Една седмица след решението на британците на референдума за членството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия в Европейския съюз (ЕС) да подкрепят напускането на организацията с мнозинство от близо 17.5 милиона гласа срещу около 16 милиона гласа за оставане, има вече достатъчно задълбочени анализи (повече в чуждата преса, но и от български специалисти), както на причините за това съдбоносно решение, така и за последиците му. В този текст обръщаме внимание единствено на факти, не на внушения и манипулации. Веднага и още в началото се разграничаваме от повърхностните обяснения на вота с “тъпите” англичани или с някакво измислено противопоставяне на космополитен Лондон и глухата английска провинция. Май не е причината и в по-интензивното разпространение на болестта “луда крава” (по-скоро чoвeшкaтa фopмa нa бoлecттa, нapeчeнa синдром на Kpoйцфeлд-Якoб) в същите избирателни райони, в които са гласували в по-сериозни мнозинства поддръжниците на напускането на ЕС, въпреки много удивителното съвпадение на недоказалите своята достоверност картите, публикувани в социалните мрежи.
Англичаните всъщност никак не са тъпи и в огромната си част съвсем не са ксенофоби. Напротив, това е една от най-толерантните към чужди езици и култури държави. Британците не се боят от това и да заминат, и да заживеят напълно нов живот в друга страна, където нямат роднини или корени, не знаят езика и имат само откъслечни познания за културата и обичаите в новоизбраната си родина. Достатъчно е да имат някакво (дори ирационално) привличане към тази държава. Това сме го виждали у нас по време на бума на пазара на недвижимите имоти (2003-2008 г.). Тогава цели села, дори в крайно екзотични региони, като например в обезлюдения “триъгълник на смъртта” – Елхово, Грудово, Звездец (известен така от разказите за соц-казармата) – бяха рестартирани от англичани, шотландци и ирландци, които купуваха ангро отдавна изоставени къщи за по 10,000 лева и ставаха най-редовните клиенти в местния “смесен магазин”, където тефтерът с вересиите, иначе, е по-дълъг от “Война и мир”.
Англичани и уелсци са умни, учтиви, любознателни, отворени и непредубедени към непознатото… Е, същото се отнася и за Шотландия, а и за Северна Ирландия Защо, обаче, в Англия и Уелс (извън Лондон), гласуваха преимуществено за напускане на ЕС?
Проблем са мигрантите от другите страни на ЕС, а не бежанците от Близкия Изток
Най-краткият отговор във всички социологически проучвания е – гласоподавателите в Англия и Уелс имат проблем с един от основните принципи в ЕС – свободата на придвижване и установяване на работната сила в границите на Съюза. Страхът, използван ловко от поддържниците на напускането на ЕС по време на референдума, е нарастващият поток от имигранти от новоприсъединените страни, в това число и най-вече – българи и румънци (т.нар. “EU -2”). Колкото и да повтарят всички пропутински кречетала, че виновна за Brexit била “баба Ви Меркел”, защото била “поканила” в ЕС бежанците от Близкия изток, това твърдение не може да стане по-вярно. Във Великобритания мигранти от войните в Близкия изток, последвали Арабската пролет, просто няма. Но шестващите из българските телевизии професори по всичкология, голф-социолози или просто известни със статусите си във Фейсбук “журналисти”, прескачащи от една партия в друга, не ви го казват.
Британската Статистическа служба (Office of National Statistics) отчита в началото на тази година, че от започването на гражданската война в Сирия през 2011 година Великобритания е одобрила бежански статут на около 5000 сирийски бежанци, а през цялата 2015 година има само 25,000 подадени заявления за убежище. Между другото, много от заявленията са всъщност от пакистанци, едни от традиционните имигранти в Обединеното кралство още от времето на Британската империя. Това число е многократно по-малко от броя на бежанците през 2002 година, когато заявленията са били 82,000 (основно от граждани на Ирак, Зимбабве и Афганистан). През 2015 година най-много заявления от кандидат-бежанци в ЕС на 100,000 души собствено население е получила държавата Унгария – по 1500 заявления на 100 000. В сравнение с нея Обединеното кралство е инкасирало 30 заявления (50 пъти по-малко) на 100,000 души собствено население. Статистиката е категорична: преди 15 години бежанският проблем е бил много по-голям във Великобритания от днес.
Правителството на Камерън изпълни обещанието си да приеме към края на миналата година 1000 души по т.нар. Vulnerable Persons Resettlement Programme (VPR) (Програма за заселване на уязвими лица), предимно от Сирия и потвърди решимостта си броят им да нарастне до общо 20,000 през 2020 година. Това всъщност е незначителен брой на фона на 65-милионното население на Обединеното кралство. И най-важното – приемането на бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан и Северна Африка – се ползва с огромното одобрение на над 65% от британското население съгласно социологическите изследвания. Т.нар. “бежанска вълна” в Европа не се разпознава като проблем във Великобритания. Британският проблем е миграцията вътре в границите на самия ЕС, а не трансграничната миграция за Съюза. Ако сравним бежанския натиск във Великобритания и този в другите държави в ЕС, резултатите са поразителни – Обединеното кралство е на едно от последните места по регистрирани заявления за убежище. Дори в България (страна, в която по всеобщо признание липсва “бежански” проблем) на година има поне 6 пъти (!) повече подадени заявления за убежище на всеки 100,000 души собствено население.
Основният проблем за колебаещите се гласоподаватели във Великобритания бе всъщност проблемът с т.нар. “нетна миграция” от другите страни в ЕС към Обединеното кралство. Само през 2015 година 330,000 души повече са се установили в Обединеното кралство (от държави от ЕС – преди всичко Полша, Румъния и България), в сравнение с напусналите Острова британци, заселили се в други страни от ЕС. В последните две десетилетия това е устойчива тендеция във Великобритания. Тя особено се засили след последните присъединявания на бившите социалистически държави в Евросъюза и след отпадане на ограниченията на местния трудов пазар за българи и румънци след 1 януари 2014 година. Какво означава нетна миграция? Изчислява се, че средно на 500 000 са мигрантите, които влизат в Обединеното кралство на година само от Европейския съюз. В същото време, обаче, около 150 000 – 170 000 британци или граждани на ЕС напускат и се установят в други държави, включително и на територията на Европа. Така нетната миграция на Острова е от около 330 000 човека годишно (само от ЕС).
Ето как на британците бе вменен ирационален страх от икономическата миграция на поляци, румънци и българи, а медиите я нарекоха [нашествието на] “варварите на портите” по аналогия с едноименната книга, посветена на корпоративната алчност на Уолстрийт. Колкото повече известни британски икономисти и политици, сред които и бившите министър-председатели, Тони Блеър, Гордън Браун и Джон Мейджър, повтаряха, че тази икономическа миграция е изключително в интерес на британската нация, а не обратното, толкова повече хората се отнасяха със скептицизъм. Ирационалния страх именно от тази вътрешна за ЕС миграция, която лидерът на Независимата партия на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж превърна в своя политическа доктрина, доведе до това преди седмица “за” напускане на ЕС да гласуват именно в британските райони, в които има най-малко емигранти от Източна Европа.
Във Великобритания живеят над 3 милиона азиатци (индийци, пакистанци, бенгалци и др.), дошли от бившите британски колонии основно след края Втората световна война, но не те се възприемат като заплаха за кралството. Като заплаха се възприемат, обаче, малко над 2 милиона източноевропейци, които се ползват с правото на свободно придвижване и установяване в рамките на ЕС и с правото на достъп до местния трудов пазар и социалната система. Найджъл Фараж каза ясно по време на предизборната кампания на парламентарните избори през 2015 година, че предпочита имигрантите от Индия и Австралия пред тези от Източна Европа.
Правителството на Камерън попадна в капана на страховете и обеща да намали нетната миграция на година от 330,000 на няколко десетки хиляди. Но, естествено, не разполагаше с инструментариума да го направи.
Кой си играеше със страховете на британците?
Терминал 3 вече публикува коментар на публичната кампания “за” и “против” оставането в Евросъюза. Тук ще повторим просто, че основната вреда нанесоха т.нар. “традиционни” британски медии, които заеха открита pro-Brexit позиция и станаха рупори на популизма и необяснимия и ирационален страх сред хората.
Такива медии бяха Telegraph Media Group, включваща The Daily Telegraph, The Sunday Telegraph, and The Spectator, които водеха откровена анти-ЕС кампания, в рамките на която беше съзнателно изграден образа на омразния и мързелив еврократ и безполезната армия от 170,000 високоплатени служители в институциите, които не стават за нищо. Фактите са съвсем други. Във всички институции, агенции и организации на ЕС не работят повече от 55,000 души. При това става въпрос за изключително компетентна и професионална администрация, която покрива повечето области в икономиката, външната политика, правосъдието и обществените отношения на 500-милионния ЕС. Сравнете това с общата щатна численост на българската администрация, която към 31 декември 2015 г. е 137 693 щатни бройки. Или пък сравнете с Градския съвет на британския град Бирмингам (около 1.1 милиона жители), където работят около 33,000 (!) служители (по-малко от служителите в Европейската комисия).
Открито евроскептични бяха и повечето от медиите, контролирани от медийния магнат Рупърт Мърдок. Например вестниците от групата The Sun – най-тиражният таблоид или The Sunday Times. Тяхното мото беше “Повярвай в Британия” (BeLeave in Britain), където повярвай е написано така, че означава по-скоро “напусни”. Нарушавайки основни журналистически стандарти, съвсем ясно призоваваха към Brexit и телевизиите Sky, основани от Мърдок. Това може да бъде проследено дори при излъчването на дебати, в които участваха водачите на двете кампании. Единствено ежедневникът Times (също на Мърдок) съумя да запази неутралност и дори по-скоро подкрепяше в редакционната си политика оставането в Евросъюза. Самият Рупърт Мърдок на среща на изявени бизнес лидери, организирана от Times в Лондон, в деня след реферндума заяви в прав текст, че напускането на ЕС от Великобритания е сравнимо с бягство от затвора. Между другото, нарече и Доналд Тръмп един “много способен човек”. Но аналогията между кампанията за Brexit и президентската кампания на Тръмп ще направим друг път.
Вестниците от групата Express (Daily Express, Sunday Express, Daily Star и Daily Star Sunday) също се включиха в общия евроскептичен хор.
Същото се отнася и за таблоидите от групата Mail (The Daily Mail и The Маil on Sunday).
Повечето от горните медии смениха рязко курса и тази седмица публикуват учудващо неутрални коментари и дори критикуват поискалите напускане.
Напълно неслучаен е и фактът, че лидерите на кампанията Brexit в Консервативната партия са се подвизавали като журналисти – Борис Джонсън и лорд-канцлерът Майкъл Гоув.
Медиите носят основна вина за случилото се преди седмица. Заиграването с популистки каузи от страна на пресата във Великобритания доведоха цялата държава до задънена улица. А политическият генезис на Фараж стъпи и се разви, за да доведе нещата до този референдум, на страха от миграцията – да, така е, вярно е, пише го във вестника! Но на миграцията от България и Румъния.
