Вчера в предаването “Здравей, България” на Нова телевизия един видимо изнервен рожденик – председателят на парламентарната група на ГЕРБ и втори човек в партията, Цветан Цветанов – за първи път от много време трябваше открито да опровергава, че критиките към него и към поверената му група в Народното събрание този път идват лично от най-високото възможно място – от партийния лидер и министър председател Борисов. Същият този премиер, пред когото обикновено Цветанов благоговее или поне това е посланието, което се стреми да излъчва. За всички политически анализатори отдавна вече няма догадки в публичния разрив на Борисов и Цветанов. Доказателствата са все по-многобройни и вече е все по-трудно и за двете страни да ги завоалират.
Да си припомним полицейските протести срещу проектозакона за бюджета през ноември 2015 година, които съвсем ясно бяха насочени срещу вицепремиера и министър на вътрешните работи, Румяна Бъчварова. От една страна те бяха доста добре организирани. Организаторите, обаче, в случая не бяха синдикатите, тъй като особено в този сектор профсъюзите са най-меко казано несамостоятелни или зависими. Такава организация може да се създаде само от вътрешни за системата хора с достатъчно влияние както в самото ведомство, така и в Народното събрание. Естествено, заподозрян бе Цветанов и определено на друг това не е по силите. Факт беше също така, че в публичните си изяви по повод полицейските протести министър-председателят изглеждаше определено изненадан и притеснен. Като се има предвид и повишената му чувствителност при натиск от улицата, помнейки февруари 2013 година, Борисов едва ли може да бъде заподозрян като организатор на протеста сам срещу себе си.
Да си припомним и позицията на Цветанов по повод издигане на кандидатурите за председател, зам-председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията. Той открито се противопостави на призива на Борисов за оттегляне на парламентарната група на ГЕРБ от избора и за прекратяването му. Премиерът (макар и доста късно) разбра, че е изигран и Цветанов изгражда собствено лоби в най-важния за изпълнителната власт и за управлението като цяло регулатор – КЗК. Подготовката на тези избори показа ясно, че председателят на парламентарната група на ГЕРБ владее и коалиционните отношения с АБВ, РБ (около ДБГ и СДС) и Патриотичния фронт. Цветанов е израснал вече на едно доста по-високо ниво в задкулисието и доказателство за това е, че дори номинацията за председател на КЗК на Росен Желязков, верен по-скоро лично на Борисов, да не му попречи да изгради мнозинство в комисията, което да бъде в лична услуга на замислилите го парламентарни играчи. Наложи се Росен Желязков лично да оттегли номинацията си (за която само дни преди това беше подписал писмена декларация за съгласие!), за да предотврати създаването на КЗК, която не може сам да ръководи и контролира и която би била в услуга на задкулисни играчи извън Борисов и правителството.
“Бунтът на кораба” по повод на кадрите на ДСБ във властта също едва ли бе инспириран от премиера. Главно, защото основната атака бе насочена срещу министър Москов, за когото Борисов публично показва, че е новият му любимец. Традиционно, Цветанов винаги насочва ударите си срещу хора, които могат да бъдат по-близо до сърцето на премиера от него самия. Именно такъв е и случаят с Румяна Бъчварова. Шефът на парламентарната група на ГЕРБ съвсем неприкрито насочва стрелите си към най-доверените хора на Борисов.
През седмицата проектозаконът на Бъчварова за измение и допълнение на Закона за МВР (в крайна сметка проектозакон, внесен в Народното събрание от самото правителство), не мина при гласуването в парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Цветанов още веднъж недвусмислено показа, кой е господарят на групата на ГЕРБ и майсторът на политическата интрига в момента. Въпреки че самият той е шеф на въпросната вътрешна комисия и въпреки формалната подкрепа от депутатите на най-голямата парламентарна фракция, законопроектът не бе приет. Знакът, който Цветанов даде на народните представители от другите групи бе правилно разбран от тях и вторият в ГЕРБ отново наложи волята си. Премиерът недвусмислено изрази раздразнението си и открито нареди Цветанов до предшествениците му – Румен Петков, Михаил Миков и покойния вече Георги Петканов – министри, незаинтересовани от това да реформират системата на МВР. Борисов беше достатъчно остър, за да каже, че провалът на законопроекта означава да продължи практиката, съществувала и при Цветанов, през октомври бюджетът на МВР да се коригира, защото е възникнал (иначе лесно предвидим) недостиг на средства. Репликата на лидера на ГЕРБ: „Да не стане така, че ако има предсрочни избори, от тези които са в парламента, никой да не остане там“ като че ли беше насочена лично срещу шефа на парламентарната група.
През седмицата в характерния си стил на “пряка телефонна демокрация” Борисов се включи в предаването на Георги Коритаров “Свободна зона” по ТV+ и опроверга за пореден път предположението, че самият той ще е кандидат за президент (Терминал 3 отрази новината). За първи път, обаче, премиерът отхвърли и възможността ГЕРБ да издигнат лидера на парламентарната група Цветан Цветанов. Причината била близо до ума – „няма кой да го избере“. Да не се заблуждаваме – тази проста истина е много добре известна на шефа на предизборния щаб на партията. Едва ли той самият има илюзии, че е избираем.
Цялата му политическа и житейска биография е непреодолимо препятствие пред неговата избираемост. Срещу числата не можеш да се бориш. За това свидетелстват шестте апартамента, четирите дела срещу Цветанов (макар и вече оправдан по тях), двеста хиляди евро, които България трябва да плати заради личното участие на кандидат-президента в полицейски произвол, Седмо главно управление на Държавна сигурност, в което е бил назначен за щатен служител през 1987 година и т.н. Резултатът от изказването на Борисов е друг – публичното унижение на Цветанов и припомняне, кой е действителният командир в партията.
Цветанов трябваше да отговори и да опита да излезе с чест от ситуацията по някакъв начин. Интервюто му в сутрешния блок на Нова телевизия беше нескопосан опит за кризисен ПР и опит за завоалиране на конфликта с Борисов. Телевизионните интервюта едва ли са силата на Цветанов, но като човек с посредствена компетентност, самият той не си дава сметка за това. Иначе едва ли щеше да нарече слуховете за разрива с Борисов “нормални спекулации” (каквото и да значи това), а и нямаше да попадне в капана да противоречи задочно на партийния си лидер по въпроса за съществуването на “чантаджии” в системата на МВР.
При всички положения това едва ли е последният удар от страна на Цветанов. Напоследък той ясно показва, че е способен на много повече в изработването на политическата интрига. Публикуването в личния му профил във Фейсбук на писмото от парламентарната група на ГЕРБ, неподписано и анонимно, е ярко доказателство за това. То още веднъж пряко подсеща Борисов, #КОЙ стои между министър-председателя и парламентарната му група.
Писмото бързо се превърна в абсолютен хит в мрежата, и с право. Едва ли можете да съставите едно-единствено изречение (толкова има в писмото!), което да съдържа повече текезарски подмазвания към шефа, отколкото се съдържат в него. Най-впечатляващ за всички, естествен, бе изразът “летящите му апостолски ангажименти”, определящи дейността на парламентарния лидер. Публичната реакция бе изключително бурна – дори поставянето на думата “апостол” или “апостолски” в едно изречение с името “Цветан Цветанов” е абсолютно недопустимо. Левски е също толкова недостижим за бившия физкултурник от ВИФ, колкото и за един друг “нов Левски”, когото задкулисието произведе по Коледа миналата година – Ахмед Доган.
Очевидно, тази седмица Цветанов окончателно отпадна от кандидатпрезидентската кампания, но пък влезе в конкуренция с Доган за позицията на новия главатар на политическата мафия в България. И със сигурност ще инвестира всичките си “умения” да диктува кандидат-президентската кампания с характерния си стил на зле скроени интриги с подкрепата на медии-бухалки.
