Не е вярно, че кандидатурата на Васил Терзиев е извадила наяве забравен дебат – това е внушение с цел манипулация. Вярно е, обаче, че тази кандидатура цели да сложи край на този дебат по безапелационен начин, така че той никога повече да не бъде фактор в политиката в България. Пералнята на самоопределилите се като “добри сили” работи безпощадно – през уж политическите им врагове в лицето на Борисов и Пеевски, които не само са изпрани, но и добре ароматизирани, до голямата тема за мракобесното минало, което символизира самата Държавна сигурност. И кой, ако не внукът на клана “Терзиеви“ в Държавна сигурност ще сложи кръст на тази тема и така ще приключи с последната част от изпирането на мръсното минало във всяко едно отношение? Когато разсъждавате за тежестта на тази фамилия в институцията ДС, е добре да знаете, че основно правило в нейната работа е да избягва всякаква близкородствена връзка именно, за да предпази себе си от това да бъде завладяна от един клан. Фактът, че фамилията Терзиеви е единственото изключение от това правило, трябва да казва всичко за ролята и мястото им в нашата политическа история. И така до наши дни.
Във вторник (24 октомври) стана ясно, че 9 човека от ПП в листите за кметове и съветници за предстоящите местни избори са сътрудници на бившата ДС.
В първа част се запознахте с фактите относно ролята и мястото на “Кланът Терзиеви” в мракобесната машина ДС. Във втората част ще навлезем в дълбочина във фактите как тази машина е помогнала на Васил Терзиев да стане “честен” милионер.
6. Има още един много важен момент, характерен за всички „неявни“ фирми на ДС след 1990 г. На цитирата по-горе докладна записка е сложена следната резолюция на зам.-министъра на вътрешните работи от 31.12.1987 г.: „Да! Като се съблюдава най-строга отчетност на средствата, които се заделят от печалбата.“ Това вероятно е правено най-много две години след тази резолюция. През 1990 г. ДС се закрива чрез преструктуриране и разделяне в няколко други служби, които влизат в сегашните ДАНС, ГДБОП, МВР, НСО, НСР и т.н. Бившите разузнавачи от НТР (и ПГУ) са освободени и напускат службите. Но повечето от тях не напускат управлението на „неявните“ фирми. Именно поради „неявния“ си характер, тези предприятия няма на кого да се отчитат и задържат приходите си в смесените дружества, образувани със западни фирми в чужбина. Така държавата е лишена от десетки и може би стотици милиони в „твърда“ валута в началото на 90-те години на миналия век. С тях се разпореждат именно бившите щатни служители на ДС (и особено на УНТР към ПГУ, какъвто е бил Александър Терзиев). Това са, всъщност, „куфарчетата с пари“ на прехода. Още през 1992 г. Александър Терзиев регистрира и частното дружество „Маттис“ ООД с капитал от 100 000 лева, в което съдружници с по 25% са самият той, още две физически лица и … държавната „Матхим“. Александър Терзиев продължава да е управляващ на Матхим до 2019 г., когато държавното предприятие е преобразувано в еднолично дружество с ограничена отговорност – „Матхим“ ЕООД – и бащата на кандидата за кмет е освободен като управляващ. Към 2019 г. Васил Терзиев е бил на 31 години, един от най-богатите хора в България и едва ли може да каже, че не знае къде е работил баща му и че „Матхим“ е една от „неявните“ фирми, създадени от ДС, за да нарушават ембаргото и да реекспортират стоки с двойна употреба в Съветския съюз.
7. През октомври 2014 година основателите на „Телерик“ АД (сред които и Васил Терзиев) продават това дружество на американската софтуерна компания „Прогрес Софтуер“ (Progress Software, а сега – само Progress), като обявената стойност на сделката е 262,5 милиона щатски долара. След това кандидатът за кмет продължава да развива „Телерик Академия“, където обучава (твърди се) безплатно млади софуеристи. Инвестиционен „ангел“ е на множество високотехнологични компании, български и американски „стартъп“ предприятия. Един от най-щедрите филантропи у нас…Това искат да запомните за кандидата за кмет Васил Терзиев неговите ПР-и. Но мълчат за това, откъде е започнал и как е създал „Телерик“ АД. За медиите, обаче, особено за тези, които действително се стремят към осветляване на действителното бизнес начало на Терзиев и целия му род, не беше никак трудно да се доберат до истинските факти. Когато самият ти твърдиш, че се носиш на вълната на информационните технологии, трябва да си много наивен, за да мислиш, че нещо през 2023 г. може да остане скрито и покрито. Всъщност истината за началото на Васил Терзиев е следната:
• „Телерик“ АД е регистрирано в Търговския регистър за първи път като дъщерно дружество на „Кимкооп Трейдинг“ ООД през 2005 г. Учредители на акционерното дружество са четири физически лица. В първия съвет на директорите на „Телерик“ АД влиза и бащата на един от учредителите – Георги Георгиев (баща на Светозар Георгиев) – по простата причина, че той е не само родител на един от акционерите, но и представител на фирмата-майка на „Телерик“;
• „Кимкооп Трейдинг“ ООД е дружество, специализирано в производството на оптични съоръжения, които се използват за производството на оръжие, лазерни системи и медицински устройства. То започва дейността си още през 1990 г. като „Кооперация Кимкооп“. На свой ред кооперацията е регистрирана от посочения по-горе баща на един от съдружниците на Васил Терзиев – Георги Георгиев (бащата на Светозар Георгиев) и още 8 физически лица. Четирима от кооператорите вече са разкривани като щатни служители на ПГУ на ДС – там, където е работил и бащата на Васил. Впоследствие се оказва, че там е работила и майка му, но за това – по-долу. Ех, каква случайност…
• От 2002 г. до юли 2005 г. Васил Терзиев и учредителите на „Телерик“ АД са били уютно настанени в „Кимкооп Трейдинг“ ООД с хубави трудови възнаграждения от 848 лева (нелоша заплата преди 20 години). Там е устроена дори сестрата на Васил Терзиев (Надежда). Ясно е, че приказките за това, че получили няколко стари бюра от „фирмата на бащата на Зарко“ (Светозар Георгиев), които трябвало да качат на ръка на 6-тия етаж, са напълно несъстоятелни. Още повече, че при регистрацията на „Телерик“ АД „Кимкооп Трейдинг“ ООД прехвърля на дъщерното си дружество парични средства от над 500 000 лева. Още около 250 000 лева са прехвърлените вземания от клиенти. Отделно, „Телерик“ АД получава и 1 315 486 лв. приходи и печалба за първите 7 месеца на 2005 г. Само ликвидните средства са над 2 млн. лева. Към тях прибавете 39 (!) служители, компютри, компютърни конфигурации и програмни продукти с балансова стойност от почти 100 хил. лева. Всъщност, татковците на учредителите са направили един солиден подарък на „започналите от нищото“ свои деца в размер на няколко милиона. Дори не си заслужава да споменаваме, че това не е типичният бизнес старт в България – нито през 1990-те, нито в началото на новото хилядолетие. Да ти регистрира акционерно дружество и да ти подари няколко милиона, ДС не е правила за всеки в България, а само за избрани малцина. Не се съмнявайте, че при продажбата на „Телерик“ АД през 2014 г. ДС-инвеститорите са си върнали вложеното неколкократно по един или друг начин – например като са станали акционери по номинална стойност на акциите, преди да бъде реализирана продажбата им на висока стойност. Разбира се, десет години по-късно е много трудно да се намерят доказателства за това. Въпреки това, в информационния век не трябва да изключваме цялата истина скоро да излезе наяве.
8. Има още едно обстоятелство, което свидетелства за това, че Васил Терзиев не е стартирал „от нищото“ в българския бизнес. Медиите, които държат да информират, а не да манипулират, вече направиха елементарна справка в имотния регистър и установиха, че на 21.12.1998 г. Васил Терзиев, по това време 20-годишен студент в Американския университет в Благоевград, се сдобива с апартамент от 93 м2 на най-скъпата столична локация – ул. Оборище № 18, в близост до „Докторския паметник“. Цената на тази „скромна“ придобивка, записана в нотариалния акт е 58.9 милиона (неденоминирани) лева. Това е малко над 32 000 щатски долара по тогавашния курс или около 340 щатски долара/м2. Смело можем да твърдим, че действителната цена е била доста по-висока, но по една или друга причина е изповядана на сериозно занижена такава. Днес средната цена на апартамент около този адрес е поне десет пъти повече – 3500 евро/ м2. През 2005 година родителите на Васил Терзиев му даряват и друг апартамент – с площ 118,320 м2 в столичния кв. Младост 1. Очевидно са искали да са сигурни, че Васил ще има подслон над главата си.
9. Тъкмо изненадите за бащините роднини на Васил Терзиев взеха да се позабравят и неотдавна гръмна друга новина – и майка му е била щатен служител (офицер) от ПГУ на ДС. Първият шеф на Комисията по досиетата и бивш народен представител, Методи Андреев разкри, че Иглика Цекова Вельова (майка на Васил Терзиев) била дългогодишен служител вотдел 06 на ПГУ на ДС. Това бил информационният и аналитичен център, в който постъпва цялата секретна информация от всички структури на ДС и МВР в страната. Бащата на майка му (дядото по майчина линия на Васил) – Цеко Вельов Цеков – също бил кадрови служител на МВР – Видин. Това означава, че от възходящите му роднини по права линия в ДС/МВР (вероятно) не са работили само двете му баби. В нито един от редките случаи, в които произходът на Васил Терзиев беше публично обсъждан с него в медиите, тази информация в пълнота не беше предоставена от него. Напротив той не поднесе досега никакъв коментар смислен относно това, че родителите му и двамата му дядовци са работили в ДС/МВР, барабар с първия братовчед на баща му и брата на единия му дядо. Всички те са били членове и на БКП, а дядо му и неговият брат са били висша комунистическа номенклатура.
10. За капак най-накрая стана ясно, че другият дядо (по майчина линия) на Васил Терзиев – Цеко Вельов Цеков – за когото по-горе вече стана дума, че е бил също кадрови офицер в МВР – Видин, бил и първи братовчед на Петър Младенов – последният председател на Държавния съвет на НРБ и първи председател (президент) на НРБ, както и дългогодишен външен министър на Тодорживковия комунистически режим. Бащата на Петър Младенов – Тошо – е също партизански командир, загинал на 13 януари 1944. В негова памет комунистическа България прекръства родното му село от Урбабинци на Тошевци. Васил Терзиев е трети братовчед на четиримата внуци на Петър Младенов. В интервю пред Нова телевизия кандидатът заяви: „Петър Младенов е далечен братовчед на дядо ми. Братовчед някакъв на дядо ми, но дотам…“ Само че това не отговаря на истината. Дядо му, Цеко Цеков, е възможно най-близък – първи (а не далечен!) братовчед на Петър Младенов. За пореден път Терзиев умишлено омаловажава роднинската си обремененост.
В заключение правим следното уточнение. Терминално винаги е защитавало позицията, че децата никога не трябва да носят вина заради своите родители или прародители. Те не следва да бъдат дискриминирани заради тях или да търпят каквито и да било последици от техни деяния или поведение.
Същевременно, навсякъде в демократичния свят, кандидатите за публичен пост, (de facto един от най-важните управленски позиции у нас, разпореждаща се с огромен публичен финансов ресурс) са задължени да търпят много по-интензивно обществено внимание от всички други. В демократичните страни за кандидатите има значение всичко – произход, личен живот, бизнесвръзки, професионална репутация, публични изказания, че дори и здравна история. И най-малкият проблем в тази връзка често се експонира и дискутира широко в обществото. А от самия кандидат се очаква трезва и обективна преценка, дали трябва да продължи да поддържа кандидатурата си, ако се открие несъответствие между заявявани позиции и реално извършеното от него в някоя от областите на обществения живот. Ние считаме, че такава преценка Васил Терзиев все още не е направил, а и не остана време да я направи. Със сигурност има сериозни съмнения в начина, по който той е започнал бизнеса си в оръжейна фирма, създадена от ДС служители, колеги на баща му и майка му в ПГУ и НТР.
Съмнително е и, че правилата на закона и елементарната етика са спазени при покупката на апартамента от 20-годишния студент Васил през 1998 г. Съмнително е и, че издигнатият от ПП/ДБ/Спаси София кандидат за кмет не даде съгласието си за оповестяване на личните кадрови дела на родителите и дядо си. Така щяхме да разберем дали те някога са извършвали морално укорими деяния или пък дори престъпления по тогавашния или по сега действащия наказателен закон. Например, дали не са изнудвали някого, дали не са упражнявали натиск върху някого, дали не са извършвали кражби (на чужда интелектуална собственост) или валутни престъпления, дали (не дай Боже) не са действали като предатели или шпиони в полза на чужда държава (например СССР). Това щеше да бъде допълнително доказателство, че Терзиев искрено заклеймява ролята на ДС в по-новата ни история.
Докато това не стане, повечето низходящи роднини по права линия на началници от ДС ще се оказват бизнес-гении. Най-добрият пример са началниците на Трето управление на ДС – ВКР. По време на цялото съществуване на това управление то е имало само трима началници – ген.-лейт. Васил Терзиев (1952 – 1976), ген.-полк. Димитър Капитанов (1976 – 1977) и ген.-лейт. Петър Чергиланов (1977 – 1989). Първият е дядо на изключително успешния бизнесмен и понастоящем кндидат за кмет на София. Вторият стига до поста зам.-главен прокурор на НРБ и прокурор на Въоръжените сили на НРБ. Неговият син – Явор Капитанов – в момента е един от доста успешните инвеститори в недвижими имоти, хотели и ресторанти. Третият пък е бил тъст на един от най-богатите българи от прехода – Илия Павлов – който приживе се беше заобиколил в холдинга си, „Мултигруп“, с множество служители и агенти на ДС, с което се обяснява и бързото му забогатяване и бизнес успехи, надхвърлили границите на страната.
Всичко това потвърждава перифразата на афоризма с неустановено авторство, че „зад всеки успял мъж в България стои не една жена, а едно ченге от ДС“.
