SHARE

Денят на почит на жертвите на комунистическия режим.

Някои реакции бяха силни и отчетливи, други – като тази на Румен Радев, леко позакъснели и твърде неформални – единствено и само във фейсбук. Във фейсбук беше публикувана и позицията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Започваме прегледа на реакциите с откъс от позицията на „Протестна мрежа“:

„Т.нар. Народен съд е кървав щрих от серията отмъщения, въоръжени метежи, атентати и взривени църкви, преврати, колаборационизъм и противодържавна дейност, благославяна от московските покровители на българските комунисти, извършвани преди и след 9 септември 1944-та.

Съдбата на загиналите в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945-а и всички последвали жертви на червения терор е сред най-мрачните и болезнени епизоди от новата история на България.

България все още е впримчена в мрежата на посткомунистическата мафия, а покорните слуги на Кремъл се опитват да я задържат в орбитата на верен московски сателит.

Звярът е жив…

Протестна мрежа

Румен Радев във фейсбук (целият пост):

„Днес отбелязваме Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Началото на тази традиция бе поставено по инициатива на двама български президенти. В нашата история отворените рани и незатворените страници все още са много.

Като държавен глава споделям убедеността, че единствено заедно, казвайки цялата истина и без да търгуваме с миналото, можем да преодолеем болезнените разделения в обществото ни. Всяка невинна жертва заслужава нашата почит.

Поклон пред паметта на жертвите!“

Откъс от позицията на „Да, България!“. Цялата можете да я прочетете тук.

„Народният съд не е нито легитимен, нито справедлив съд на лица, виновни за репресии, убийства или обвързване на България на страната на нацистите по време на Втората световна война. Той е форма на брутална политическа репресия по заръка и модел на Йосиф Сталин и болшевишкия режим в Москва срещу един основен кръг от публични фигури в България, които се разглеждат като пречка пред установяването на комунистическа диктатура в страната. Народният съд не е съд, а акт на политически терор, инструмент на насилие за установяването на тоталитарен режим по руски образец, който откъсва страната ни от Европа и свободния свят за десетилетия наред.

Народният съд трябва да бъде еднозначно и категорично осъден, защото представлява облечен в привидно правна форма акт на масово политическо убийство.“

Откъс от позицията във фейсбук на Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ:

„Покланяме се пред всички тези хора, които с цената на живота си са отстоявали достойнството и стремежа на българите към свобода. Като лидер на най-голямата проевропейска дясноцентристка партия в България моето отношение към комунизма и неговото наследство винаги е било ясно – за историческа справедливост и предаване на паметта за случилото се на младите поколения, за да не стават лесна жертва на политически играчи, които се опитват да налагат носталгия по това време. Престъпленията на комунизма трябва да се знаят и не мъст, а покаяние трябва да има.“

Откъс от позицията на „Нова република“:

„Длъжни сме с делата си да доказваме, че смъртта на невинно избитите не е била напразна и да гарантираме, че подобни нечовешки престъпления няма да се повторят.

Бог да ги прости!“

Останалите от деня новини в България са доминирани от реваншизъм и уволнения в администрацията още с първите дни на работа на служебното правителство и тревожни тенденции в ключови сектори, установени от уважавани проучвания.

Днес е била уволнена Иванка Кръстева, подуправителят на Националната здравноосигурителна каса. Нито от пресцентъра на касата, нито самата тя посочиха пред „Дневник“ причини за решението на управителя Глинка Комитов, но Кръстева заяви, че ще го обжалва в съда. „Единствено ще коментирам, че заех поста с достойнство и си тръгвам с достойнство. Не коментирам аргументите, защото ще заведа дело“, каза Иванка Кръстева пред „Дневник“.

Досегашният шеф Румен Порожанов подаде незабавно оставка, след като тя му беше поискана от служебния министър на земеделието Христо Бозуков. Това съобщиха от Министерството на земеделието и храните (МЗХ), информира „Медиапул“. Бившият изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) Мирослав Николов и заместничката му Виолета Александрова се връщат отново начело на фонда. Те го ръководеха вече по времето на управлението на Пламен Орешарски, когато министър на земеделието беше Димитър Греков. Ректорът на Аграрния университет в Пловдив Греков беше от квотата на ДПС, докато Николов и Александрова от квотата на БСП. Това доведе до напрежение между тях заради различия в начина им на управление, след като Николов и Александрова уволниха или понижиха около 40 служители във фонда. Те бяха обвинени в забавянето на хиляди проекти и грубо държане с отците от Светия синод, заради което Греков им поиска оставките. Двамата обаче отказаха да ги подадат и бяха уволнени на 10 юли 2014 г. при съмнително проведена процедура, в която не участваха представителите на БСП в управителния съвет на ДФЗ. Николов и Александрова обжалваха това решение в съда и той се произнесе, че отстраняването им е неправомерно.

България е сред първите десет държави по показателя „училищен тормоз“, показва международно изследване „Поведение и здраве при деца в училищна възраст- 2013/2014 г.“, обяви в сряда пред журналисти доц. Лидия Василева от Института за изследване на населението и човека към БАН. Проучването обхваща 43 държави от Европа, както и САЩ и Канада. Българските ученици заемат първите места по ежеседмична употреба на алкохол и цигари. 30% от 15-годишните момичета пушат поне веднъж седмично. Българските ученици са на първо място в класацията по употреба на бира. Поне веднъж седмично 16% от 13-годишните момчета и 9% от момичетата на тази възраст, както и 27% от 15-годишните момчета и 12% от момичетата пият бира. В същата възрастова група 23% са опитвали канабис. Освен това страната ни е лидер по ранни сексуални контакти. Според резултатите от проучването средната възраст на първия полов контакт в България е 14 г. „Данните за България са стряскащи“, каза доц. Михаил Околийски, представител на Световната здравна организация за България.

Друго проучване, на Института за пазарна икономика, сред експерти и студенти за ноември-декември 2016 г. установява, че икономическият популизъм, неработещата съдебна система и зависимите медии са сред причините за отстъплението на демокрацията в България, което се засилва от влизането на страната ни в Европейския съюз (ЕС). Други причини, заради които гражданите не отстояват демокрацията, са разочарованието от политиката и влиянието на зависими медии върху техните възприятия.

Върховният административен съд (ВАС) отмени решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за броя на машините, с които ще може да се гласува на предстоящите на 26 март избори, съобщиха от съда. Делото бе заведено от „надпартийната платформа“ „Нова република“, представена в съда от бившите депутати Мартин Димитров и Петър Славов. Това означава, че ЦИК ще трябва да осигури 12 500 машини за предстоящите избори. Повод за жалбата им стана решение на комисията от миналата седмица, според което „на изборите за народни представители на 26 март 2017 г. машинно гласуване се произвежда в 500 избирателни секции в цялата страна”.

Министерският съвет уважава решението на Върховния административен съд за осигуряване на възможност за машинно гласуване в избирателните секции за парламентарния вот на 26 март 2017 г., съобщиха от правителствената пресслужба.

„Да, България!“ настоява за осигуряване на независим външен одит за машините за гласуване, както и час по-скоро да се създаде организация за свикване на гражданския борд за честни избори. За това призоваха Антоанета Цонева и Божидар Божанов, експерти по електронно управление и членове на изпълнителния съвет на „Да, България!“, на пресконференция в Русе, цитирани от партията.

От света новините ескалират с ритъма на тревожното развитие на конфликта в Украйна.

Украински войник е бил убит, а девет военнослужещи и един цивилен са били ранени снощи, съобщи украинското правителство, цитирано от Асошиейтед прес. Тази сутрин в центъра на Донецк се чува тежък артилерийски обстрел, предаде АП.

„Ескалацията в Донбас наподобява тактиките на Руската федерация в Алепо, Сирия, която цели пълното унищожение на цели населени райони с тяхното население и предизвикване на хуманитарна криза и миграционни вълни.

Руската федерация продължава открито да пренебрегва поетите от нея задължения от Минското споразумение, за да предотврати стабилизирането на ситуацията и постигането на какъвто и да е прогрес в сферата на сигурността и хуманитарната сфера.

Призоваваме Руската федерация незабавно да прекрати военните действия и напълно да се съобрази с прекратяването на огъня.

Обръщаме се към Парламентарната асамблея на НАТО с молба да уведомят националните парламенти на страните членки за ситуацията в зоната на антитерористичните операции в Източна Украйна и да засилят политическия и дипломатическия натиск, за да спрат опасната ескалация в Донбас и предотвратят хуманитарна катастрофа в региона“, това е част обръщението на постоянната делегация на Украйна начело с Ирина Фриз към страните, членки в Парламентарната асамблея на НАТО, да окажат натиск над Кремъл заради възобновените нападения в Донецка област. В отговор на подобен призив към ООН по-рано Съветът за сигурност на ООН изрази тревога от опасната ескалация на ситуацията в Източна Украйна и призова страните в конфликта да прекратят незабавно бойните действия, предадоха осведомителните агенции. Съветът осъди използването на оръжия, забранени в договореностите в Минск, с които е причинена смъртта и са ранени хора, включително мирни жители, се казва в изявление за печата, прието по инициатива на украинската делегация. Сраженията обаче продължават.

Ескалация има и на напрежението в Румъния. Изненадващото решение на правителството да не отстъпи пред протестите на президента, магистрати и гражданския сектор срещу декриминализирането на няколко вида корупция доведе до критики от председателя на Европейската комисия, съдебен иск от върховната институция за съдебен контрол и вот на недоверие в парламента. Според критиците на действията на управляващото едва от няколко седмици лявоцентристко правителство указът, приет през нощта срещу сряда, без да присъства в официалния дневен ред, представлява най-голямото отстъпление от реформите в страната от влизането в ЕС преди 10 години, съобщава „Дневник“.

Президентът Клаус Йоханис участва в спешното заседание на Върховния съвет на магистратите (CSM) и заяви след това: „Проблемът е, че не може да се действа по начина, по който го прави правителството в страна с върховенство на закона, каквато е Румъния и каквато искаме да остане.“

Във Франция независимият центрист Еманюел Макрон е кандидатът с най-големи шансове да спечели президентските избори във Франция, които се очертават доста оспорвани, съобщава „Медиапул“, като цитира публикувано в сряда социологическо проучване, цитирано от Ройтерс. Предпочитанията за Макрон на първи тур остават непроменени или се увеличават с 1 процент в зависимост от сценария. Подкрепата за Льо Пен се увеличава с 3 процента и е на нива 26-27 процента.

Делът на Фийон намалява с между 5 и 6 процента до 19-20 процента. Проучването е извършено дни след като в медиите се появи съобщение, че съпругата на Фийон е получавала заплата с пари на данъкоплатците за фиктивна работа, което се отрази отрицателно на кампанията му.

При такава подкрепа Фийон със сигурност остава извън балотажа.

„Елаб“ прогнозира, че Макрон ще победи Льо Пен на втори тур и ще спечели 65 процента от гласовете.

* Снимката е от реакцията по повод Деня на почит на жертвите на комунизма на „Протестна мрежа“.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.