Медалът в актива на България на Игрите в Рио вече е факт и националната гордост тутакси изпълзя и от най-усойните кътчета на социалните мрежи. Виновник за еуфорията стана лъчезарната 21-годишна състезателка по борба в свободния стил Елица Янкова, която се представи отлично и взе бронза в категория до 48 килограма. С постижението си варненката свали частично напрежението от плещите на БОК и Министерство на младежта и спорта, които се чудят как да оправдаят нерационално инвестираните близо 30 млн. лева в предолимпийска подготовка през последните 20 месеца.
„Исках да докажа на чужденците, на българите, къде е България и че тук има лъвски дух. Ключът беше, че няма какво да губя, знам какво мога, трябваше да се отплатя за този труд“, сподели пред БНТ Янкова след мача за третото място. Лъвският дух на Янкова е безспорен, но какво попречи и останалите български олимпийци да успеят да го събудят навреме за Олимпиадата?
За доброто представяне на първата българска медалистка в Рио има няколко причини и основната със сигурност е подкрепящата семейна среда. Баща й е бивш борец, шампион за юноши и младежи, който е наясно с естеството на спорта и познава качествата треньорите в града. Видимо той е успял да предаде на дъщеря си и голяма част от качествата характерни за „старата школа”. Бащата на Янкова я записва да тренира при Наско Сичанов в „Черноморски сокол”, откъдето впоследствие тя преминава в „Левски”. Принадлежността към столичния клуб дава възможност на варненката да доразвие качествата си и да започне работа в МВР, като по този начин си осигурява необходимото спокойствие и време за добра подготовка без да се притеснява какво ще се случи с нея след края на спортната й кариера.
До този момент, четири дни преди края на Игрите, лъвски дух показаха още няколко от българските спортисти в Рио. Въпреки че не спечелиха медали, отлични впечатления с представянето си оставиха лекоатлетите Ивет Лалова и Тихомир Иванов. Лалова се класира за финалите на 200 метра, където завърши осма,а Иванов изненадващо финишира десети в скока на височина. Сабльорът Панчо Пасков пък успя да елиминира действащия световен шампион Алексей Якименко още в първия кръг на Олимпиадата. За съжаление, подобно вдъхновяващо представяне е голяма рядкост сред българските състезатели в Рио.
Същевременно някои от родните спортисти оставиха доста срамни петна върху имиджа на България. Лекоатлетката Силвия Дънекова бе уличена в употреба на допинг. Гребците Георги Божилов и Кристиян Василев се замесиха в скандал, след който чистачка в олимпийското село пусна жалба за агресивно поведение от страна на българите. Лекоатлетът Митко Ценов, който приключи участието си на 3000 м. стийпълчейз на 41-во място от 42-ама завършили състезатели, пусна във фейсбук профила си снимка как „дави мъката” (по неговите думи) с алкохол.
Очевадни са огромните личностни дефицити в по-голяма част от българските състезатели и причината за това е ясна. Родният спорт отдавна е абдикирал от ролята си на инструмент за възпитание, а без това са немислими големи успехи и на спортния терен. Ако не настъпи бърза промяна в приоритетите на спортните ръководители в страната, лъвският дух на българския олимпиец ще се пробужда много рядко, когато са налице много субективни фактори, играещи положителна роля за формиране на личността му. „Липсата на вдъхновение е един от основните проблеми на българските спортисти”, каза големият гимнастик Йордан Йовчев след слабото участие на родните олимпийци на предходната лятна олимпиада в Лондон през 2012 г. За съжаление, спортните ръководители не пожелаха или не успяха да вникнат в думите му. Изграждането на личности е дълъг процес и започва в ранна детска възраст. При настоящите състезатели обаче също трябва да се търси решение. За съжаление, нуждата от спешно навлизане на професионална психологическа подкрепа в българския спорт, дори под формата на лайф-коучинг, е видима за всички, с изключение на хората, които работят в тази неподвластна на иновации сфера.