SHARE

На този ден преди 70 години с декларацията на Робер Шуман и Жан Моне се поставя началото на европейската интеграция. Създаването на Обединена Европа е едно от най-впечатляващите и вдъхновяващи достижения на човешката мисъл и на порива на човешкия дух към прогрес, основан на разума, правото и справедливия порядък на човешките отношения. За близо 70 години Обединена Европа постигна много. Най-вече основната си цел – да няма повече война между европейските народи. Постигна устойчиво високо социално и икономическо развитие чрез сливане на националните икономики и ограничаване на бедността без аналог в световен мащаб. Постигна утвърждаване на обществото, основано на личната свобода в целия европейски континент. Постигна преоткриването на Източна и Западна Европа, разделени в продължение на почти половин век от съветския тоталитарен комунизъм. Днес гражданите на Европа могат да живеят в икономически и социални условия, каквито има в много малко други места по света. В рамките на ЕС е осугирена степен на лична и обществена свобода, защита на правата на гражданите, каквато има в много малък кръг държави извън Европа.

И 9 май, Денят на Европа, е празник на всичко това. 

Не трябва обаче да имаме никакви илюзии, че всичко, което европейското обединение ни позволява, е даденост. Че то не може да бъде загубено или че ще го имаме и без Обединена Европа. Война, икономическа катастрофа, бедност, глад, преследване на хора заради техните убеждения, заради това кои са те самите, продължава да има навсякъде по света, включително на самите ни граници. Да се хвърлим в бездната на хаоса и деградацията, да изгубим всичко, което имаме днес, всъщност не е толкова трудно. Достатъчно е да решим, че всичко, което Обединена Европа ни даде, е даденост. Че не е необходимо да го отстояваме. Че не е необходимо да разказваме на тези, които идват след нас по какъв път сме минали, за да стигнем тук, където сме днес. Да не им предаваме ценностите на отвореното, справедливо и солидарно общество, които ни позволяват да живеем свободни заедно и да вървим заедно напред, въпреки трудностите, които срещаме.

Достатъчно е да се хвърлим в масово умопомрачение, вярвайки на най-опашатата политическа лъжa, че връщането към някакви „национални интереси“ и антагонистични отношения между народните в Европа ще бъде от полза за „нас“, които и да сме. Защото сме най-велики и няма други като нас – българи, поляци, унгарци, германци, французи, британци… Че националните държави могат да правят това, което са правили преди 100, 150 или 200 години при съвсем различни икономическа, социална и цивилизационна реалност. 

Дано трудните дни, през които преминаваме днес, когато много от достиженията на европейското обединение са поставени на карта, когато на практика сме лишени от голяма част от свободите и възможностите, които ни дава европейското обединение заради кризата с COVID-19, ни накарат да се замислим и да се опомним. Преди да е станало прекалено късно. Преди Европа отново да се е превърнала в поле, разорано от граници, антагонизъм, омраза и противопоставяне. Преди отново да сме потънали в национален егоизъм, загубили човечността и човеколюбието, загубили доброто в себе си. Преди в Европа отново да има война. 

Да, Европейският съюз има своите слабости. Както има своите слабости всяка национална държава, дори най-съвършената, съществувала някога или съществуваща днес. Както всичко, създадено от човешка ръка. Измежду тези слабости, смятам за особено опасни две: липсата на адекватна реакция срещу просмукването на меркантилността на клетъчно ниво, превръщането на консумеризма в основна „философия“ на живота сред все по-голяма част от хората в Европа и пленяването на европейските институции от стерилни европейски сановници и чиновници – типични бездушни кариеристи, направили подходящото CV, имащи подходящите политически връзки или семеен произход/брак, попаднали в една или друга институция, преди всичко и най-вече за своя доволен, охолен и безгрижен живот на властови сановници или поне на чиновници с високи заплати и всякакви блага – хора, които консумират ЕС, а не служат на неговото развитие и успех. Благодарение на този типаж вечни социални паразити, познати впрочем на всяка национална държава, Европейският съюз все повече и все по-често къса своята връзка с живия живот и реалността, с европейската идея и ценностите, които прокламира. Включително в отношението си към нашата страна.

Преодоляването на тези слабости обаче е от изключително значение и жизнен интерес не за друг, а за нас самите – гражданите, обикновените хора на Европа. Защото единствено и само заедно, ние имаме шанса да запазим това ниво на развитие и положение в глобален мащаб, което Европа има досега. Единствено и само в рамките на Обединена Европа имаме достатъчно условия, за да съхраним този модел на общество, което прави нашия континент това уникално и неповторимо място, което той представлява в световен мащаб, въпреки всички проблеми, които имаме. И дано достатъчно от нас имат разума и съпричастността, за да запазим това, което Обединена Европа ни даде. За да преодолеем слабостите, които заплашват да ни лишат от едно от най-големите достижения на съвременността. За да намерим пътя напред за европейския модел общество, в което можем да живеем като свободни, неповторими и щастливи пълноценни хора.

SHARE
Христо Христев е преподавател по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Завършил е право в Софийския университет и право на ЕС в Университета в Нанси, Франция. Доктор по публичноправни науки и право на ЕС от Университета в Нанси.