Дейвид Морис е автор в престижното икономическо списание Fortune от 2013 г. и разказва за показанията под клетва на инвеститора Бил Браудър, който твърди, че всъщност Владимир Путин е най-богатият човек на света, бидейки на върха на олигархичната йерархия, а интересът му към отпадане на американските санкции не е просто национален, а и личен.
Изпълнителният директор на Amazon Джеф Безос грабна вниманието на медиите тази седмица, като за кратко измести Бил Гейтс като най-богатия човек на света според изчиленията на Bloomberg. Двамата американски технотитани се съревновават за първото място, като всеки от тях има около $90 милиарда. Но според изпълнителния директор на Hermitage Capital Management* Бил Браудър това е нищо в сравнение с руския президент Владимир Путин, чието лично имане „навярно“ е около $200 милиарда.
Браудър, който направи това твърдение пред комисията по правосъдие на Сената във вторник, е един от най-големите авторитети за бизнеса на Путин. Браудър бе един от основните инвеститори в Русия през бурните 90 години на миналия век според Newsweek и взе дялове от бившите държавни предприятия като „Газпром“.
По същото време Браудър си сътрудничи с Путин в борбата с корупцията, но в крайна сметка самият той се оказва мишена на Путин. Конфликтът между тях води до задържането и смъртта на руския адвокат Сергей Магнитски и последвалия американски закон „Магнитски“ (Magnitsky Act), налагащ санкции срещу определени руски олигарси в САЩ.
Според показанията на Браудър Путин придобива огромното си богатство, като използва политическото си положение, за да принуди руснаците, които са инвестирали в бивши държавни предприятия, да му дадат голям процент от печалбата си. Също така Браудър твърди, че Путин има личен интерес от това да бъде отменен законът „Магнитски“, тъй като засегнатите от него „държат негови [на Путин] пари“. Според Браудър това включва хора в институциите на САЩ, чиито активи са замразени или в риск от конфискуване.
Един от опитите на Путин да отговори на закона „Магнитски“ бяха наложените ограничения през 2012 г. за осиновяване на руснаци от американци. Тези осиновявания – и в този ред санкциите „Магнитски“ – са били част от [разследваните за конспирация] разговори между руските представители и администрацията на Тръмп.
Ако твърденията на Браудър са верни, то тогава намесата на Русия в американските избори може да имала също толкова общо със защитата на огромните лични интереси на Владимир Путин, колкото и с тези на руската държава.