Велкова, която пое режисьорската „ръкавица“ и с огромно желание, любов и взискателност създаде този спектакъл!
На чудните Биляна Петринска и Радина Боршош, на Ева Тепавичарова отново, и на нашия герой – Ненчо Костов (ако гледате – ще разберете защо), с които заедно навлизаме в Иванвазовия интимен свят! С преклонение, но и с любопитство, и с чувство за хумор, и с много обич!
На Нина Нинкова-Пашова – за красотата, елегантността и стила, с които ни облече и обгради!
На Мила Искренова за помощта да доближим телата и жестовете си до поезията!
На Теодосий Спасов за магичната музика!
На Боряна Митева – нашият помощник-режисьор, за цялата ѝ всеотдайност!
На Розалина Пейчева, благодарение на която имаме лица богински!
На корона-вируса, че ни сложи „на пауза“ и така още повече увеличи залога и заряда ни!
На първите ни „закрити“ зрители, които и през маските ни върнаха в „режим на споделено вълнение“!
Благодарна съм!!!
И какво още? А, да!
ПРЕМИЕРА!!! ИВАН ВАЗОВ!!! УТРЕ!!!