Скоро ще бъде избран новият началник на НСО и като фаворит на президента Радев по наши източници се сочи заместник-директорът на Националната полиция Тодор Гребенаров („Терминал 3″ вече писа за това). Назначението идва след оставката на предишния шеф на НСО Ангел Антонов, след редицата сигнали за нередности, за които първи писа „Терминал 3“ и впоследствие прокуратурата нареди проверка.
С какво е известен всъщност Гребенаров в сектор „Сигурност“? С изпълнението на поръчки в интерес на главния прокурор Цацаров и депутата от ДПС Пеевски, разбира се.
На 2 октомври 2013 г. в Националната полиция се получава анонимен сигнал, че на среща в Турция е обсъдено и решено да бъдат физически ликвидирани тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан и депутатът от движението Делян Пеевски. За поръчител е посочен не друг, а Касим Дал, който поръчал това на свой много доверен човек. Всичко това, естествено, според анонимния сигнал. „Довереният човек“ бил… ходжата на Сърница Саид Мутлу, тогава подсъдим в Пазарджик по делото за радикален ислям (?!).
Вътрешният министър Йовчев разпорежда проверка, която е възложена на Криминална полиция, ръководена тогава от Атанас Илков, влязъл в историята с „ювелирната операция“ в Лясковец при опита за арест на Петко Петков, когато загина командосът Емил Шарков, а други петима негови колеги бяха ранени. След преместването на ГДБОП в ДАНС в Криминална полиция е създаден специален отдел „Борба срещу престъпленията с висока обществена опасност”. Както ще стане ясно по-късно, това е ни повече, ни по-малко отдел на модела „КОЙ” за изпълнение на политически поръчки. Негов ръководител става Борислав Александров, бивш служител на отделите „Терор” и „Трафик на хора” в ГДБОП, който открито парадира с връзките си с Делян Пеевски. С подписа на директора Гребенаров в Националната полиция въпросният отдел започва оперативно-издирвателни мероприятия срещу „убийците на Местан и Пеевски“.
Те, естествено, не водят до нищо, затова е решено да се иска подслушване на Касим Дал. СРС-тата срещу него са разрешени на 21 ноември 2013 г. от тогавашния ръководител на Софийския градски съд, скандалната съдийка от записаните разговоори, станали известни като “двете каки” – Владимира Янева. Подслушването на Дал е със срок от 60 дни. Подслушван е и телефонът на ходжата Мутлу. За резултатите от него са изготвяни месечни справки, в които няма никакви събрани доказателства за готвено убийство на Пеевски и Местан. Докато подслушват Дал, той участва в сформирането на Реформаторския блок, като основаната от него Национална партия “Свобода и достойнство” е една от учредителките на блока.
Тогавашната опозиция с право предполага, че покрай него са били следени и подслушвани и лидерите на РБ, а по този начин са „контролирани“ и протестиращите срещу кабинета „Орешарски“. На 21 януари 2014 г. започва използване и на останалите оперативни способи – следене и подслушване с технически средства с цел установяване на допълнителни телефони, използвани от Касим Дал. До СГС е пуснато ново искане за използване на СРС срещу Дал, като в него изрично е записано, че за разрешените първоначално 60 дни не е събрано нищо (?!).
Янева дава ново разрешение за още 60 дни. Реално Касим Дал е подслушван и следен 4 месеца, без да бъде събрано и едно доказателство, че е поръчител на убийството на Местан и Пеевски.
Колко ли е струвало това на клетата държавица, оглавяваща отзад напред класацията по богатство на ЕС? Определено ще питаме бъдещия началник на НСО Гребенаров.
По-късно директорът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков лично информира Касим Дал, че е подслушван незаконно. Воден от подобни мотиви, Софийският районен съд в средата на септември 2017 г. произнесе решение срещу държавата по иск на Касим Дал. Съдиите са посочили, че в първите 60 дни той е бил подслушван законно, но второто разрешение за още 60 дни е напълно незаконно. Дал осъди държавата за 3500 лв., но ще ги платим всички ние, а не служители в МВР и ДАНС, както и Владимира Янева. След падането на кабинета „Орешарски“ Атанас Атанасов от ДСБ пусна сигнал в МВР за подслушването на Дал. Служебният вътрешен министър Йордан Бакалов разпореди на дирекция „Инспекторат“ извършването на проверка, която установи многобройни нарушения в Националната полиция по случая. Следващият вътрешен министър, Веселин Вучков, наказа Гребенаров заедно с трима негови подчинени. Понижен е в зам.-директор на полицията. По случая е назначена прокурорска проверка в Софийската градска прокуратура, от която, случайно или не, няма резултат.
Под ръководството на Гребенаров Националната полиция проведе още една операция срещу „убийци на Пеевски“, с която, меко казано, стана за смях. На 11 юни 2014 г. служители на Криминална полиция от отдел „Борба срещу престъпленията с висока обществена опасност” задържат трима души, заподозрени, че подготвят атентат срещу депутата от ДПС Делян Пеевски. Решението за ареста е дадено от зам. главния прокурор Борислав Сарафов и от шефа на Криминална полиция Атанас Илков. Задържани са Георги Христов, Венцислав Върбанов и Красимир Методиев. Прокуратурата и МВР мълчат за ареста на „убийците” на Пеевски в продължение на два дни.
На 13 юни 2014 г., петък, в офисите на КТБ нахлуват полицаи и прокурори, което по-късно става причина банката да бъде поставена под специален надзор, а впоследствие и разграбена. В същия ден е пуснато официално съобщение, че са задържани „убийците” на Пеевски. По време на делото става ясно, че няма никакви доказателства срещу тримата и те са освободени без наложена мярка за неотклонение от Софийския градски съд. Според медиите на Пеевски един от задържаните опитал през май „да пробие охраната” и да вербува гард, който да сложи бомба в колата на депутата от ДПС и медиен олигарх. Медиите му неистово тиражират версията, че поръчител е банкерът Цветан Василев. Няколко дни по-късно и Софийският апелативен съд пуска на свобода „убийците”, а на 18 юни 2014 г. главният прокурор Сотир Цацаров е принуден да заяви следното: „Няма убити, няма убийство, няма убийци“, а прокуратурата се отказва от обвинението срещу тримата. Цацаров се извинява и добавя, че е бил подведен от МВР. Става скандал, защото вътрешният министър Йовчев твърди тъкмо обратното. Няма нито проверка, нито наказание за виновните.
Бързото кариерно израстване на Гребенаров по времето, когато министър на вътрешните работи е Цветлин Йовчев, се дължи основно на натиска на главния прокурор Цацаров, който се стреми да развива на регионално и национално ниво приближените си. Със заповед на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев на 15 август 2013 г. Гребенаров е назначен за директор I степен на ОДМВР – Пловдив. Същата година, на 25 ноември, Йовчев го назначава и за директор на Главна дирекция „Национална полиция“.
Допускаме, че след евентуалното си назначаване Гребенаров ще върне в НСО спечелилия конкурса за началник-сектор в службата бивш неин заместник и бивш директор на Бюрото за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство при главния прокурор, Калин Иванов. Допускаме дори Калин Иванов по бърза процедура да бъде назначен отново за заместник-началник на НСО. Срещу това въпросният бивш служител трябва да осигури подкрепа от страна на Бойко Борисов за назначението на самия Гребенаров.
Иванов не крие близките си отношения с Борисов, започнали още от времето, когато е бил началник на личната охрана на сегашния премиер. Запознати дори коментират, че Борисов е помогнал и за някакви бизнес начинания на Иванов и семейството му. Трябва да отчетем и факта, че до средата на юни 2017 г. Калин Иванов беше директор на Бюрото за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство при главния прокурор Цацаров. Помагаш да бъде отстранен старият началник на НСО Антонов, помагаш да бъде назначен новия шеф Гребенаров, поддържаш близки отношения с премиера Борисов и главния прокурор Цацаров – ами това е направо кандидатура-мечта за заместник-началник на НСО. Нали?
Считаме посоченото дотук за достатъчен аргумент защо ръководеният от Бойко Борисов Министерски съвет не трябва да съгласува предложение на президента Радев за назначаване на Тодор Гребенаров за началник на НСО.
