Дълго ще се изцежда кръвта от коридорите на Уестминстър след поголовната политическа сеч на новия министър-председател на Великобритания – Тереза Мей. Ключови министерски постове осъмнаха празни след своеобразната Вартоломеева нощ, но те бяха запълнени бързо от 21 нови (стари) лица в британската политика, които чакат със запретнати ръкави да освободят страната от веригите на членството в Евросъюза. Дипломатично, чисто по английски се търкулнаха главите на момчетата от приятелския кръг на Дейвид Камерън, така нареченият Nothing Hill circle. Посланието е само едно: новото правителство няма да има нищо общо със старото… или поне не на пръв поглед.
Основните министерства:
Филип Хамънд – министър на Финансите (бивш Външен министър на Дейвид Камерън). Remain campaign, но евроскептик по природа
Борис Джонсън – Министър на Външните работи. Leave campaign. (оставям без коментар)
Амбър Рууд – Министър на Вътрешните работи. Бивш министър на Енергетиката. Бивш банкер. Remain campaign .
Майкъл Фалън- министър на Отбраната. Запазва поста си от правителството на Дейвид Камерън.
Дейвид Дейвис – Министър Brexit. Ветеран евроскептик. Leave campaign
Лиъм Фокс – Държавен секретар по международна търговия. Евроскептик. Бивш министър на отбраната, напуснал поста през 2011 след скандал за лансиране на близък приятел в повереното му министерство.
Лиз Трус – министър на Правосъдието. Remain campaign.
Джереми Хънт – Министър на здравеопазването, запазва поста си от кабинета на Дейвид Камерън. Открито ненавиждан от работещите в здравеопазването. Remain campaign
Андреа Лийдсъм – министър на Околната среда, бивш опонент на Тереза Мей в борбата за министър-председателското място. Смятана за доста неопитна и склонна към гафове. Leave campaign
Крис Крайлинг -Министър на Транспорта. Leave campaign.
Джъстийн Гриининг – Министър на образованието. Remain campaign
Краен Брадли – Министър на културата. Remain campaign
15 от новите министри подкрепяха оставането в Съюза, 7 са евроскептици. Големите парчета в политическия пъзел са подредени.
Дори назначаването на Борис Джонсън за министър на Външните работи не изглежда толкова абсурдно. И знаете ли защо? Защото той е популярен, защото е чаровен и защото не е предател. Борис не е Майкъл Гоув, който буквално заби нож в гърба на всички свои най-близки политически, и не само, приятели. И защото неговата власт практически ще бъде разделена между три други министерства: на Външната търговия – начело с Лиъм Фокс, на Финансите – начело с изключително опитния Филип Хамънд, и „The Brexit Ministry“, оглавено от праволинейния Дейвид Дейвис. Ролята на Борис като министър ще бъде предимно да се здрависва с политици, да говори по срещи и да се опитва (наистина да се опитва ) да не прави политически гафове. Той толкова често настъпва мотиката, че дори изисканият дипломат Майкъл Хезелтайн (външен министър при Маргарет Тачър) го посъветва да промени начина си на поведение и да внимава какво говори. От друга страна обаче, помислете си, колко политици имат смелостта да опишат Хилари Клинтън като „садистична медицинска сестра в лудница“. Лошото е, че Борис ще трябва да се здрависва и с нея, ако разбира се, Доналд Тръмп не му отнеме тази възможност.
Новото правителство не бърза с активирането на Член 50. Това няма да стане поне в следващите няколко месеца. Така както и няма да се променят лихвените проценти. На този етап няма да прави и нов бюджет, а ще се задоволи с наследения от уволнения Джордж Осборн. Тереза Мей и нейните „ангели“ ще трябва не само да работят по излизането на Великобритания от евроструктурите, но и да упрявляват ежедневните дела в държавата. Ще трябва да се справят и със злободневния проблем за вземане на окончателно решение за разширяването на летище Хийтроу – отровната ябълка на кулоарните дискусии. Ще трябва да обсъдят и проблемите около построяването на новата атомна електроцентрала Hinkley Point в Съмърсет. Това трябваше да бъде първата от новото попълнение ядрени централи, анонсирани от Гордън Браун през 2008 г. Проектът струва £18 милиарда и се очакваше да бъде построен от френската компания EDF с допълнително финансиране от Китай. Какво ще стане с този проект обаче, когато Великобритания напусне съюза, не е много ясно.
И не на последно място – Шотландия. В третия си работен ден Тереза Мей не е в Уестминстър. Днес (15 юли) тя е в Единбург, опитвайки се да изглади позацапаните отношения с Никола Стърджънт. Причината не е само Brexit. На всички вече е ясно, че на този етап Шотландия няма силата да проведе втори референдум за собствената си независимост. Пък и Европа заяви, че няма да приема нови членове в следващите три години. Въпреки всичко, обаче, Тереза Мей не започва на чисто с Шотландия. На 18 юли в Лондон предстои гласуване в Парламента за подновяване на съкратената програма за ядрени ракети Тридент. Шотландците открито се противопоставят на това , а (все още) лидерът на лейбъристите Джереми Корбин настоява за премахването на всички ядрени оръжия с които Великобритания разполага.
Идват тежки дни. Успокоението е, че над всички бди Кралицата. Елизабет Втора е сменила 13 министър-председатели. В това число и Чърчил. Въпросът е какво Тереза Мей ще й докладва в идващата сряда на ежеседмичната аудиенция между монарх и министър-председател. Такава е традицията. Аз не се наемам да прогнозирам.