Представете си властта в България като едно физическо тяло, чиито движения са резултат на динамиката между центробежни и центростремителни сили.
В началото на прехода, когато започна разпадането на властта и роенето на нови партии, т.е задействаха се центробежни сили, се появи техният контрапункт – досиетата. Те прибраха обратно към Центъра всички, които бяха повярвали, че са свободни от старите си зависимости граждани. А част от тях препотвърдиха своята лоялност към центъра в нови обществени роли.
Втората половина на 90-те видя пръкването на кредитните и приватизационните милионери като начин да се държат под око всички помислили се за свободни капиталисти. А доста от непослушните се сбогуваха с капитала и живота си.
Когато поовехтяха кадровите банки на властта, в началото на века тя зариби част от новия управленски елит със снимки (примерно на яхти) и неволно изтекли записи като предупреждение накъде да се води корабът на властта и най- вече на кого трябва да служи тя.
След като в условията вече на ЕС стана недостатъчно да се държи изкъсо само управленският елит, се хвърли мрежата и върху съдебната и медийната власт чрез евтините КТБ кредити и „помощи“, които един ден станаха внезапно изискуеми – ако не слушкаш.
Но властта – онази тайната и вечната – винаги има козове срещу всеки „повярвал“ си управленец. Примерно лакомията за недвижимости е идеална стръв. Продават ти евтино апартамент и един ден, като почнеш да се правиш на несъгласувал геополитик, настъпваш заложената бомба.
И казусът слиза от медиите, след като покажеш, че си разбрал знака.
Та така – центробежните сили винаги губят битката с центростремителните властови сили.
А Центърът – от 1919 г. – се знае КОЙ е.
Коментарът е препубликуван от Фейсбук. Заглавието е на редакцията на „Терминал 3“