SHARE

Представете си, че е изстреляна далекобойна балистична ракета, която е насочена към населението, територията и силите на НАТО. Командването на НАТО може да разполага само с шест минути, за да вземе решение за прихващането на ракетата. По време на този кратък период те ще разчитат основно на оперативната информация, която им е предоставена чрез информационните технологии (IT). Без правилната информация в правилния момент на правилното място, тяхната способност да вземат решение ще бъде компрометирана и може да настъпи бедствие.

В непредвидимата среда на отбраната адаптирането към нови заплахи е фундаментално. Все по-важно е да можеш да получиш достъп до достоверна информация. Това бе тема и на срещата на върха на НАТО във Вършава в началото на юли. Лидерите на съюзните държави се съгласиха да подсилят устойчивостта на НАТО и да се уверят, че той продължава да бъде адаптивен. Признаването на кибер пространството като оперативно поле – заедно с въздуха, водата и земята – потвърдиха, че нервната система на НАТО е от изключително значение. IT представлява един от основополагащите стълбове на устойчивостта, който подсилва възпиращите и отбранителните сили на НАТО, както и подчертава дългосрочната стратегия на Алианса да се адаптира към новите заплахи за сигурността.

Та, какво правят информационните технологии за Алианса?

В случай на атака с далекобойна балистична ракета информационните технологии ще предоставят възможностите за командването и контрола, чрез които НАТО ще определи за няколко минути дали сигурността на Алианса е застрашена и дали ракетата трябва да бъде прихваната.

Системата за наземно наблюдение на НАТО (AGS) (безпилотен летателен апарат Global Hawk и центровете за наземен контрол) е система на XXI в., която пресъздава реални или близки до реалността ситуации за командването. AGS са очите на НАТО в небето, които събират огромен масив от информация, за да увеличат осведомеността за ситуациятата. Но каква е ползата от цялата тази информация без IT инфраструктурата, чрез която тя ще достигне до политическото и стратегическо ръководство?

Без кибер устойчивост Алиансът не може да извършва военни действия като AGS или защитата от балистични ракети, които предоставят стратегическо и техническо превъзходство над потенциалните противници на Алианса.

Безпрецедентният мащаб и софистицираност на кибер атаките са показали, че кибер устойчивостта не е статична – това, което е помагало в миналото за защита и поддържане на IT инфраструктурата на Алианса може да не работи в бъдеще. От изключително значение е развитието на подхода на корпоративната мрежа, в който участват Алианса, държавите-членки, индустрията и партньорски страни.

Та, как IT системата гарантира, че Алианса ще остане гъвкав и адаптивен? 360 градусовия функционален подход на НАТО ни гарантира, че Алианса ще бъде една крачка пред останалите по отношение на военните технологии, чрез бързо закупуване, създаване на близки партньорства с индустрията, засилена оперативна съвместимост и излъчване на устойчивост отвъд пределите на НАТО.

Иновации, съчетани с бързи закупувания

Едно от най-големите предизвикателства е темпото, с което се обновяват технологиите на НАТО. Алиансът трябва да придобива последните достижения на информационните технологии със същата скорост, с каквато и потенциалните му противници, ако иска да задържи своите водещи позиции. Световните банки подновяват своята IT инфраструктура често. Причината за това е, че в реалността заплахите не са статични и те не могат да си позволят да работят в компрометирана среда.

НАТО не е банка, но като банките, тя не може да си позволи да бъде компрометиран. Банките използват технологични инкубатори в сътрудничество с кибер индустрията, за да увеличат разбирателството и забързат нерисковите покупки. Кибер партньорството на НАТО проправи път за сътрудничество с частния сектор, за да отговори на кибер заплахите. Чрез стартирали инкубатори, НАТО, индустрията и академичните среди могат да си сътрудничат в определянето на предизвикателствата и откриването на иновативни решения в сверите на Big Data и синтеза на данни, осведомеността за ситуацията и мобилната сигурност. Един пилотен проект може да се превърне в постоянен процес ако зад него има и политическа воля.

Чрез модернизирането на информационните технологии НАТО има достъп до нови средства за събиране на разузнавателна информация, ранно предупреждение, скоростно взимане на решения и способи, с които да се отговори на заплахите и предизвикателствата на променената среда на сигурност. Днес, както държавни, така и недържавни играчи имат безпрецедентен достъп до световното кибер пространство и последните технологии.

Променливата среда на сигурност увеличава риска от грешки в изчисленията, когато се отговаря на  сложните и непредсказуеми заплахи. Средствата за минимизиране на тези грешки също зависят от информационните технологии. За да се намали риска, НАТО трябва да разработи, придобие и въведе правилните информационни технологии. IT програмите имат далеч по-кратък и по-променлив живот от конвенционалните средства. Ако НАТО иска да запази технологичното си предимство, той трябва да гарантира, че неговите информационни технологии са достатъчно силни и устойчиви, за да функционират и поддържат тези качества.

С бързата скорост, при която се разрастват заплахите, НАТО трябва да е сигурен, че нервната му система е подходяща за целта. В най-скоро време, агенцията по комуникация и информация на НАТО обяви, че ще инвестира три милиарда евро до 2019 г. за кибер, въздушна и противоракетна отбрана, както и за осъвременяване на софтуера.

Засилена оперативна съвместимост

Във Варшава съюзните държави приеха ключови стъпки за установяването на засилено присъствие в Естония, Латвия, Литва и Полша. То се състои от многонационални сили, които са разположени в четири бойни формирования. Засилената оперативна съвместимост (способността да се комуникира, да се използват еквивалентни стандарти, общи технически решения, учения, тренировки и да се работи в коалиционен формат) е ключова за подсилването на възпиращите и отбранителните сили на НАТО.

На съвременното бойно поле IT мрежата е ключова за военното дело, защото тя свързва по невиждан досега начин военния актив, самолетите, танкове, корабите и т.н. Военните операции на НАТО стават все повече управлявани чрез информационни мрежи. Мрежата трябва да е толкова напреднала, колкото средствата, за които е предназначена, ако не и повече, така че те да бъдат ефективни на операционно ниво и да предоставят общ тактически, оперативен и стратегически ефект. Съюзните държави се опитват да разрешат това предизвикателство като работят с индустрията, за да разрешат всички проблеми на оперативната съвместимост.

Всяко военно учение на НАТО е потвърдило правилото, че истинското предизвикателство пред Алианса е да създаде и подсили оперативната съвместимост между националните единици и военните сили на НАТО. Колко ефективни ще са възпирателните и отбранителни сили на НАТО ако ползвателите на информационните технологии – Силите за отговор на НАТО, съвместното разузнаване, командната структура на НАТО и др. – не са способни да приложат интегриран подход и да действат като едно цяло? В бързо променящата се среда на сигурност инвестирането в информационните технологии е от съществено значение, за да се подсигури успехът на федерираните мрежи за управление на мисиите (FMN), какъвто бе постигнат при мисия “Международни стабилизиращи сили в Афганистан” (ISAF). Тогава повече от 50 нации положиха усилия, за да създадат безпрецендентно ниво на оперативна съвместимост. Това подсигури силни и защитени мрежи, които бяха ключови за устойчивостта на НАТО.

Тези възможностти ще подсигурят командването и контрола на бъдещите операции чрез подобрено споделяне на информация. Те предоставят бързина, гъвкавост и мащабируемост, за да може да се отговори на предизвикателствата във всяка следваща операция на НАТО. Също така те предоставят ефективност на разходите и възможност за многократно използване на съществуващите стандарти и средства. Бъдещата мрежа от мисии, която ще бъде под ръководството на FMN, значително ще намали празнините в оперативната съвместимост между сътрудничещите си страни.

Докато все още не са налични нужните финансови средства за изпълнение на програмата, същестуват други възможности. Програмата “Първи решения на НАТО” (N1S) допринася за защитата и задълбочаването на нивото на оперативна съвместимост чрез безпроблемна интеграция с наличните възможности на НАТО като се избягват допълнителни разходи. Силното партньорство и стимулите за индустрията също са ключови, за да продължи развитието на решенията за оперативна съвместимост. N1S помага на държавите да подсигурят оперативна съвместимост, ефективност на разходите, намаляне на сложностите и предоставяне на същата IT платформа, която се използва в ученията и военните операции.

Устойчивост оттвъд пределите на НАТО

Като част от политическото адаптиране, партньорите на НАТО играят жизненоважна роля в услията на Алианса да излъчва стабилност. Чрез сътрудничество в сферата на сигурността, НАТО работи в близост с държави, които не са членове на Алианса, за да отговори на заплахите и предизвикателствата чрез подход на 360 градуса. Оперативната съвместимост разработена по време на коалицията ISAF позволи създаването на обща IT платформа, чрез която се споделя информация и разузнавателни данни между съюзните държави и техните партньори, за да се подсигури оперативния успех. НАТО трябва да може да постигне същото ниво на оперативна съвместимост със своите партньори, тъй като е изправено пред нови и сложни предизвикателства.

Близкото сътрудничество между НАТО и партньорските държави е ключово за устойчивостта на Алианса и подобряването на устойчивостта на партньорите. Например, фонда “Командване, контрол, комуникации и компютри” (C4) между НАТО и Украйна помогна на Украйна да изгради солидна IT инфраструктура, за да увеличи своята устойчивост. Този модел на техническо сътрудничество може да бъде повторен и с други партньори, които в момента са силно зависими от старо съветско обурудване и IT системи, наследени от Русия.

Устойчивостта на информационните технологии е жизненоважна, за да може НАТО да изпълни своите съществени задачи, поддържа техническото си превъзходство и подсигури средствата, с които да работи като едно цяло в XXI  в. където информационната война е битка 24/7. Без модерна, ефективна и гъвкава IT структура дългосрочната трансформация на Алианса ще остане стратегически диалог без техническо съдържание. НАТО трябва непрестанно да се адаптира и подновява, за да може да се защити от новите заплахи. И ако това идва с определена цена, то защитата на нервната система на Алианса не е опция, а необходимост.

* Статията е авторски превод на Cyber resilience: protecting NATO’s nervous system, публикувана в NATO Review – официалното списание на Алианса.