От Генадий Габриелян за Радио „Свобода“, Москва*
В средата на ноември в България ще се проведат парламентарни и президентски избори. Най-вероятно постът на държавен глава ще бъде запазен от настоящия президент Румен Радев, който е привърженик на превръщането на страната от парламентарна в президентска република. Москва приветства това.
Генерал Радев, президент на България от 2016 г., бивш командир на ВВС на страната, първият българин завършил Американската летателна академия, безпартиен, има всички шансове да остане на поста си след изборите на 14 ноември. Прогнозите му обещават подкрепа в първия тур на почти половината от тези, които ще отидат до урните. В този случай победата във втория кръг за Радев е практически гарантирана.
Пътят нагоре
Как Радев беше избран за първи път на този пост? Според българската служба на Радио Свободна Европа през юни 2016 г. като гости на форума на „Единна Русия“ в Москва присъстват: председателят на Националното движение на русофилите в България Николай Малинов присъства (през 2019 г. той беше официално обвинен в шпионаж в полза на Русия), председателят на БСП Корнелия Нинова и лидерът на лявоцентристката партия АБВ Георги Първанов, президент на България през периода 2002-12 г. Месец по-късно тогавашният директор на Руския институт за стратегически изследвания („РИСИ“) Леонид Решетников (има забрана да влиза в България за десет години заради връзките си с Малинов), видна фигура в Руската служба за външно разузнаване („СВР“), поръчва чрез Малинов в България социологическо изследване, посветено на установяването на профила на следващия български президент. Оказва се, че най-вероятно ще може да спечели кандидат със следните характеристики: мъж на не повече от 60 години, който е направил успешна кариера, но не е интелектуалец; не може да бъде обвинен в корупция; смел; застъпва се за по-голяма независимост на България в ЕС и НАТО.
(ТерминалНО беше първата медия, която разказа за Планът Решетников още през 2016-а година. бел. на редакцията на ТерминалНО)
Точният човек беше намерен много бързо. Още на 1 август генерал Радев подава оставка от висша армейска длъжност, БСП и АБВ започват да говорят за него като кандидат за президент, а Леонид Решетников, чийто институт не е нищо повече от аналитичен център на СВР, в поредица от интервюта изразява надежда, че новият президент на България ще преориентира страната, обръщайки я към Русия. На изборите през ноември 2016 г. Радев спечели изборите с над 59% от гласовете на втория тур.
И ето сега има парламентарна криза, която продължава от април, както и безизходица в коалиционните консултации по съставянето на правителството. Създаде се впечатлението, че са се появили необходимите условия за превръщането на България в президентска република. Генерал Радев е свършил много подготвителна работа предварително. Миналия февруари той не спести думи, за да осъди кабинета на Бойко Борисов, лидера на прозападната партия ГЕРБ: „Методичното нарушаване на закона и морала доведе до парализа на социалните системи и институции… и сплашване на несъгласните хора и протестиращите. В ход е организирано нападение срещу гражданските свободи.“ През лятото на 2020 г. президентът изрази солидарност с масовите протести, настоявайки за „изгонване на мафията“ от изпълнителната власт. След провала на вторите поредни парламентарни избори той настоятелно призова политиците „да не изпитват търпението на хората„, демонстрирайки стабилността на президентското управление в противовес на парламентарното.
„Умен и красив„
Наскоро Радев, пренебрегвайки обвиненията, че е редовно контролиран от Москва в медиите, дефилира за снимки с руския посланик Елеонора Митрофанова, посещавайки обществени събития с нея. Посланикът направи публично комплимент на президента, като го нарече „умен и красив“. Самият Радев заявява, че за него са по-важни „ценностите, а не партиите“ и продължава да подкрепя „свободата, солидарността, справедливостта„.
Днешна Русия и нейната властова система са образец и пример за Радев. Тази тема се дискутира активно в българското общество от момента, в който страната остана без редовно правителство: след два поредни избора политическите партии не успяха да се споразумеят за формиране на нова управляваща коалиция. Радев открито пропагандира авторитарното управление, като го аргументира така: „Виждате, че партиите и парламентът не са в състояние да управляват държавата!“, пише публицистът Димитър Попов. Според него, ако генералът бъде преизбран, в страната ще възникне нова политическа ситуация – с електорално мнозинство, което само осъзнава себе си и ще търси своето представителство. На тези хора ще им трябва партия с радикално авторитарна и русофилска програма и е възможно тя да възникне на базата на подкрепата на победителя Радев. Според политолога Огнян Минчев Москва използва няколко основни ресурса, за да осигури икономически и политически контрол над България: енергийната мафия, системната корупция и пропагандната война на българска територия.
Какъв е електоратът на Радев? Това е тази част от обществото, смятат експертите, която вярва, че само режим на твърдата на ръка може да бъде гарант за тяхната, повече от скромна, стабилност. По същата причина тази част от електората, както показват социологическите проучвания, като цяло оценява положително дейността на назначеното от Радев през май служебно правителство. Той се председателства от 61-годишния бригаден генерал Стефан Янев, който в миналото е бил вицепремиер по сигурността и министър на отбраната, както и военен аташе в САЩ. Министър на отбраната е Георги Панайотов, завършил магистърска степен по политически науки в МГИМО, човек с 25-годишен стаж в дипломатическата дейност, представлявал България в ООН. Дипломатът от кариерата Светлан Стоев бе назначен като министър на външните работи, а в началото на 90-те години учи в Дипломатическата академия в Москва. Служебните министри, назначените на Радев, от самото начало представляваха своеобразен щаб на сегашния президент, давайки му безспорно предимство в предизборната кампания.
Сегашната картина не може да не устройва Москва. И президентът Радев, и бившият премиер Борисов, всеки по свой начин, работеха за интересите на Русия, твърдят опонентите им. Официално Борисов беше близък с Ангела Меркел, но на практика той популяризира руски енергийни проекти и саботира военното присъствие на НАТО в България, докато Радев удряше критиците на Кремъл в ЕС, настоявайки Брюксел да се сближи с Москва. И двамата създадоха много пространство за пропаганда и шпионаж на Кремъл, превръщайки страната в база за операции на руското разузнаване в Европа: за година и половина бяха изгонени девет служители на руското посолство с дипломатически паспорти, включително военния аташе. „В този смисъл от гледна точка на Москва премиерът и президентът бяха нещо като русофили под дълбоко прикритие в ЕС… Борисов е по-добре дегизиран, Радев по-зле“, отбелязва порталът faktor.bg. В същото време, в съответствие с принципа „разделяй и владей“, Москва създава интриги между тях, като успешно противопоставя и двамата политици един на друг, за да предизвика хаос в държавата. Подобен хаос не е останал без последствия за общественото мнение в България, което възприема анархията като заплаха за сигурността и търси авторитарен лидер, който да въведе поне някакъв ред. Подобни обществени очаквания, от своя страна, са печеливши за онези, които искат превръщането на парламентарна република в президентска по руски модел.
Коронавирус срещу избори
На президентските избори може да се наложи втори тур, въпреки че ректорът на СУ Анастас Герджиков (21,8%), който се нарежда след Радев със сегашните си, според прогнозите, 47,5% от гласовете, явно не е достоен съперник на сегашния президент. И подкрепата им е непропорционална: социалистите се застъпват за Радев, популисткото сдружение „Има такъв народ“, начело с телевизионния водещ и певец Слави Трифонов (понякога наричан „българският Зеленски“), както и новият политически проект „Продължаваме промяната“, чиито създатели твърдят, че „вярват в десните инструменти, с които да се постигнат левите цели“. Герджиков всъщност е подкрепян само от бившата управляваща партия ГЕРБ, която не издига свой кандидат.
Така че можеше спокойно да се заложи на крайната победа на Румен Радев още днес, ако не беше провалената антиковидна кампания на служебното правителство, подкрепена от настоящия президент. Тя е в състояние да обърка всички карти в последния момент. Проблемът наистина е изключително остър – под 20% от населението в България е ваксинирано, а това е най-ниското ниво в Европейския съюз. Здравният министър Стойчо Кацаров на среща с посланици на страните от ЕС на 29 октомври обясни ниските нива на ваксинация с липсата на доверие на населението в „популистките правителства„, които управляват страната през последните 10-15 години. Той отбеляза, че ресурсите на здравната система за предоставяне на интензивни противоракови грижи са „изчерпани“ и допусна въвеждането на пълен локдаун.
Бившият вицепремиер и кандидат-президент от националистическия избирателен блок „Патриотичен фронт“ Валери Симеонов наля масло в огъня. Той каза пред Нова телевизия, че русофилските партии „Атака“ и „Възраждане“ провеждат „организирана от Русия“ мащабна кампания в България, която подкопава доверието в държавните институции и политиците, а лидерите на тези партии сеят съмнения и напълно отричат съществуването на пандемия.
В случай на най-лошия сценарий – тази тема се повдигна вече в медиите и социалните мрежи – изборите „две в едно“ в България може да не се състоят, а да бъдат отложени.
*Авторът е кореспондент на „Новая газета“ на Балканите, специално за радио „Свобода“. Радио „Свобода“ е всъщност руската редакция на „Свободна Европа“.
Текстът е публикуван на 4 ноември 2021 г. от руската редакция на “Свободна Европа” и не бе публикуван от българската редакция с обяснението, че не отговарял на журналистическите стандарти.