Препубликуваме статията на Полина Паунова от mediapool.bg с разрешението на редакцията.
Точно 1 463 253,95 лева е дала българската държава за медийни пакети на партии, коалиции и инициативни комитети, регистрирани на изборите за президент и на националния референдум през ноември. Това сочи справка, изготвена от Централната избирателна комисия (ЦИК), с която Mediapool разполага. 668 034,91 лева от бюджета са били похарчени за кампаниите на 18 кандидатпрезидентски двойки. Българският данъкоплатец е „инвестирал“ средно между 4 и 12 лева във всеки глас, включително за кандидати от типа на небезизвестния Бисер Миланов (с прозвище Петното) и никому неизвестната Диана Димитрова. Първият е получил 3215 гласа, а конкурентката му – малко над 4000 гласа. И двамата обаче са ползвали по 40 000 лева държавни пари, за да популяризират идеите си.
За агитация по повод националния референдум пък са предоставени 795 219,04 лева. Отказани по неясен критерий за реклама на позиции по допитването са 132 463,89 лв.
Законово положение и предистория
Според Изборния кодекс всеки новорегистриран субект (или такъв, който не получава държавна субсидия) има право на 40 000 лева от държавния бюджет, с които да рекламира позициите си по допитването или да представя кандидатпрезидентската си двойка в медиите.
На референдума за електронното гласуване през 2015 г. обаче бе установено, че редица инициативни комитети насочват сумите си само към един сайт, в който рекламата на практика е фиктивна. Експерти предупредиха, че по този начин се източват държавни средства, а ЦИК не успя да се противопостави, нито да установи формални нарушения.
За да противодейства на тази „практика“ преди президентския вот миналата есен, ЦИК прие да насочи парите само към телевизии, радиа и печатни издания – всички с национално покритие, което пък дискриминираше всички останали онлайн и регионални медии. След обжалване на решението пред ВАС комисията в крайна сметка обяви, че ще преценява за всеки медиен пакет индивидуално, а заместник-председателката ѝ Мария Мусурлиева разясни, че решенията ще се вземат „по съвест“, тъй като критерии няма.
Целта на ЦИК бе да не допуска прецеденти като със сайта „Хаштаг-БГ“, който получаваше „медийни пакети“ почти като семеен бизнес на бившия кандидат-общинар от БСП Петър Кичашки (около когото се появиха редица инициативни комитети) и съпругата му Милена Кичашка, която чрез фондация бе собственик на медията.
Година по-късно ЦИК отказа медийни пакети за референдума на стойност 132 463 лева, както е посочено в справката. Критерии за това обаче липсваха. А аргументация от комисията така и не дадоха.
Впечатление обаче прави, че единствените отказани държавни средства за агитация са за референдума на фона на отпуснати за него почти 800 000 лева. При инициативните комитети и партиите за президентския вот ЦИК не постановява отказ. Нещо повече – раздава над 650 000 лева. Част от тях са към медиите с национално покритие. При детайлен преглед на документа обаче става ясно, че противно на логиката предпочитани са не големите медии, чиито потребители са най-много.
Феноменът „Евроком“
Обществените БНТ, БНР и БТА например получават по няколко пакета за реклама на президентските избори. Националната телевизия има 9 пакета, а БНР и БТА – по три. Двете големи национални части телевизии – Би Ти Ви и „Нова“ – имат по 8 и 2 пакета. За сметка на това обаче телевизия „Евроком“ получава 15 пакета, които са на различна стойност и от различни участници във вота. Общата стойност на средствата, които са заплатени към „Евроком“ само за президентските избори от държавната хазна, са над 188 000 лева.
Единствената по-куриозна реклама на кандидат за държавен глава са почти 18 000 лева, които Николай Банев плаща на чалга телевизията „Пайнер“, за да достигне до избирателите си. Той обаче също насочва над 14 000 лева към… „Евроком“. Така правят и няколко партии – Евролевица (5400 лева); Балканска демократична лига (17 697 лева); Българско национално обединение (9950 лева), Християнсоциален съюз (3000 лева) и „Българска пролет“ (1032 лева).
И ако партиите са били по-скромни, инициативните комитети, номинирали кандидат-президенти, понякога са изразходвали всички полагащи им се 40 000 лева само в „Евроком“. Така е сторил инициативният комитет, издигнал двойката Диана Димитрова – Габриел Герасимов (39 910 лева). Кандидатът Румен Гълъбинов се е рекламирал в същата телевизия срещу 19 971 лева, колегата му Йорданка Колева е платила почти 25 000 лева, а двойката Камен Попов (придобил известност, след като удари Волен Сидеров пред НАТФИЗ) и Георги Неделчев са „инвестирали“ 24 000 лева за кампания в „Евроком“.
Има и случаи като този с кандидатпрезидентската двойка Пламен Пасков – Светозар Съев. Издигналият ги инициативен комитет плаща за реклама в „Евроком“ 11 340 лева. Впоследствие кандидатът за вицепрезидент Съев регистрира свой комитет за участие в референдума, с който „инвестира“ 19 951 лева отново в същата телевизия, но този път като участник в допитването.
От президентските медийни пакети „Евроком“ е получила 188 337 лева, а от агитацията за националния референдум – 224 416 лева, което прави общо 412 753 лева, или малко повече от една четвърт от всички пари, отделени от държавата за агитация за избори и референдум.
Феноменът „Евроком“ не е новост, той е познат и от 2015 г., когато отново цели формации насочиха натам полагащите им се 40 000 лева за агитация.
ЦИК и СЕМ за „семплата“ кампания
От ЦИК обясниха пред Mediapool, че са получили своеобразни отчети от партиите и инициативните комитети, но никой не е имал време да следи дали те са истинни. „Получихме и дискове с излъчванията, така че вероятно наистина са ги рекламирали, съвсем отделен е въпросът доколко ефективно е това“, казват от комисията. Членовете ѝ обаче уточняват, че в закона няма изискване за „широка публичност“ на рекламата, въпреки че „то се разбира от само себе си“. „На практика държавата дава едни пари, които никак не са малко, за съвсем неефективна реклама“, твърдят от комисията, но неофициално.
В този дух звучи и окончателният доклад, изготвен от Съвета за електронни медии (СЕМ), който осъществява собствено наблюдение върху радио- и телевизионни програми в предизборния период. „Информационно-разяснителната кампания за референдума беше слаба като отразяване в електронните медии. Не прозвуча ясно позицията на политическите сили с много малки изключения. Кампанията за референдума беше пренебрегната за сметка на кампанията за избор на президент и вицепрезидент, която концентрира „интереса“ на медиите. Малкото на брой форми на разяснителна кампания не бяха разнообразни и като жанрова форма“, гласи документът.
Ефектът от похарчените държавни пари
Ефектът от разходваните почти 800 000 лева за реклама на тезите по референдума изобщо не може да се изчисли, тъй като трудно могат да се конкурират с влиянието на Би Ти Ви и „Шоуто на Слави“, което инициира допитването и всекидневно агитира за него.
Трудно е обаче да се оцени ефективността и на кандидатпрезидентската реклама, субсидирана с държавни средства.
Така например „Българска социалдемокрация – Евролевица“, която издигна Александър Томов за държавен глава, е оползотворила 39 998,40 лева от 40 000 лева медиен пакет и е получила на изборите 9513 гласа, които се равняват на 0,25% от общия вот според данните, обявени на страницата на ЦИК.
В случая излиза, че държавата е платила по малко над 4 лева за гласа на всеки от симпатизантите на Томов.
Не е ясно обаче, ако партията не е провела въпросната реклама, дали щеше да се окаже с още по-малко гласове. Същото важи и за останалите кандидати, възползвали се от бюджетните средства.
Инициативният комитет, номинирал за президент Диана Димитрова, който е инвестирал целия си медиен пакет в „Евроком“, е получил 4362 гласа, или иначе казано – 0,11 на сто от общия вот. Глас за Димитрова струва на българския данъкоплатец 9 лева.
Туристическият бос Николай Банев, който е разпределил своите 40 хил. лв. от държавния бюджет между „Евроком“ и „Планета Пайнер“, е спечелил също 0,11% от гласовете – 4196 души.
Най-скъпи обаче са били гласовете за станалия известен покрай контрапротестите в защита на Пламен Орешарски – Бисер Миланов-Петното, който също се кандидатира за държавен глава. За него са гласували общо 3215 души. Той е ползвал 38 821,80 лева, което прави по над 12 лева на глас.
От ЦИК коментираха неофициално пред Mediapool, че нищо не може да се направи, за да бъдат харчени държавните средства „със смисъл“. „Ние одобряваме харченето на едни пари, което е напълно лишено от смисъл, защото всеки може да се регистрира за всичко и после съвсем законосъобразно да ползва 40 000 лева, които държавата му дава. Защо повечето средства отиват на едно място – можем само да предполагаме. Просто това е законът“, заключават от комисията. Според нейните членове единственото, на което законодателят е разчитал при разписването на тази норма, е „личната съвест“, което е крайно недостатъчно.
*Оригиналът на статията можете да намерите тук.
**Заглавието е на редакцията.