Антъни Бурдейн почина на 8 юни 2018 г. в Страсбург, причината за смъртта – самоубийство. Най-влиятелният готвач в света. Спечелил всяка една награда в тази област. Телевизионна звезда. Вдъхновител. Носител на мир. Световноизвестен автор с множество бестселъри. Бурдейн е всичко това и много повече. За него писахме тук.
Днес имате възможност да се потопите във втората част от последното интервю – невероятно сурово и откровено, – което дава Бурдейн, преди да отнеме живота си.
Първа част може да намерите тук.
***
За политиката към февруари 2018 г.
Ок, нека да поговорим за политика, защото току-що се случи това уникално нещо.
Да, руските обвинения?
Какво мислиш?
Ами, не знам, те не са ли… Мисля, че май някои от назованите руснаци, в частност тези, които пътуват напред-назад, тоест имайки предвид удобния брой инфаркти, ъъъ…
и хората, които внезапно падат от сгради.
Мисля, че за някои от тези хора да бъдат защитени свидетели вероятно е по-добър вариант, отколкото да си отидат обратно в Русия. В смисъл, ако знаеш прекалено много, ако си нависоко в една от тези държави – това е доста лоша позиция, на която да се намери човек.
Пич, те са около двайсет или нещо такова.
Да. Винаги съм си мислил, че Феликс Сейтър ще е този, който ще се върне в Щатите, защото сериозно – този пич знае прекалено много-
[Той се оказва по-прав, отколкото предполага – Сейтър, бизнес партньор на Тръмп, е свидетел пред разследването за връзки на кампанията на президента с Русия – бел. авт.]
Цялото нещо е като експлозия Магнитски.
Да.
Аз просто… Просто се чудя какво ли причинява това на европейците. Мисля, че това ще повлияе на Брекзит? Изглежда ми, че няма нещо, на което тази история да не влияе по някакъв начин.
Мисля, че това е полезно, защото затруднява Тръмп да уволни Розенстайн или Мълър, който вече е показал по неагресивен начин: Никой не те обвинява в нищо!
Мисля, че Тръмп ще бъде съборен от парите. Съзаклятничеството е трудно нещо за доказване, но парите. И в момента, в който се приближат прекалено близо, той ще се провъзгласи за победител, ще се поздрави за страхотната работа, която е свършил, и ще подаде оставка, казвайки, че това е прекалено скромна позиция за него. Точно това, което направи в Атлантик Сити! Взех си своето, голям успех за мен – и оставя след себе си руини.
За #MeToo
Ти си герой за толкова много жени, така че благодаря ти за това.
Всъщност не съм и това въобще не е вярно, аз съм просто мъж, който видя това, което приятелката му и нейните приятелки… знаеш. Видях много.
Има много мъже от твоето поколение и моето, което е горе-долу същото, израснахме във време – това е много сложно за някой на моите години. Моето поколение се бореше за правото да каже Да. Аз израснах в много репресивен свят.
И… гледам това и просто се тревожа, че те ще се озоват на място, където ще превърнат това нещо във викторианско.
Ейжа счита, че пуритански или викториански фокус ще доведе до чудовищни последствия, нали знаеш, сега имаме писмото на Деньов и всичко това; доста е трудно да се намери компромисно решение тук.
Толкова е тъжно, толкова много вреди – това с Деньов, не мога да повярвам.
Израснах в един вид, нали знаеш, доста постхипарско време, в което хората се учеха да казват да. И нали знаеш, отидох в женски университет, заобиколен от жени, започнах кариерата си в Провинстаун, който е 90% гей, и независимо какъв манталитет или етос съществуваше в първите ми кухни, повечето от които бяха в Уест Вилидж (важно разграничение), това беше много, много сексуално освобождаващо, всеки спеше с всеки, но и не беше обичайно да сваляш жени – не заради етични съображения, но защото просто не беше готино! Това просто не беше онова, което правеха футболистите.
Гнусните хора го правеха.
Това беше нещо, което правеха гнусните хора, което правеше гандярът клоун.
Бях там, няма нужда да ми обясняваш.
Не можах да изпитам лошите кухни, докато не почнах в Rainbow Room. И там в някакъв момент нещата се обърнаха, със сигурност съм го пропуснал.
Знаеш ли, много от готвачите, от наистина гадните готвачи, най- големите диктатори, старомодните – те са тормозени деца, тормозени от родителите си, тормозени и пренебрегвани физически, умствено, във всяко едно отношение и после те стават точно като техния насилник и продължават системата.
Много готвачи така и не разбраха или разбраха прекалено късно; те бяха безсилни през по-голямата част от кариерата си. Не знам. В по-голямата част от кариерата ми готвачите бяха безвластни същества. Да говорим за липса на баланс във властта… в ретроспекция имаше такъв. Но мисля, че всички гледахме на себе си като аутсайдери, като слабаци, освен в балона на кухнята.
Харесва ми как пишеш за това, пиратския кораб. Забавно е.
Дадох всички хонорари от тази книга.
На кого?
Не искам да кажа… на различни хора, които го заслужават. Не искам това на… Получих достатъчно от тази книга.
Това е невероятно.
Не, просто освобождавам себе си. (смее се)
За медиите
Възможно е да създадем архиви, устойчиви на фалшификация.
Живеем във време, в което очевидни факти рутинно се отричат, инстинктивно се отричат, нарочно.
Фалшифицират се, изтриват се.
Всички данни от Антарктика. Всичко, което се отнася до климатичните промени, е под заплаха. И хората избират, и очаквам, че в бъдеще ще избират това все повече и повече – реалността.
Целта на архивите, устойчиви на фалшификация, е именно това.
Надявам се, че истината е от значение. Повече, отколкото по-малко. Подозирам, че добрият, качествен агитпроп може би е по-вероятно да процъфти, но може и да бъде по-успешна стратегия за това да направим света такъв, какъвто искаме да бъдем. За мен успешният агитпроп не е да проповядваш на вярващите, което ме отвращава, не мога, почти… следиш ли Майкъл Сколник? Не мога да чета… просто не мога да го понеса. Почти ми се иска да стана републиканец, когато го чета. Точно толкова ме обижда самовъзхвалата му, захаросаното изразяване на солидарност движено от хаштагове, месианската му сигурност как е по-напред от всички или нещо такова. Наистина ми се гади от него.
Какво мислиш за Клинтън? Около нея имаше доста от това.
Виж – след тъпия ми коментар за бучиниша пред TMZ [попитан какво ще сервира на Тръмп и Ким, той отговаря бучиниш, който е отровен – бел.прев.] се уредих със стотици, ако не и хиляди смъртни заплахи и MAGA тролове, руски тролове, анонимни постове и писма до мен, до бившата ми жена, до всички в живота ми. И ме интервюираха от секретните служби, които между другото бяха много мили. Те получиха огромен брой официални опраквания – очевидно трябва да отговорят, така че имахме много цивилизована среща.
Боже сигурно е толкова неудобно да бъдеш толкова известен.
Но ще ти кажа, че колкото и плашещо да беше на моменти, стоях там с Ейжа, докато тя пишеше на сестрите си… гледайки извинението на Клинтън за Уайнстийн заедно с Ейжа, имаше доста очаквания. Хората се надяваха, че тя ще измисли нещо… не знам. Нека просто да кажем нещо различно. Незабавно изразих разочарованието си в туитър, доста повлиян от това, което виждах около себе си. И казвам ти, това е ужасно плашещо, реакцията. Знаеш, аз гласувах за нея.
И аз.
Бях изключително разочарован от нейното изявление. Но дори изразяването на това, начина, по който се обърнаха думите ми – изведнъж не изразявах разочарованието от нейното изявление, а я обвинявах за престъпленията на Уайнстийн. Начина, по който думите ми бяха обърнати, беше доста изкусен и изключително много ме изплаши, наистина, наистина…
Опасно е да бъдеш толкова известен. Наистина опасно.
Знаеш ли, изведнъш говорехме за нещо друго и това не беше добре за мен.
Това е възможност да се извърти това, което казваш. За хората, които имат адженда.
Научих си урока.
Ти си ценен източник, ценна мишена, пътеводната звезда за вниманието… това не е нормално.
Бях ударен тежко. И това е изживяване, което те дисциплинира.
За Колизеума
Обожавам това място, невероятно е.
Това е като някаква безопасна зона за мен. На никой там не му пука. Никога.
Това е наистина единственото място, за което мога да се сетя в момента, където мога да отида и да седна на бара и да изпия една самотна бира в 4 следобед, да слушам джубокса и да туийтвам или каквото там правя, и буквално никой не ме закача.
Да, харесва ми. И е старо, хората са идвали тук от вечността насам, декорът е невъзможен…
Аномалия е.
Xposure / AKM-GSI
За скритите сили
В света има сили, които са наистина много мощни и страшни. Вечерях с Роуз Макгауън и Роуз ми казва знаеш ли, тези хора ме шпионират, хората казват, че са ми приятели, а всъщност не са, те са платени оперативни разузнавачи. И си спомням, че си мислех виж, подкрепям те, но наум си мисля не знам, не съм сигурен. И после една секунда по-късно този кошмар… [Макгауън е една от жените, изнасилени от Уайнстийн, който на свой ред е наемал частни детективи, включително и бивши агенти на Мосад, да следят актриси и журналисти – бел.прев.].
Вярно е! Знаеш ли… аз отразявах процеса Гокър в Санкт Петербург. Нямахме идея, че Питър Тиъл е плащал за тези неща. Имаше милион журналисти там! Всичките тия глупости за Хълк Хоган. Не знаехме накъде да гледаме.
Разбрал съм, след толкова пътуване по света, виждам добри хора, смазани произволно под колелата или от лоши неща, постоянно. Виждам да се случва на приятели… не искам да бъда параноичен, но мисля, че работят Роуз доста добре… Не знам дали истината е достатъчна!
За Хосе Андрес
Та миналото лято съм в Ню Йорк и Ейжа идва в Ню Йорк…
Ти си влюбен!
О, да. [Той се усмихна по такъв начин.]
Пием няколко коктейла, о, нека да си вземем суши. Нека си вземем невероятно добро суши. И го искахме веднага. И разбираемо Masa не можеше да ни приеме тази вечер. Обадих се на асистента си Лори и я попитах дали може да ни намери истинско, нали знаеш, истинско суши. Тя каза окей, резервирах в Nakazawa. Той е собственост на този задник, който се нанесе в хотела на Тръмп след Хосе.
О уау.
Така че веднага казах чакай, това не е ли мястото – или тя ми каза това, или аз ѝ казах, но тя спомена, че вече е направила резервация. Която, разбира се, веднага отмени. Бе известно, че казах, че никога няма да ям в нито един от ресторантите на този мъж, никога. Майната им. Да, но сега това интервю за Washington Post „Опита се да резервираш през август тук и аз отказах“.
Всъщност Лори направи резервацията и ние се обадихме и я отменихме в момента, в който разбрахме. Но това ме дразни. [През декември 2016 г. Бурдейн бойкотира ресторантите на Алесандро Боргоньоне, който внася концепцията на Nakazawa в хотелите на Тръмп, след като готвачът Хосе Андрес се изтегля в протест на ксенофобските коментари на Тръмп за мигрантите – бел.прев.].
Не, знаеш ли, глупаво е да ти пука.
Първо на първо съм лоялен към Хосе.
Да, той наистина даде да се разбере какво мисли.
Хосе е точно толкова добър, за колкото се представя. Познавам го от отдавна. Никога не съм го чувал да казва нещо със злоба. Не говориш за жени пред Хосе, не. Той е точно толкова амбициозен, емоционален, загрижен, колкото изглежда. Той просто не може да бъде иначе, той е добър човек.
Добър човек! Имаме такива?
Той е добър човек. На ниво супергерой. (смее се) Да, той е доста над нас.
Вярвам ти.
Над мен.
[Тук за секунда ще вметна, че обноските на Бурдейн бяха такива, че той каза „над мен“ от абсолютна деликатност, за да не се обидя от нещо, което може да бъде извъртяно като нечестно сравнение с приятеля му, известният готвач (когото никога не съм срещала и съответно не мога да ви кажа кой от двамата е по-велик морално.) Въпросът е, че имаше такова другарско, джентълменско приобщаване от самото начало, да каже „много над нас“. Това също не ми убегна. Нямаше нужда да бъде толкова любезен с някого, когото е срещнал толкова наскоро и на когото прави огромна услуга. – бел.авт.].
Обожавам всичко, което каза Хосе, как се държа толкова на ниво и красиво, не създаде излишни спорове, просто смятам, че беше много чисто. Но това искам да ти кажа, работя толкова здраво, защото знам, че има добри хора, които могат да направят нещо за света и не трябва просто да легнеш и да се предадеш!
За Революцията и за Паят от катерици
Харесвам този цитат на Ленин… много е циничен. Но често мисля над него: „Във влака на революцията ще изгубим либералите на първия завой.“ Това е кръвнишки шибан коментар. Но… не искам да звуча като предвестник, но тази степен на активизъм…
Да?
В смисъл мразех цялото това нещо, ъ, кои бяха тези идиоти, които сложиха палатки и свириха на бонго отпред?
Окупирай.
Знаеш ли… абсолютно безсмислено според мен. Таргетирано… големи, унищожителни демонстрации с множество жертви? Особено, знаеш, млади… руси, деца? Има нещо от Мао в мен, в това отношение. Човек мисли, че движението има нужда от мъченици.
Ммм… аз съм пацифист, знаеш ли? Св. Фабиан. Мисля, че имаме нужда от хора, които казват истината.
Пре*ахме шейсетте, нали знаеш?
Да, наистина ги пре*бахме. Аз бях бебе, но, да, пак се чувствам отговорна.
Аз го пропуснах, един вид.
Коя година си роден?
56-а. Пропуснах мобилизацията. Лятото на любовта… докато навърших седемнадесет и бях достатъчно зрял да участвам, цялото Лято на любовта беше абсурдно и вече беше загорчало. Всякаква идея за революция, над която можехме да постигнем съгласие, си беше отишла.
Краткотрайното ни внимание е проблем, мисля. Както и неспособността ни, заради високото…
Знаеш ли, прекарах около десетина дни в Западна Вирджиния. Харесвам ги. Харесвам онези, които гласуваха за Тръмп. Те се молят преди всяко ядене. Въглищата ги няма.
Обичам ги. И някой, който не може да разбере колко е важно дори обещанието за малко увеличение на работата във въгледобивната индустрия, колко е важно това за тяхната клетъчна тъкан, за имиджа им, за всичко. Колко е гротескно хората да влязат с тежка стъпка и да кажат – ние ще ви прехвърлим към соларната енергия, защо не можете, вие хора… Не!
Презрението и подигравките, които са изливани на места като Западна Вирджиния, което е сърцето, демографски, на вражеската територия, що се отнася до нюйоркските либерали. Ако не можем… Прецакахме нещо през шейсетте. Борихме се срещу ченгета и строители… ченгетата и строителите бяха онези, от които имахме нужда! Те щяха да бъдат първите, измрели във Виетнам! Не ние!
Има близо осем милиарда от нас и всички се намираме в тази странна ситуация. Това е въртяща се в космоса синя перла. Нито един от нас не знае защо сме тук. Нямаме идея, то ще свърши, временно е дори за най-малките от нас… някой, който е живял ден е в същото състояние като 80-годишен милиардер. Вари го, печи го, всички сме на едно положение. Мистерия, удивление, красота. Странност.
Удивлението и красотата са лукс обаче.
Може би да можеш да мислиш за тях. Но има много повече, отколкото мислим, нали?
[Със съмнение]
Ммм… Виждам… Виждал съм толкова добри хора, които правят ужасни неща.
И аз. Но може би това е защото убеждаваме хората, че „да притежаваш неща“ е важно, или добро.
Как убеждаваш хората да бъдат емпатични? Да бъдат любезни, любопитни?
Знам как.
Това е предизвикателството.
Трябва да ги обичаш. Така го правиш – като ги обичаш.
Да, еми виж, мисля… че се проваляме в работата в това отношение.
Чакай. Ти си добър в това. Ти обичаш хората! И това си им дал!
Обичам Западна Вирджиния… Да! Наистина я обичам. Даже… почти бих се преместил там, на инат.
[избухва в смях]
Да кажа майната ти на всеки, който се съгласява с мен. Разбираш ли?
Да. Да! Напълно те разбирам.
Защото е един вид невероятно. Там глупостите не вървят, разбираш ли? Или имаш достатъчно храна, или не. Ако не – хващаш една пушка и отиваш да убиеш някоя катерица. Или знаеш как да я сготвиш, или не.
Ти можеш ли да готвиш катерица?
Да, мога.
[с нежна гордост]
Какво ще направиш от нея?
Ще направя катеричи пай, ще направя катеричи сос…
Може да направим Яхния от Кентъки?
Да! Знам какво да направя с катерицата. Анатомията не е по-различна от на друго животно, знам как да ги готвя, знам всичко. Правил съм го.
Олеле. Катеричи пай!
Да!
С какви подправки?
Ами примерно от типа на английската тежка храна…
Като стек или пай от бъбрек, например, обикновено. Лук, пипер.
Да. Имаш билков компонент в кухненската си градина.
Но за избора? Какъв е билковият компонент за катеричи пай? Чубрица.
Чубрица, бульон. Може би, да. В смисъл бих препоръчал, но.
[смеем се]
Ако имаш чубрица… но е вкусно!
За Секция коментари на The New York Times
Да… Толкова се радвам, че стигнахме дотук, защото се опитвам да направя именно това – опитвам се да провокирам любов между хората в света, защото мисля, че това липсва от журналистиката [избухвам в смях], наистина го мисля. Звучи като абсолютна лудост, но това мисля.
Да. Особено болезнено е да… виж, чета коментарната секция в New York Times и ми иде да се самоубия.
Чакай да видиш! Наехме човек, който прави проверка на фактите, за да ги проверява.
А, супер. Кой отнася най-много корекции?
Не знам, Брукс? В смисъл… Брукс е най-големият глупчо.
Там е като „Нощта на живите мъртви“.
Олеле! Бари Уайс. Какво се е случило?
Това е ужасно.
Или този, Бенет. Има нужда да бъде изстрелян в орбита от най-близкото оръдие.
Кой беше обсебения от азиатската секс търговия? Кристоф. Малко е зловещо.
Отвратително.
Морийн Дауд: Кой по дяволите ти е дал работа?
Не знааам! Имам чувството, че никога не ги уволняват.
На този етап тя е един вид, ъ, Шеки Грийн… не! Това е като колонката на Джоуи Адамс в шибания Post! Десет години след като Джоуи умря! Да разправяш майтапи, които не бяха забавни през 1946-а! Тази странна… боже, това е като да гледаш баба си и дядо си да танцуват голи. Ооох, ужас… бабо, не! Ох!
Не. Сега… адресирам този проблем веднага. И преди си се оплаквал за възрастни хора, които танцуват. На някаква лодка или нещо подобно. Не, на едно яко парти за богатите.
Беше парти на Кадафи.
Да! И каза, че не трябва да танцуваме, ако сме над определена възраст? Това е ужасно!
Виж, съгласявам се с, ъъ, твоя начин на мислене.
Хората трябва да танцуват. Дори ако са стари. Не е задължително да са голи.
Не знам дали искаш да правиш брейкеднс. Не знам дали аз съм брейкденс-тип човек. Но виж, ако някой иска да ми покаже как да танцувам бавно или да ми припомни уроците по танци от младостта – ще се радвам.
Танцуването винаги е добра идея.
Ако можех да танцувам танго – уверявам те, че щях, до последния си дъх. Но не мога.
О, с Ейжа трябва задължително да отидете. Трябва да се научиш как, трябва да танцуваш танго. Невероятно красиво е. Трябва да опиташ.
Сигурен съм, че тя знае. Тя знае.
Ок, значи ще го направите. Ще ти държа сметка.
[връща се към коментарната колона в New York Times]
Фридман!
Да говори с таксиджия – би ли го убил?
Отвратително.
Ако можеше да удушиш някого от тях, кого би избрал?
Бих казал Фридман.
Наистина?! Повече от Брет Стивънс?
Той е ниска топка. Някой друг ще стигне до него.
[изпищявам от смях]
Аз се целя високо. В Мозъка.
Ок, съгласих се. Ох, Мозъка. Боже, това е ужасно.
Те винаги са били ужасни! Розентал, знаеш ли, той е невероятно…
Нямах абонамент тогава.
О, Боже. Той пише по начина, по който Лари Кинг говори.
О, не.
Виж, това е огромна платформа. Франк Бруни… нали!
О, Франк Бруни.
Знам, че сърцето му е горе-долу на правилното място, но той е глупчо!
Е, от време на време…
Дори когато съм съгласен с него едвам го понасям, той е Сколник, аз просто съм…
От гледна точка на стила… но имаше моменти по време на кампанията, когато си казвах просто – окей, давай!
Понякога е свежо да го видя да каже нещата, които казва, когато например е бесен по време на гостуване в CNN: казва точно нещата, които хората трябва да казват. Но винаги имам това чувство – боже, защо трябва да си ти? Трябва да бъде някой военноморски лейтенант, току-що върнал се от фронта, който казва точно това, точно това…
Но в смисъл, колко… просто си помисли колко е сложно, как е разположено това място, нали? Знам, че около 20 души работят там, обстановката е доста странна, те са доста затворени и обсебени от ранка, както ти каза по-рано?
Да, точно така е.
Ти познаваш това от дете. [майката на Бурдейн е бивш редактор в New York Times – бел. прев.].
Как да ги достигнеш, разбираш ли… Как да постигнеш момент тип Джоузеф Уелч? Именно такъв момент чакам аз.
Чакай, кой?
Пичът, който… този момент в процесите на Маккарти? „В крайна сметка нямате ли някакво чувство за приличие, Господине?“ – ТОЗИ момент! Този момент! Никой вече не е способен или иска подобен момент. [Джоузеф Уелч е американски адвокат, разследван от Маккарти за комунистически дейности. Известен с това, че директно конфронтира Маккарти и го пита „В крайна сметка нямаш ли някакво чувство за приличие?“, което се счита за точка на пречупване в историята на Маккартизма или практиката да се хвърлят обвинения за предателство без доказателства – бел.пр.]
Знаеш ли, в момента ние преживяваме такъв момент. Преживяваме го постоянно. Може би не се изчиства до тази кристална, диамантена точност в момента, но тези неща се създават по-късно.
Някой в Белия дом трябва да жертва работата си по време на пресконференция и да каже: Ти, тотално лайно! Наистина ли очакваш да глътнем цялата тая тор? Как живееш със себе си? Трябва да се засрамиш! Покажи ми един, който да се хвърли в огъня така, да загуби достъп, да загуби работата в Белия дом, за това вечно изказване. Дай ми това. Просто ми го дай. Някой, който да се противопостави.
[Тук говорим много за Ейжа Ардженто, когато се връщаме от поредната цигара. Той наистина я обича много. Пием за нея.]
***
В продължението на последното интервю на Антъни Бурдейн в „Терминал 3“ разговорът се завърта около парите, съревнованието, гласувалите за Доналд Тръмп.
