Има известна ирония във факта, че 140-годишнината от Освобождението на България остана със спомена как руският патриарх държи надменен тон и едва ли не се разпорежда какво и как трябва да се говори в страната ни.
Оказа се, както показват последните социологически проучвания на „Алфа Рисърч“, че това поведение е стопило братската любов на братския български народ към неговия братски освободител Русия.
Но цялата сага се оказа и доста жестока за българския президент. За да няма никакви съмнения как е протекла срещата на „Дондуков“ 2, руският патриарх си пусна видео как се кара на държавния ни глава.
И първата реакция на президентството бе да каже, че стенограми не са водили, държавният глава е напомнил за „силата на мълчанието“ и патриархът решил да преминат към други теми.
Да беше първият случай, в който ченге от службите (какъвто е руският патриарх) изиграва политик на „Дондуков“ 2 – може би на Радев щеше да му се размине с тази позиция.
Но днес всички знаем, че стенограми в президентството се водят – дори на „неформални“ разговори – какъвто бе този между първия финансов министър на ГЕРБ Симеон Дянков и тогавашния президент Георги Първанов. През 2010 г. Дянков се бе срещнал с президента да изчистят дрязгите между правителство и президентство, но попадна в познат ни капан.
Впоследствие президентът публикува стенограма, от която се видя как разговорът е преминал по-скоро като „другарски съд“, за всякакви „провинения“ спрямо президента, а Дянков, неподозиращ, че му се готви капан, изпада в многословни оправдания и обяснения.
Тогава номерът беше извършен от агент „Гоце“ от ДС, а сега от офицер Гундяев от КГБ. И все пак ние така и не видяхме как е отговорил президентът Радев на нападките на руския патриарх.
Докато Светият синод (също присъствал на срещата, също преизпълнил квотата за ченгета) не реши да ни просвети и публикува две клипчета, в които се вижда как назидателният тон е посрещнат с оправдания, а патриархът, макар недоволен от българските политици, изключително много е харесал президента Радев.
И има защо – все пак президентът отговаря на нападките така:
„Ваше Светейшество, благодаря за думите, които казахте, за любовта към българския народ. Мога да Ви уверя в същото – в любовта на българския народ към руския и вечната признателност за това, което направи руският народ за нашето освобождение. Искам също така да споделя, че Вашите притеснения относно споменаването на други народи нямат такова голямо основание.
Ще Ви обясня защо. Ние държим на нашата история. И там много ясно е записано, че това е Руско-турска освободителна война, а не Полско-турска освободителна или Финландско-турска и т.н.“
След това Радев все пак споменава, че и други народи са се били, „които също са оставили костите си тук, на българска земя. И ние уважаваме всяка капка кръв и всяка жертва. В никакъв случай не омаловажаваме руския принос. Това си остава за нас Руско-турската война.“
Ако Румен Радев не бе криел записа – може би думите му биха изглеждали като дипломатичност, макар и проявена към гост, който не отговаря със същото. Днес – предвид факта, че този разговор бе толкова настоятелно прикриван от българска страна, единственото заключение е, че това е оправдателен режим.
„Така че още веднъж ще Ви помоля да нямате притеснение. Има, както и Вие много добре казахте, отношения, неподвластни на всякаква политическа корист. Политиката се мени, както и Вие сам казвате, често, но духовните връзки остават“, продължава Радев след хилядната критика от страна на руския патриарх.
Патриарх Кирил изглежда е и доволен: „Вие наистина сте национален лидер и аз бих искал от цялото си сърце да Ви пожелая Божията помощ. А в настоящата и бъдещата Ви работа за българската държава винаги да помните за своите руски братя, за нашата история. Навреме спрях.“
Любовта дори е подсилена с хвалебствия за ораторските умения на Радев:
„Аз много ценя Вашия личен принос и Вашата жизнена позиция, която стана за мен достатъчно ясна след нашата първа беседа, след първото Ви представяне. Смятам Ви за забележителен лидер, прекрасен оратор. По съветско време за най-лоши оратори бяха смятани българските другари, които въобще не можеха да говорят без хартийка. Когато Ви слушах, се наслаждавах, че България ражда такива забележителни харизматични лидери, които могат така добре да изказват своите мисли.“
Та как няма да се наслаждава? В крайна сметка Румен Радев пропусна всички останали народи в речта си навръх паметника Шипка и спомена само руския.
„Но аз бих искал да Ви помоля – продължава руският патриарх – винаги в своята политическа дейност да помните всичко това, което се е случило в историята между България и Русия, и независимо от политическата архитектура на Европа бих искал да помоля Вас и Вашите колеги никога да не забравяте тази любов, която съществува на дълбоки нива между руския и българския народ, както и тези особени отношения, които съществуват между българската и руската църкви.“
Видяхме я тази любов как се изразява, видяхме и как реагира президентът на нея и какво му е отношението към това чужда страна да ни държи наставнически тон.
А наставникът изглежда е изключително доволен от действията на българския президент. Както казва самият патриарх Кирил в един момент:
„Всичките разговори за дружба се проверяват в реалността.“