Напоследък „демократичните избори“ за диктатори станаха модерни. Такъв бе и вотът за Учредителното събрание във Венецуела, чиято основна цел да е притъпи опозията и даде пълната власт на президента Никола Мадуро.
Изборният трус във Венецуела вчера взе две политически жертви и множество цивилни.
Новият враг на Мадуро е САЩ, които заплашиха със санкции, в случай че вотът за Учредително събрание е успешен. Събранието ще трябва да пренапише конституцията и по думите на президента Никола Мадуро да донесе мир и просперитет на разкъсваната от протести, бедност и корупция Венецуела.
Опозицията определя вота като опит за циментиране на властта на Мадуро, тъй като Учредителното събрание ще му позволи да пренебрегне или разпусне законодателната власт, която в момента е във властта на опозицията.
Според избирателната комиия 41,5% от населението се е явило до урните. Опозицията твърди, че 88% от избирателите не са отишли да гласуват.
Въпреки че проучванията показват, че над 70% от гражданите не са съгласни с провеждането на гласуването, държавните медии предаваха, че опашките са започнали от 4 часа сутринта. Над 7,2 милиона венецуелци отхвърлиха идеята за събранието в организиран от опозицията референдум на 16 юли, но дори това, съчетано с призивите на главния прокурор и други официални лица, не успя да промени желанията на Мадуро.
Учредителното събрание ще може да пренапише или да промени напълно конституцията.
Дотук добре – но Мадуро не е уточнил дали въпросното събрание изобщо ще бъде разпуснато. Страховете са, че то ще се превърне в орган на президента, който подобно на кукловод ще води решенията, моделирайки конституцията по свое усмотрение. Така е възможно то да замени по функции демократично избраното народно събрание. Потвърденото от властта становище, че новото събрание ще има „власта да промени всяка съществуваща конституция и да създаде нов законов ред“ навежда на мисълта, че самият изборен процес също е възможно да бъде изменен, циментирайки социалистите на власт и прекъсвайки демократичния процес – доколкото такъв изобщо съществува във Венецуела.
И ако през 1999 Чавес свиква подобно събрание, на което плод е сегашната конституция, то днес Мадуро не смята за нужна предварителната стъпка от референдум, на който да попита хората дали въобще искат Учредително събрание. При 7 милиона от общо 20 милиона гласоподаватели, които заявиха красноречиво на импровизирания референдум на 16 юни, че не желаят подобна стъпка, изглежда ясно защо Мадуро избягва провеждането на легитимен такъв. А отказът на президента да разясни какво точно не е наред в сегашната конституция навежда на една мисъл – че целият спектакъл е стъпка към пропаста на авторитаризма, който ще хвърли страната в още по-голяма криза.
Защото предстоят избори – както регионални този декември, така и президентски догодина. И бе много вероятно Мадуро да загуби и двете надпревари, тъй като до голяма степен носи отговорност за кризата във Венецуела. Разбира се, Учредителното събрание не може да накара хората да забравят за кризата.
Независимо от това какъв е изходът, пред Венецуела стои труден път, който вероятно ще е боядисан с още кръв, протести, глад и трудности. За момента изборите изглеждат два – или страната ще тръгне по авторитарния път на Куба, или ще се опита да проведе демократичните си избори. Разбира се – с неясен резултат.
