Колкото и турбулентни да са отношенията между Русия и Турция, те не са толкова непредсказуеми. Вчерашното шокиращо покушение над Андрей Карлов, посланика на Москва в Анкара, доказва това. На повърхността изглежда, че скорошното сближаване на двете страни е поставено под въпрос, но в действителност случаят не е такъв.
Наистина новооткритата топлота между двете държави не е толкова силна, поне не и по отношение на обикновените турци. Големи обществени прослойки таят злоба към Русия, без значение какво обясняват дипломати и общественици за двустранните отношения. Нападателят – идентифициран като Мевлют Мерт Алтънташ – крещеше с всичка сила на турски и развален арабски, че ще отмъсти за Алепо, преди да стреля с пистолета си.
Действията му напомнят за случки от не толкова далечното минало – похитеният кораб от черноморския град Самсун през 1996 г. от група турци, обвързани със Северен Кавказ, или драмата със заложниците от 2001 г. в луксозния Swissôtel. И в двата случая извършителите искаха да се обърне внимание на ситуацията в Чечня и да протестират срещу бездействието на Турция. Нито една от тези случки обаче не постигна много, за да се промени официалната външна политика на Анкара или Русия да промени отношението си към Турция.
Може да се твърди, че настоящият случай е различен – особено предвид момента и високия статус на жертвата. Това е вярно. Покушението на посланик не е дребна работа и от всички страни Турция добре знае това – през октомври 1975 г. двама нейни посланици – австрийският и френският – са застреляни от тайната армия за освобождение на Армения (ТАОА). Но в сегашния случай няма да се създаде нов дипломатически разрив между Русия и Турция, камо ли да говорим за сблъсък, подобен на този, който видяхме след свалянето на Су-34 през ноември 2015 г.
И двете страни побързаха да определят инцидента като “провокация”, целяща да разстрои разцъфващия отново стремеж за сътрудничество. Президентите Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин проведоха телефонен разговор и публично осъдиха акта. Предполагаемата връзка на нападателя с гюленистите може и да се използва за оправдание, така както инцидентът със Су-34 сега се пришива на злонамерени офицери, част от “паралелна структура”. Външните министри на Русия, Иран и Турция ще се срещнат в Москва, за да говорят за Сирия, както бе планирано. Или с други думи, “нека запазим спокойствие и продължим напред”*. В което до известна степен има ирония, тъй като посланик Карлов бе един от хората, които миналата година се застъпваха за подобен модел на поведение в двустранните отношения, когато те бяха ударили дъното.
По същество руско-турските отношения навлязоха в нова фаза. Между 2011 и 2015 г. двете страни избягваха спора за Сирия и искаха да задълбочат печелившите си икономически отношения, особено в сферата на енергетиката. След летния рестарт на взаимноотношенията преобладаващото мнение е, че добрите двустранни връзки са също така пътят към намиране на общи позиции по отношение на сирийската война. Така например предприета от Турция и Свободната сирийска армия операция „Щитът на Ефрат” се ползва с мълчаливото одобрение на Москва.
Турция от своя страна помогна за преговорите между Русия и сирийските бунтовници, които проправиха пътя за предаването на Алепо на силите на Башар ал-Асад и изтеглянето на въоръжените бунтовници и цивилни към контролираните от опозицията територии. Тя също така смекчи реториката си за Асад и е възможно контактите с Дамаск да са частично възстановени. Това е причината убийството на Карлов да е също толкова голямо неудобство, колкото е и символичен удар срещу Русия, подобно на това, което преживяха САЩ през 2012 г. в Бенгази.
Това не означава, че подобно ужасяващо събитие от толкова голямо значение ще доведе до незначителни последици. Всъщност то дава на Путин допълнително преимущество срещу Ердоган. Няма съмнение, че публично Русия ще подкрепи обясненията на Турция за нападението, каквито и да са те. При закрити врати обаче Турция ще трябва да си плати. На нея ще ѝ се наложи да направи допълнителни отстъпки, за да удовлетвори Русия – най-вероятно по отношение на Сирия, но е възможно и по други въпроси. Москва държи по-силната позиция и безспорно ще се възползва от възможността по най-добрия според способностите ѝ начин. Това е сигурно.
И както и да се опитва да го представи Турция, покушението я показва в най-лошата възможна светлина – като слаба, разединена и уязвима, неспособна да осигури защита на най-високопоставените служители в сърцето на анкарската дипломация. Убийството идва и след като бяха извършени бомбени атентати от отцепници от Кюрдската работническа партия (ПКК) в Истанбул и Кайсери. На всичкото отгоре двойната игра на властите да правят сделки с Русия, като през същото време разрешават общественото недоволство срещу случващото се в Сирия (напр. редовните протести пред руското консулство в Истанбул и скорошното шествие в солирадарност с хората от Алепо), изглежда взривоопасна в най-буквалния смисъл на думата.
Днешна Турция е много далеч от онази уверена страна, която искаше да промени Близкия изток по свой образ в началото на Арабската пролет, и още по-малко е сила, способна да играе грубо със съсед като Путинова Русия, която нищо не би ѝ спестила.
* В оригиналния текст на английски е използвана известната от Втората световна война фраза Keep Calm and Carry On, която британското правителство разпространява из страната по плакати, за да успокои гражданите [бел. прев.].
**Текстът е преведен от секцията с анализи на сайта на London School of Economics. Удебелените места в текста са на „Терминал 3“.
