След като преживя „катарзис“ след т.нар. „взрив“ до кортежа му на 1 май 2023 г., главният прокурор Иван Гешев поиска имунитетите на двама бивши премиери – Бойко Борисов и Кирил Петков. Очевидно, това трябваше да бъде част от заявената от Гешев акция по изриване на „политическия боклук“ от Народното събрание. При Борисов поводът за искането за свалянето на имунитета му е свързано с разследването по т. нар. „Барселонагейт“ и подозренията, че е участвал в пране на пари, придобити от престъпна дейност. За Кирил Петков става въпрос за онази декларация, която той дава пред президентската администрация на 10.05.2021 г., в която декларира, че:
• е български гражданин и няма друго гражданство;
• отговаря на условията за избор на народен представител, предвиден в чл. 65 от Конституцията.
В декларацията си Кирил Петков е записал и, че му е известно, „че за декларирани неверни данни нося наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс“. Ето я и декларацията:
Докато повечето анализатори и експерти в „сериозните медии“ твърдят, че искането за сваляне на имунитета на Борисов е справедливо, но много закъсняло, то за Кирил Петков се твърди, че искането на главния прокурор е чисто политически мотивирано и няма юридически основания за искането на главния прокурор за започване на наказателно разследване срещу бившия премиер от ПППП и съпредседател на тази партия. Би било непрофесионално да се коментира искането за сваляне на имунитета на Борисов, тъй като досега нямаме достъп до фактите по казуса, освен по журналистически разследвания и публикации. Независимо колко задълбочени са някои от тях, нямаме информация от независим орган за достоверността на изложените в журналистически публикации. Не е такъв случаят с двойното гражданство на Кирил Петков. Конституционният съд („КС“) е направил достатъчно задълбочен анализ на фактическите обстоятелства по казуса и в конституционното дело (конституционно дело № 18/2021 г. – https://www.constcourt.bg/bg/case-604) имаме публичен достъп до всички представени документи.
Затова можем да проверим дали действително няма юридически основания за започване на наказателно производство за потвърждаване на неистина или затаяване истина в писмена декларация която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства (деяние по чл. 313 от Наказателния кодекс – „НК“).
Ще започна първо с тезата си
Според мен не само това искане на главния прокурор за сваляне на имунитета на Кирил Петков беше политическо мотивирано, но и отказът на прокуратурата преди година и половина да започне наказателно производство срещу него. Защото още когато на 09.11.2021 г. беше обнародвано решението на КС (Решение на КС № 16 – https://www.constcourt.bg/bg/act-9176), имаше и (i) законен повод, и (ii) достатъчно данни за образуване на досъдебно производство срещу Кирил Петков – условията по чл. 207, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс („НПК“) за образуване на досъдебно производство. Осъзнавам, че тезата ми директно противоречи на т. нар. „независими експерти“, шестващи из българските медии, които имаме за „сериозни“. Всъщност политически неангажираните такива експерти са изчезващ вид. Преобладават тези със скрита или явна политическа зависимост.
I. Имал ли е Кирил Петков двойно гражданство към датата на издаване на президентския указ за назначаването му за министър?
Накратко, КС с решението си не оставя никакво съмнение в това, че към момента на издаване на президентския Указ № 129 от 10.05.2021 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 12.05.2021 г.), с който Кирил Петков Петков е назначен за служебен министър на икономиката, той е имал българско и канадско гражданство. Подробно са изследвани доказателства, предоставени от министъра на правосъдието, главния секретар на президентската администрация, дипломатическа кореспонденция, заявлението на Кирил Петков за освобождаване от канадско гражданство, удостоверение № 8138RN101397 за отказ (за освобождаване) от канадско гражданство на Кирил Петков Петков и уведомително писмо до него от 1.10.2021 г. от Посолството на Канада в Букурещ и т.н.
След изследване на доказателствата категоричният извод на КС е, че тогавашният служебен министър е имал „двойно“ – българско и канадско – гражданство.
Нещо повече, КС стига до извод, който е още по-сериозен по отношение на деянието на Кирил Петков – че той напълно е осъзнавал, че със заявлението си за отказ от канадско гражданство не се освобождава автоматично от него: „Това се потвърждава и от съдържанието на приложения от Кирил Петков Петков и приет като доказателство по конституционното дело, ведно с искане вх. № 412/8.10.2021 г. документ с наименование – Заявление за отказ от канадско гражданство, съгласно подраздел 9(1), където на стр. 4, т. 14, абзац 3, Кирил Петков Петков е потвърдил (декларирал с отметка „ДА“) следния текст: „разбирам важността на своя отказ от канадско гражданство, както и това, че ако той бъде одобрен, ще загубя всички права и привилегии на канадски гражданин и вече няма да имам статут в Канада“. Само в случай, че отказът е одобрен, Кирил Петков ще престане да бъде канадски гражданин. Има и още едно потвърждение за това, което не е отбелязано в решението на КС. Всъщност, в канадската процедура за освобождаване от гражданство има възможност за „отказ от отказа“. С други думи, ако вече си подал заявление за освобождаване от гражданство, но впоследствие (и преди издаване на акт, потвърждаващ освобождаването) заявителят си промени мнението, той може да подаде формуляр, с който се отказва от заявлението си и в такъв случай производството се прекратява и заявителят си остава канадски гражданин.
Заслужава си да отбележим, че процедурата в Канада за освобождаване от канадско гражданство е много подобна на процедурата за освобождаване от българско гражданство. Съгласно Закона за българското гражданство, освобождаването от българско гражданство също не става автоматично. Подава се заявление до министъра на правосъдието, разглежда се от Съвета по гражданството и накрая става факт, едва след издаване на указ от президента на Република България (или на вицепрезидента, ако са му възложени тези функции от самия президент). Така, че Кирил Петков не може дори да твърди, че се е заблудил, защото законът у нас позволява автоматично освобождаване от българско гражданство със самия факт на подаване на заявлението.
Съвсем друг е случаят, например, с Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Според техния закон има възможност да се освободиш от британско гражданство автоматично, със самия факт на изпращане на заявление за отказ от британско гражданство. Такъв беше случая със служебния министър на околната среда и водите в служебното правителство на премиера Марин Райков от 2013 г. – Юлиан Попов (сега министър в редовното правителство на Николай Денков) – който по този начин се отказа от британско гражданство и затова нямаше двойно гражданство при назначаването си от президента Плевнелиев.
II. Пречка ли е „двойното“ гражданство за назначаване на Кирил Петков като служебен министър на икономиката?
И на този въпрос КС отговаря категорично – „двойното“ гражданство на Кирил Петков е несъвместимо с назначаването му за служебен министър на икономиката.
КС твърди в решението си, че Конституцията на Република България много ясно е определила условията, на които трябва да отговоря министър при избор/назначаване: „член 110 от Конституцията предвижда, че министърът следва да отговаря на всички изисквания за избираемост, които са установени за народен представител, изброени в чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Тези изисквания имат абсолютен характер и липсата на което и да е от тях към момента на избора прави кандидата неизбираем (Решение № 2 от 13 април 1995 г. по к. д. № 1/1995 г.).“
КС не пропуска да обсъди в това конституционно дело и присъединяването на България към Европейския съюз и въпроса, който мнозина „независими“ анализатори поставиха във връзка с това конституционно дело – за отпадане в тази връзка на забраната за т.нар. „двойно“ гражданство (всъщност изискването за наличие само на българско гражданство), установена за президента, народните представители и членовете на Министерския съвет. КС изрично е включил в мотивите към решението си, че евентуалните проекти на отпадането на забраната на двойното гражданство не може да заобиколи необходимостта от премерена и обоснована защита на националните интереси. Хубаво е да припомним в тази връзка и мненията на онези „независими“ експерти, които твърдяха, че особено след присъединяването на България към Европейския съюз, забраната за т.нар. „двойно“ гражданство в Конституцията по отношение на някои конституционни органи била архаична и несъответстваща на прогресивното развитие в българската правна система. Изглежда, сякаш те са успели да убедят поне един виден „конституционалист“ от ДПС – народния представител Делян Пеевски. Отпадането на забраната е първото предложение, което той смята да направи в Комисията по конституционни въпроси, чийто член е в настоящото Народно събрание. Добре е да се има предвид, че двойни граждани с българско гражданство има не само в ЕС, САЩ и Канада, но също така в Русия и Турция.
III. Следва ли да носи Кирил Петков юридическа отговорност за декларацията с невярно съдържание, която е дал на 10.05.2021 г.?
И на този въпрос КС е отговорил пряко и недвусмислено: „Съдът отбелязва, че по отношение на така подписаната декларация от Кирил Петков Петков при издаването на Указа за назначаване на служебното правителство не е предвидено извършване на проверка относно отразеното в нея. Декларирането на изискуемите от Конституцията обстоятелства е задължение на лицата, които са кандидати за заемането на висши публични длъжности и те биха носили юридическо отговорност за неверността им, за което декларират, че са уведомени.“
В тази част на мотивите на КС не съм съгласен единствено с извода на органа по установяване на противоконституционност на акта на президента, че последният не бил задължен да извърши проверка по декларацията на Кирил Петков. Такова конкретно задължение за президента действително не е формулирано никъде, но това не го освобождава от задължението да не нарушава Конституцията, издавайки противоконституционни актове. В крайна сметка Кирил Петков не се е „самоназначил“ и президентът носи в последна сметка отговорност за собствените си актове. Понеже в България често политиката непосредствено влияе на дейността на КС, любопитно би било какво би постановил КС, ако този въпрос беше достигнал до него сега, а не преди една година и половина. Но тези разсъждения ни отклоняват от основната тема, която е друга.
КС прави категоричния извод, че Кирил Петков следва да носи юридическа отговорност за извършеното деклариране на неистина, макар и да не споменава изрично: (i) каква по вид юридическа отговорност следва да носи (наказателна, административнонаказателна, гражданска, дисциплинарна) и (ii) съгласно коя правна норма е бил длъжен да представи декларацията си.
Всъщност, КС косвено дава отговор на първия въпрос, като ни насочва към деянието по чл. 313 НК – „потвърждаване на неистина или затаяване истина в писмена декларация която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства“. КС включва изрично в мотивите на решението си, че Кирил Петков е бил предупреден за тази своя отговорност.
Остава само да уточним, съгласно коя правна норма Кирил Петков е бил длъжен да представи декларацията си. Бихме могли да се заблудим от факта, че в самата декларация е записано, че тя се дава „на основание на чл. 110 от Конституцията на Република България“. На пръв поглед, тази разпоредба в Конституцията не предвижда деклариране на тези обстоятелства от кандидатите за заемането на тези висши публични длъжности.
По тази логика, може би, тръгна в социалните мрежи, достигайки чак до националния ефир на радиото, крайно несполучливото сравнение, че „ако декларираш пред съпругата си писмено, че вчера до късно вечер си работил в офиса, но всъщност си пил с приятели в бара, това ще бъде декларация с невярно съдържание. Нямало, обаче, правна норма, която да те задължава да дадеш тази декларация на съпругата си. Следователно не носиш наказателна отговорност за нея“. Това сравнение се опитва по ефектен начин да профанира въпроса и да прати общественото мнение в абсолютно погрешна посока.
Как стои въпросът всъщност?
От 2018 г. в Република България е приет и действа Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество („ЗПКОНПИ“). Той определя (разпоредбата на чл. 6) кои са „лицата, заемащи висши публични длъжности по смисъла на този закон“. Сред тях изрично са посочени министрите, без да има изключение за служебните министри. По-нататък ЗПКОНПИ предвижда (чл. 35, ал. 1, т. 1 от закона), че „лицата, заемащи висши публични длъжности“ (както се убедихме – сред тях и служебните министри) подават декларация за несъвместимост. ЗПКОНПИ дефинира „несъвместимостта“ като заемане на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето като заемащо висша публична длъжност. Тази декларация следва да бъде по образец, на органа, извършващ назначаването (чл. 35, ал. 3 ЗПКОНПИ). Това вероятно е направила и президентската администрация – дала е на Кирил Петков декларация по собствен образец. Президентската администрация би трябвало да води публичен регистър на тези декларации. Това би трябвало да е направено в законовия срок, който според чл. 36, ал. 1 ЗПКОНПИ е едномесечен от заемането на длъжността. Съгласно същата разпоредба декларацията за несъвместимост се подава, когато с Конституцията или със закон са установени такива несъвместимости. Именно такива несъвместимости са установени с конституционната норма на чл. 113:
(1) Членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.
(2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.
Нормите на чл. 110 и чл. 65 от Конституцията определят и други императивни изисквания за заемане на длъжността – кандидатът за министър следва да отговаря на изискванията за народен представител, включително и при наличието на т.нар. „двойно“ гражданство не може да се заема длъжността министър. По съществото си тези изисквания са абсолютни, а не относителни като несъвместимостта. Те в още по-голяма степен преграждат възможнността за заемане на съответната длъжност от ограниченията за несъвместимост, защото за разлика от несъвместимостта, не могат да бъдат отстранени в едномесечен срок.
Затова е и представена за подпис и съответно подписана горепосочената декларация от Кирил Петков. Няма значение дали декларацията е озаглавена „декларация за несъвместимост“ или декларация „на основание на чл. 110 от Конституцията на Република България“. Както и дали има друга декларация за несъвместимост, попълнена от Петков, или не. Важно е, че пречките за заемане на длъжност от служебния министър, регламентирани в чл. 110 и чл. 65 от Конституцията по аргумент на по-силното основание (per argumentum a fortiori) подлежат на деклариране от кандидата в сравнение с несъвместимостта по чл. 113 от Конституцията. Това е позицията и на КС в решението му: „Декларирането на изискуемите от Конституцията обстоятелства е задължение на лицата, които са кандидати за заемането на висши публични длъжности и те биха носили юридическо отговорност за неверността им, за което декларират, че са уведомени.“ Същото становище застъпва и президентът по конституционното дело – че той е бил задължен да представи тази декларация на Петков, за да положи „дължимата грижа“ за спазване на Конституцията. Важно в случая е какви обстоятелства са потвърдени с представената в случая декларация и дали има „потвърждаване на неистина или затаяване на истина“. Върховният касационен съд е имал възможността да се произнесе, че престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието дори е правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно деклариране (Решение № 130 от 07.05.2015 г. по н. д. № 24 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение).
На 16 декември 2021 г. ръководителите на специализираната и софийската районна прокуратура на съвместен брифинг обявиха, че няма да разследват (тогава вече) премиера Кирил Петков за извършено документно престъпление.
Представям накратко изводите си по горния анализ:
1. Кирил Петков безспорно е имал двойно канадско и българско гражданство на 10.05.2021 г. до 20.08.2021 г., когато е освободен от канадското си гражданство. По този въпрос КС е напълно единодушен (единственото особено мнение на конституционния съдия Георги Ангелов е по допустимостта). Единодушна са и всички други експерти, които са представили становища по конституционното дело. Този факт не се опитва да оспорва и самият президент в становището си до КС.
2. Кирил Петков безспорно е имал ограничение съгласно изискванията на чл. 110 и чл. 65 от Конституцията на Република България за заемането на длъжността (служебен) министър на икономиката.
3. Кирил Петков безспорно носи наказателна отговорност за извършване на деянието предвидено в чл. 313, ал. 1 НК – т.нар. „невярно деклариране“. Представянето на декларация за несъвместимост е изрично предвидено в ЗПКОНПИ, а декларирането на липсата на пречките по чл. 110 и чл. 65 от Конституцията е също така нормативно задължително според КС и няма нищо общо с „деклариране на някакви обстоятелства пред съпругата“, а е императивно изискване, предвидена в Основния закон на Република България. КС смята, че за да изпълни конституционнните си правомощия, той е бил задължен да поиска тази декларация от назначения служебен министър.
4. Когато на 16 декември 2021 г. специализираната и софийската районна прокуратура с участието на административните си ръководители на съвместен брифинг обявиха, че няма да разследват (тогава вече) премиера Кирил Петков за извършено документно престъпление, това беше политически мотивирано решение.
5. Когато бившият главен прокурор Иван Гешев реши да поиска имунитета на народния представител Кирил Петков, това също беше политически мотивирано решение. Прокуратурата първо отказва да образува производство срещу Кирил Петков, въпреки че имаше да свърши незначителна по обем работа, след свършеното от КС, а след това започва разследване, защото това налагат частните интереси на бившия главен прокурор. Подобно поведение на прокуратурата няма място в правовата държава.
