SHARE

С характерната за 44-ото Народно събрание законодателна техника бяха предложени и подкрепени промени в Кодекса за социално осигуряване. Смущаващото е, че това стана, докато се променяше Административнопроцесуалният кодекс (текстове на законопроекта отсъстват от сайта на НС повече от 35 дни) по инициатива на ДПС. С новите текстове се дава възможност магистратите с над 35 г. стаж да се пенсионират предсрочно, преди навършване на изрично установените в Конституцията 65 години.

Какво стои обаче зад тази внезапна лятна загриженост на депутатите?

Вече е известен факт как юридическата неграмотност в правната комисия на Народното събрание се претворява в законотворческа некадърност. Затова трябва да отбележим следното:

  • Да позволиш пенсиониране на магистрати в закон, който очевидно противоречи на Конституцията, е противоконституционно. Щом конституцията казва 65 г., законът не може да твърди друго. Зад тази възраст, разписана в най-високия юридически акт, стои аргументът никой да не си позволява да изважда от системата неудобните нему съдии и прокурори. Казано като правен принцип – навършването на възрастта е гаранция за запазване вътрешното убеждение и независимост на магистрата. Задължителното пенсиониране на 65 е също гаранция, че някой, навършил възрастта и оставен да работи, няма да обвинява и правораздава под страх да не го пенсионират тутакси.
  • Депутатският жест може да бъде ползван само 2,5 г., до края на 2020 г. Т.е. възможността за предсрочно пенсиониране на магистрати ще важи само в следващите две години и половина, после законът излиза също в пенсия. Това, преведено на юридически и конституционен език, създава привилегия за едни и неравно третиране спрямо останалите. Така за едни може, за други не може.
  • Този тип изменения на основни текстове страдат от особени процедурни дефицити. Миналата и по-миналата година същите тези управляващи и опозиция с омразно настървение променяха устройствения закон на съдебната власт ежемесечно, със заявената цел да се създаде съвет за партньорство, в които да се обсъждат важни законодателни политики. Въпреки това сега не е поискано становище нито от ВСС, нито от сътворения партньорски съвет.
  • Икономическа обосновка на предложенията няма, защото от тях нямало да се ползват много хора, а това нямало да струва много. Всъщност една такава привилегия за магистратите, дори да не противоречеше на Конституцията, създава ненужно противопоставяне в обществото и би отворила врата за подобни искания и за други съсловия (лекари, съдебна администрация и др.)?

Граници на управленската и опозиционна доброта

Накратко казано, и управляващите от ГЕРБ, и „Обединените патриоти“, и управляващите в сянка от ДПС са като скачени съдове, когато се решават въпросите на българското правосъдие. В тях прелива неистовото желание да корумпират чрез влияние и даване на привилегии на магистрати и членове на Висшия съдебен съвет. В предишния парламент, по време на ежегодните доклади на Европейската комисия, първо бяха искани оставки на членовете на ВСС, а след това депутатите им вдигнаха заплатите. Миналото лято позволиха на предишните членове на ВСС да си изберат къде да бъдат назначени, като им изтече мандатът. Сега идеята е още по-семпла – да бъдат „спечелени” неизкушените до момента съдии във Върховния касационен съд и Върховния административен съд. А за по-младите кадри същите политици имат трайна кадрова политика да се издигат кариерно „свои хора”. Така сработва принципът „овладявай и владей”, който е ценностно противопоставен на принципите на независимото правосъдие и правовата държава.

Активността на юридическите крила в ДПС по въпросите на съдебната власт никога не е случайна, като в случая изглежда се отдава благодарност към някои конкретни магистрати. А ако депутатите ги беше грижа за претовареността на съдилищата и преуморените магистрати, биха могли да ускорят диалога и съвместно с ВСС да разтоварят най-натоварените съдилища и прокуратури.

Но има и по-лесен начин за прочистване на редиците – принудителното пенсиониране, както става в Полша, но засега Конституцията създава пречки за това.

Автор: Иван Брегов/Институт за пазарна икономика
Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.