От Ръс Бютнер, Сюзан Крейг и Майк Макинтайър, The New York Times
„Ню Йорк Таймс“ получи данъчната информация на Доналд Тръмп за повече от две десетилетия назад, разкриваща затруднения с обременени с дългове имоти, огромни отписвания на загуби или имущество с нулева стойност, одиторски битки и стотици милиони дългове с настъпващ падеж.
С този текст авторите се нареждат сред сериозните претенденти за наградата „Пулицър“. Бютнер и Крейг са вече носители на тази награда отново за детайлно разследване за това как Тръмп е получил всъщност от баща си своито стотици милиони, без да плати данък наследство (бел. ред.).
ГУБЕЩ, ПОБЕДИТЕЛ
Загубите, отчетени от бизнеса, който Тръмп притежава и управлява, помагат да се занулят данъчните му сметки за стотици милиони долари, дължими от приходи, свързани с използване на търговските марки и името му
Докато Тръмп кръстосва страната през 2015 г., описвайки себе си като уникално квалифициран да бъде президент, тъй като е „наистина богат“ и „е изградил страхотна компания“, неговите счетоводители в Ню Йорк са заети с финалните щрихи в данъчната му декларация за 2014 г.
След като са изчислили всички печалби и загуби от различните начинания на Тръмп във формуляр „1040“, счетоводителите стигат до ред 56, където трябваше да въведат общия данък върху дохода, който кандидатът трябва да плати. Имали са нужда от място само за една цифра.
Нула.
За Тръмп този ред в декларацията сигурно изглежда познат. За четвърта поредна година той не е платил нито стотинка федерални данъци върху доходите си.
Избягването на данъци върху доходите за Тръмп е едно от най-поразителните открития в неговите данъчни декларации, особено като се има предвид огромния прилив на доходи, посочени другаде в тези декларации.
Нетният доход на Тръмп от неговата най-славно начинание – неговият 50-процентен дял от „Чиракът“, заедно с богатството, изсипано от десетките ухажори, плащащи, за да използват името му – възлиза на 427,4 милиона долара през 2018 г. Допълнителни 176,5 милиона долара печалба идват от инвестицията му в две изключително успешни офис сгради.
И така, как тогава Тръмп е избегнал почти всички данъци върху това богатство? Дори ефективната данъчна ставка, плащана от най-богатите 1% от американците, можеше да го застави да плати повече от 100 милиона долара.
Отговорът се крие в една трета категория на начинанията на г-н Тръмп: бизнеси, които той притежава и управлява сам. Колективните и постоянни загуби, които той отчита от тях, до голяма степен го освобождават от плащането на федерални данъци върху доходите от 600 милиона долара от „Чиракът“, лицензионни сделки, сделки с търговски марки и инвестиции.
Това уравнение е ключов елемент от алхимията на финансите на Тръмп: използването на приходите от неговата знаменитост за закупуване и подпомагане на рискови бизнеси, след което да разполага с техните загуби, за да избегне данъците.
По време на кариерата си бизнес загубите на Тръмп често достигат суми, по-големи, отколкото биха могли да бъдат използвани за намаляване на данъците върху други доходи за една година. Но данъчният закон предлага заобиколно решение: с някои ограничения, собствениците на фирми могат да пренасят остатъчни загуби, за да намалят данъците си през следващите години.
Тази разпоредба е фоновата музика за живота на Тръмп. Както показа разследването ни по-горе за декларацията му през 1995 г., близо 1 милиард долара загуби от колапса му в началото на 90-те години генерира данъчно облекчение, което той може да използва до 18 години напред.
По-новите данъчни декларации показват, че Тръмп е изгорил последното от данъчните си облекчения от този 1 милиард долара през 2005 г., точно когато поток от средства от развлекателната индустрия се появява след дебюта на „Чиракът“ година по-рано.
За периода 2005-2007 г. пари в брой от лицензионни сделки и промоции напълват банковите сметки на г-н Тръмп със 120 милиона долара чиста печалба. Без загуби от предходната година за намаляване на облагаемия си доход, той плаща значителни федерални данъци върху дохода за първи път в живота си: общо 70,1 милиона долара.
Тъй като доходите му от популярност набъбват, Тръмп започва да купува с невиждана страст, за разлика от всичко, които е имал от 80-те години на миналия век, когато услужливите банки и богатството на баща му му позволяват да купи или изгради казината, самолетите, яхтата и стария хотел, който обаче скоро ще го съсипе.
По време на премиерата на „Чиракът“ Тръмп има само две голф игрища и се опитва да обнови още две. В края на 2015 г. той има 15 игрища и преобразува сградата на старата поща във Вашингтон в хотел Trump International. Но вместо да го направи по-богат, данъчните регистри разкриват както никога досега, че всяко ново придобиване само подхранва низходящото движение на състоянието му.
Ето например резултатите в най-големия му голф курорт, Тръмп Нешънъл Дорал (Trump National Doral), близо до Маями, щата Флорида. Тръмп купува курорта за 150 милиона долара през 2012 г.; до 2018 г. загубите му възлизат на 162,3 милиона долара. Той е похарчил 213 милиона долара свежи пари в Дорал, показват данъчните регистри, а има и 125 милиона долара балансово плащане по ипотечен банков кредит, който предстои да бъде платен след три години.
Трите му игрища в Европа – две в Шотландия и едно в Ирландия – отчитат общо 63,6 милиона долара загуби.
Като цяло от 2000 г. Тръмп отчита загуби от 315,6 милиона долара от голф игрищата, които са неговото най-ценно притежание.
Въпреки цялата си привлекателност, Тръмпъурлд (Trumpworld), хотелът му във Вашингтон, открит през 2016 г., не се справя много по-добре от голф игрищата. Неговите данъчни данни показват загуби през 2018 г., в размер на 55,5 милиона долара.
А „Тръмп Корпорейшън“ (Trump Corporation), компания за услуги за недвижими имоти, отчита загуба в респектиращия размер на 134 милиона долара от 2000 г. досега. Тръмп лично финансира загубите година след година, отбелязвайки ги в декларациите си като заем в брой с постоянно нарастващо салдо. През 2016 г. той се отказва от получаването на заемната сума обратно и превръща заема в парична капиталова вноска.
Тръмп често заявява, че загубите му са по-скоро счетоводна магия, отколкото действително загубени средства.
Миналата година, след като „Ню Йорк Таймс“ публикува подробности за данъчните му декларации от 80-те и 90-те години на миналия век, той отдаде червеното мастило в отчетите [загубите – бел. ред.] на амортизацията, която според негов туит ще покаже „загуби в почти всички случаи“ и че „при нея много от нещата са с непарична природа“.
„Обичам амортизацията“, каза г-н Тръмп по време на президентски дебат през 2016 г.
Амортизацията обаче не е вълшебна пръчка – тя включва реални пари, похарчени или заети за закупуване на сгради или други активи и се очаква да продължи години. Стойността на активите трябва да се разпредели като разходи, които да се приспадат по време на полезния живот на актива. Въпреки това, правилата имат особени предимства за предприемачите в недвижими имоти като Тръмп, на които законът позволено да използват загубите си от недвижими имоти, за да намалят облагаемия си доход от други дейности.
Това, което данъчните регистри показват, обаче, за бизнеса на Тръмп, е, че той е загубил голяма част от състоянието си, още преди да се изчисли амортизацията. Трите европейски голф игрища, хотелът във Вашингтон, голф игрището в Маями – Doral – и „Тръмп Корпорейшън“ отчитат загуба от общо 150,3 милиона долара от 2010 г. до 2018 г., без да се включва амортизация като разход.
За да видите как изглежда един успешен бизнес, с или без амортизация, потърсете в инвестиционния портфейл на Тръмп бизнес, който той не управлява.
След като плановете за мини-град с марка „Тръмп“ в Крайната западна част (Far West Side) на Манхатън бяха замразени през 90-те години на миналия век, делът на Тръмп беше продаден от партньора му на компанията Vornado Realty Trust. Тръмп тогава възразява срещу продажбата на дела си в съда, като заявява, че тя се е случила, без той да е бил консултиран. В крайна сметка сегашният президент е получил 30 процента от две ценни офис сгради, които са собственост на и са управлявани от Vornado.
Неговият дял от печалбите от тези офис сгради до края на 2018 г. възлиза на 176,5 милиона долара, след като се вземе предвид амортизацията. Той никога не е трябвало да инвестира повече пари в това партньорство, показват данъчните регистри.
Сред бизнесите, които управлява, първият успех на Тръмп остава и най-големият му. Търговските и офисни площи в Тръмп Тауър (Trump Tower) [емблематичен небостъргач на Пето авеню и 56-та улица в Ню Йорк, притежавана и до днес от Доналд Тръмп – бел. ред.], завършени през 1983 г., осигуряват надеждна печалба от над 20 милиона долара годишно, общо 336,3 милиона долара от 2000 г., допринесла много, за да се задържи Тръмп на повърхността.
Тръмп има утвърдена репутация на човек, който се разправя безмилостно със заемодателите си. И данъчните декларации разкриват, че той не е успял да върне много повече пари от и досега известното: общо 287 милиона долара от 2010 г. насам.
IRS счита опростения дълг за чист доход, но Тръмп успява да избегне данъци върху голяма част от тези пари за сметка на способността си да декларира бизнес загуби в бъдеще време. В останалата част той се е възползвал от разпоредба, съществуваща от спасителната програма, приета по времето на Голямата рецесия [на английски език – Great Recession – 2007-2009 г. – бел.ред.], която позволява декларирането на доходите, възникнали в резултат на опростен дълг, да бъде напълно отложено за пет години, след което те да се разпределят равномерно през следващите пет. По тази схема президентът декларира първите 28,2 милиона долара доходи от опростени парични задължения през 2014 година.
За пореден път бизнес загубите му най-вече служат за това да го освободят от данъчни отговорности. Той не е платил федерални данъци върху доходите за 2014 г.
От Тръмп периодично е изисквано да плаща паралелен данък върху доходите, наречен „алтернативен минимален данък“, създаден като предпазна мярка, пречеща на много богатите да използват огромни приспадания на облагаемия си доход, включително от бизнес загуби, целейки да нулират напълно данъчните си задължения.
Тръмп е платил алтернативен минимален данък за седем години между 2000 и 2017 г. – общо 24,3 милиона щатски долара, с включени възстановяванията, които е получил след подаване на декларациите. За 2015 г. той е платил 641 931 долара, което е и първото му плащане на какъвто и да е федерален данък върху доходите от 2010 г. насам.
Когато се настанява в Овалния кабинет, данъчните му сметки скоро се върнаха към формата. Потенциалният му облагаем доход през 2016 и 2017 г. включва 24,8 милиона долара печалба от източници, свързани със статута му на знаменитост, както и 56,4 милиона долара доход от заеми, които той никога не е изплатил. Проклетият „алтернативен минимален данък“ би позволил на бизнес загубите му да заличат само част от данъчната му отговорност.
Всеки път той иска разширение, за да подаде своите формуляри „1040“ по-късно от крайния срок; и всеки път той прави предварително необходимото плащане на IRS за подоходен данък, който може би дължи – 1 млн. долара за 2016 г. и 4,2 млн. долара за 2017 г. Но на практика цялото това задължение е отнесено към бъдещ период, когато той в крайна сметка подаде декларацията. Повечето плащания тогава биват отнесени като авансови плащания, за да покрият потенциалните данъци през следващите години.
За да отмени реално плащане на данъчните сметки, Тръмп използва бизнес инвестиционни кредити от 9,7 милиона щатски долара, поне част от които се дължат на реновирането на хотела му „Старата пощенска служба“ [на английски език – Old Post Office – Trump International Hotel във Вашингтон, столицата на САЩ, старата пощенска служба на града – бел. ред.), който попада в графата на данъчните облекчения заради опазване на историята. Въпреки че има повече от достатъчно данъчен кредит, за да не дължи изобщо данъци, изглежда, че счетоводителите му са изработили нещата така, че да плати незначително данъчно задължение, както за 2016 г., така и за 2017 г.
Когато се стига до ред 56, този за дължимия данък, сумата е една и съща за всяка от тези две години (2016 г. и 2017 г.): 750 долара.
МАНЬОВЪРЪТ ЗА 72,9 МИЛИОНА
Успехът на „Чиракът“ създаде вероятно най-големите плащания на подоходен данък в живота на Тръмп. По време на действието на специалното законодателство за спасяване на икономиката на САЩ след Голямата рецесия той си иска и получава парите обратно.
Като свидетел пред Конгреса през февруари 2019 г., изгоненият личен адвокат на президента, Майкъл Коен, припомни, че Тръмп му е показал чек с огромна сума от Министерството на финансите на САЩ няколко години по-рано и е разсъждавал, „че не може да повярва колко глупаво е правителството да връща на някого като него толкова много пари„.
Всъщност поверителните документи показват, че от 2010 г. насам Тръмп е поискал и е получил възстановяване на подоходен данък на обща стойност 72,9 милиона щатски долара – целия федерален данък върху доходите, който е платил от 2005 до 2008, плюс лихвите.
Основателността на това възстановяване на данък е във фокуса на ревизионно дело, която той отдавна води с IRS, далеч от погледа на обществеността.
Документите, които „Ню Йорк Таймс“ получи, противоречат на това, което Тръмп многократно нарича, без друго обяснение, текуща ревизия и го представя като основание да откаже да обяви данъчните си декларации. Той намекна за това още през юли по канала Fox News, когато казва на водещия, Шон Ханити [Sean Hannity – виден консерватор, журналист, писател и личен приятел на Тръмп, когото много от наблюдателите наричат „началник на кабинета в сянка“ – бел. ред.]: „Те се отнасят ужасно с мен, IRS, ужасно.“
И докато декларациите не излагат всички подробности за ревизията, те съответстват на изявлението на адвокатите му по време на кампанията през 2016 г., че ревизиите на неговите декларации за 2009 г. и следващите години са останали отворени и включват „транзакции или дейности, които са отчетени при декларирането на доходите за 2008 г. и по-рано.“
Тръмп използва тази огромна сума за възстановяване, като обявява огромни бизнес загуби – общо 1,4 милиарда долара от основния си бизнес за 2008 и 2009 г., които данъчното законодателство му е попречило да използва за намаляване на последващи данъци през предишни години.
Но за да превърне тази дълъг път на неуспеха в гигантски чек за възстановяване на средства, той разчита на някои ловки счетоводни стъпки и неволен подарък от почти невероятен източник – Обама.
Бизнес загубите могат да работят като купон за избягване на данъци: всеки изгубен долар от един бизнес намалява с един долар облагаемия доход от други източници. Видовете и сумите на доходите, които могат да се използват през дадена година, варират в зависимост от данъчния статут на собственика. Но някои загуби могат да бъдат запазени за по-късна употреба или дори да бъдат използвани, за да бъде поискано възстановяване на данъци, платени през предходна година.
До 2009 г. тези купони можеха да се използват за заличаване на данъци само за две години назад. Но през ноември същата година прозорецът за използване е повече от удвоен от привидно незабележима разпоредба в закон, подписан от Обама като част от усилията за възстановяване от Голямата рецесия. След приемането на закона собствениците на фирми могат да поискат пълно възстановяване на данъци, платени през предходните четири години, както и 50 процента от тези, платени в годината преди това.
Тръмп не е платил данъци върху доходите през 2008 г. Но промяната означава, че когато подава данъците си за 2009 г., той може да поиска възстановяване не само на 13,3 милиона долара, които е платил през 2007 г., но и на общо 56,9 милиона долара, платени през 2005 г. и 2006 г., когато „Чиракът“ генерира вероятно най-голямото плащане на подоходен данък в живота му.
Документите, които са на разположение на „Ню Йорк Таймс“, показват, че Тръмп е подал заявление за първия от няколко транша възстановяване на платен данък още няколко седмици след приемането на закона – през януари 2010 г. Това искане е за възстановяване, наричано от данъчните специалисти „бързичко възстановяване“ [на английски език – quickie refund – бел. ред.]. Получава се плащане с чек, обработен за 90 дни на предварителна база, в очакване на ревизия от страна на IRS.
Общото възстановяване от Тръмп на федерален данък върху дохода в крайна сметка ще нарасне до 70,1 милиона долара, както и допълнително 2 733 184 долара лихва. Той също така получи 21,2 милиона щатски долара за други възстановявания на щатски и местни такси, които обикновено си вървят заедно с федералните данъчни декларации.
Дали обаче г-н Тръмп ще запази тези пари си остава далеч от сигурно.
Възстановяванията изискват одобрението на одиторите в IRS и становище на Съвместната комисия по данъчно облагане на Конгреса, двупартийна комисия, по-известна с прегледа, който извършва на въздействието на данъчното законодателство. Законът изисква тази комисията да преценява основателността на всички възстановявания на суми, по-големи от 2 милиона долара за физическите лица.
Документите показват, че резултатите от ревизията по възстановяването на тази сума на Тръмп са изпратени на Съвместната комисия през пролетта на 2011 г. Споразумението е постигнато в края на 2014 г., както се посочва в документите, но ревизията е възобновена и нараства със сумите, които включват възстановявания на Тръмп за периода от 2010 г. до 2013 г. През пролетта на 2016 г., когато Тръмп получава номинацията за президент на Републиканската партия, случаят е върнат на комисията. Той е останал там, нерешен, след многократно изтичане на сроковете за това.
Точно защо делото е спряно, не е ясно. Експертите обаче казват, че различията в позициите на страните остава голяма. Ако преговорите стигнат до задънена улица, делото ще се прехвърли във федералния съд, където предметът на делото може да стане публично достояние.
Спорът може би ще се съсредоточи върху едно-единствено искане за възстановяване, което отскача от страницата на данъчната декларация на Тръмп за 2009 г.: декларирането на повече от 700 милиона долара бизнес загуби, които той не е имал право да използва през предишни години. Освобождаването на този гигантски купон за избягване на данъци му позволява да получи частично или цялото си възстановяване на данъчен кредит.
Материалите, получени от „Ню Йорк Таймс“, не идентифицират бизнеса или бизнесите, генерирали тези загуби. Но загубите трябва да бъдат от вид, който може да се претендира, само когато собственикът се откаже от собствеността си в загубилия бизнес. А през 2009 г. Тръмп се раздели с един гигантски губещ бизнес: своите дълго време пропадащи казина в Атлантик Сити.
След като притежателите на облигации на Тръмп отхвърлиха предложението му да ги откупи и след като трета фаза на производство по несъстоятелност предстои само след седмица, Тръмп обявява през февруари 2009 г., че напуска съвета на директорите на дружеството, притежаващо казината.
„Ако няма да го управлявам, не искам и да участвам в него“, казва той тогава пред Асошиейтед прес. „Аз съм един от най-големите предприемачи в света. Имам много пари и много места, на които мога да отида. „
Същия ден той уведомява Комисията за ценни книжа и борси, че „е установил, че неговата собственост е с почти нулева стойност и липсва потенциал за възвръщане на стойността“ и „с това се отказва“ от своя дружествен дял.
Текстът е от решаващо значение. Тръмп използва точната формулировка, установена в правилата на IRS, уреждащи най-полезния за него и може би най-агресивен метод за собствениците на предприятия да избягват данъци при отказ от някакво предприятие.
Собственик, който се отказва от един бизнес, без да получи нищо в замяна – това, което данъчните закони наричат „изоставяне“ – може наведнъж да декларира всички загуби от бизнеса, които не е могъл да използва през предишни години. Но има няколко уловки, включително и тази: „изоставянето“ по същество е предложение, което е „всичко или нищо“. Ако IRS научи, че собственикът е получил нещо ценно от този ббизнес, допустимите загуби за намаляване на дължими данъци се намаляват до едва 3000 долара годишно.
А изглежда, че Тръмп е получил нещо. Когато фалитът на казиното приключва, той получава 5% от акциите в новата компания. Разгледаните от „Ню Йорк Таймс“ материали не показват ясно дали заявлението за възстановяване на Тръмп отразява напълно публичната му декларация за пълно „изоставяне“ на бизнеса в Атлантик сити. Ако действително е получил тези 5 процента, те биха могли да поставят под въпрос законността на цялото възстановяване, направено от сегашния президент.
Ако в крайна сметка одиторите от IRS откажат федералното възстановяване на г-н Тръмп на стойност 72,9 милиона долара, той ще бъде принуден да върне тези пари с лихва и евентуални санкции, обща сума, която може да надхвърли 100 милиона долара. Освен това може да му бъде наредено да върне възстановяванията на щатски и местни такси, получени въз основа на съответните искове за възстановяване на федерални данъци.
В отговор на въпрос за ревизията, г-н Гартен, адвокатът на „Организацията Тръмп“ (Trump Organization), каза, че фактите, цитирани от „Ню Йорк Таймс“, са неверни, без да цитира конкретни данни. Той обаче написа, че е „нелогично“ да се каже, че Тръмп не е плащал данъци през онези три години, само защото парите по-късно са били възстановени.
„Въпреки че твърдите, че президентът Тръмп не е плащал данъци през 10 от 15-те предходни години,“ – каза г-н Гартен – „в същото време твърдите, че президентът Тръмп е поискал сериозно възстановяване на десетки милиони за данъци, които всъщност е платил. Тези две твърдения са напълно противоречиви и във всеки случай не са подкрепени от фактите.“
Демократите от Камарата на представителите [долната камара на парламента или Конгреса на САЩ – бел. ред.], които поискаха представянето на данъчните декларации на Тръмп, най-вероятно нямат представа, че поне някои от документите се намират в офис сграда на самия Конгрес. Г-н Джордж Ин, бивш ръководител на кабинета на Съвместната данъчна комисия в Конгреса, каза, че всяка идентифицираща информация за данъкоплатците, предмет на проверка, се държи в пълна конфиденциалност на разположение на шепа адвокати и рядко се споделя с политици, членове на Комисията.
Възможно е производството да бъде спряно, тъй като Тръмп е президент, което би повишило личния залог за преизбирането му. Ако скорошното му интервю за телевизия Fox News е някаква индикация, Тръмп изглежда все по-развълнуван от този въпрос.
„Позор е това, което се случи„, каза той пред Шон Ханити. „Сключихме сделка. Всъщност предполагам, че дори беше подписана. И след като избягах, или веднъж спечелих, или някъде там отдавна, всичко приключи, отново ми беше казано „Хайде да започнем отначало.“ Това е позор.“
