SHARE

“Зимата идва.” Така Гари Каспаров кръсти книгата си за суровия диктаторски режим на Путин.

Корените на Путин в КГБ мрачно прораснаха в стил на управление, което не беше нито реформистко, нито демократично. Общата черта във вътрешната и външната му политика беше опитът му да търгува със страх – страховете на руснаците, че страната им е подложена на атака от враждебни външни сили (от чеченците, НАТО или свободните пазари, а обикновено и от трите заедно), и страховете на западняците, че ако няма силен и прагматичен лидер, Русия отново ще стане непокорна, нестабилна и потенциално опасна. Петнадесет години по-късно тактиката на Путин на търгуване със страх е все още много сходна и също толкова ефективна“, пише Каспаров.

За един от приятелите и сподвижниците на Каспаров – Борис Немцов, “зимата дойде” на 27 февруари 2015 г., когато бе убит на крачка от двореца на Путин – Кремъл.

Опозиционер, починал на 55 г., Немцов бе сред лидерите на опозицията в Русия. Той заедно с Каспаров и Алексей Навални бе един от организаторите на мащабните протести преди повторния избор на Путин за президент през 2012 г.

Политическата кариера на Немцов започва, когато е избран в руската Дума през 1990 г. Тогава той се превръща в един от верните хора на президента Елцин и бързо се издига като областен управител на Нижни Новгород.

Градът става пример за успешното привличане на чуждестранни инвестиции, а Немцов с харизма и фотогеничност издига профила си на млад реформатор.

Започва да се говори, че Елцин вижда Немцов като свой наследник и през 1997 г. руският президент го назначава за  вицепремиер, отговорен за икономическата реформа в страната.

Позиция, която Немцов ще съжалява, че е приел. Още на следващата 1998 г. в Русия започна икономическа криза, която ще коства и вицепремиерския престол на Немцов.

Тогава изгрява звездата на друг. Елцин вече има нов наследник – директора на ФСС (новото име на КГБ) Владимир Путин. През 1999 г. той е избран за премиер, а година по-късно става президент на Русия. Оттогава насам Путин не е напускал властта.

Първоначално Немцов изразява умерена подкрепа за режима на Путин, но бързо се превръща в един от основните гласове на опозицията. През 2003 г. партията му Съюз на десните сили не успява да  премине прага, за да влезе в парламента, и Немцов напуска политиката.

В следващите години режимът на Путин става все по-силен и по-силен.

Когато Путин пое юздите през 2000 г., в списъка на списание „Форбс“ на милиардерите в света нямаше нито един руснак. През 2005 г. вече имаше тридесет и шест. През 2008 г. руските милиардери станаха осемдесет и седем, повече, отколкото тези на Германия и Япония, взети заедно, при това в страна, в която 13 процента от населението живееше под официалния праг на бедност от сто и петдесет долара месечно”, пише Каспаров в “Зимата идва”.

Свитата на Путин е превзела икономиката, а Путин се е превърнал в символ на държавата. След два мандата като президент (2000 – 2008 г.) и още един като премиер (2008-2012 г.) и de facto лидер на страната Путин решава да проведе конституционна реформа, с която да засили властта на президента и удължи мандата от четири до шест години.

Немцов решава, че е длъжен да опита да предотврати това. И така започват масовите протести от 2011 г. против овладяването на държавата от Путин, който планира да бъде избран за шестгодишен диктатор.

Петнадесет години пропаганда създадоха силен култ към личността, който твърди, че Путин е единствената личност, която може да води и защитава Русия, а всичките му критици са опасни предатели и трябва да бъдат хвърлени в затвора или избити. (Често става точно така.) Всеки, който би могъл да се издигне като съперник, става демонизиран и посечен“, пише Каспаров.

И Немцов осъзнава това, но не спира да критикува режима. Осъжда агресията на Русия в Украйна и разкри, че свитата около Путин е забогатяла от злоупотреби около олипмиадата в Сочи, възлизащи на 30 мрлд. долара.

Няколко дни преди да бъде застрелян, той споделя пред руско издание, че се страхува, че “Путин може да ме убие”. И вечерта на 27 февруари 2015 г. на моста Большой Замоскворецкий това се случва. Две години по-късно хиляди участват на възпоменателно шествие в негова памет.

Едва ли Путин се притеснява от възпоменателните шествия. Все пак те напомнят за страха от Путиновата зима.

SHARE