В първите години на прехода един приятел посети Лондон.
– Знаеш ли, – каза той. – много странна работа. Живял съм без никаква надежда да зърна Лондон. Изведнъж се озовавам там. И какво се оказва – всичко ми е познато! Oxford Street, Big Ben, Piccadilly, Tower Bridge – виждал съм ги на картинки в учебниците по английски и по филмите, минавам зад някой ъгъл и веднага знам къде съм!
На 23 юни Великобритания гласува на референдум, на който с малко относително мнозинство, но с цели милион и седемстотин хиляди гласа вповече, взе решение да излезе от Европейския съюз. Колкото и фатално, нелогично и самоубийствено да изглежда това решение днес, още не ни е ясно до какво ще доведе то. В най-добрия случай няма да се реализира. Но поради травмата, която донесе на европейците и в частност на британците, в никакъв случай няма да отшуми незабелязано. Лоша рана зараства, лоша дума не се забравя.
Защо британците гласуваха да се отделят от „континента“?
Според БиБиСи (BBC), въпреки приказките за брюкселската бюрокрация и вноските в полза на европейския бюджет, които не са и чак толкова големи за мащабите на страната, главният коз на кампанията за напускане (Leave) е бил имиграцията и то във възможно най–широкия ѝ аспект – включвайки както въпроса за нарастването на броя на мигрантите и на броя на гражданите на Великобритания, родени извън държавата, така и свързаните с миграцията по–широки въпроси за националната и културна идентичност на страната в последните десет и в следващите 20 години.
Vox.com потвърждава наблюдението от друг ъгъл – Брекзит не е заради икономиката, брекзит е заради ксенофобията, тоест заради популярното измежду британците схващане, че мюсюлманите и източноевропейските мигранти им съсипват хубавата държава.
Откъде пък се взеха тези източноевропейци?
Задайте в Източна Европа въпроса „Какво най–много ви харесва в ЕС?“ и ще получите единодушен отговор – ако има нещо, което е най–ценно в това пространство, то това са отворените граници в континента и изчезналите прегради между хората. Възможността да търгуваш, да произвеждаш, да продаваш, да обичаш, да печелииш, да живееш и да се придвижваш в свободна Европа е най–голямото постижение на съюза. Точка.
А защо Великобритания?
Поп-културата, която беше най-популярният изразител на народното несъгласие, на Изток говореше на английски, а половината от нея беше британска. Всеки, който искаше да напусне лепкавото и кухо пространство на червената пропаганда и да разбере за какво се пее в бунтовния рокендрол, какво има в диалозите на Холивуд и как да общува с по–голямата част от западните туристи, добрали се до тази част на континента, говореше на английски. Това не беше изолиран процес за нашата страна, а засегна цяла Източна Европа. Затова и когато получи свободата, тази част от континента говореше или искаше да говори на английски.
На какъв език говори Европа и ЕС?
„Всички знаят, че английският език се възроди чрез Източна Европа, и то когато стана първата вълна на разширение на съюза в Източна Европа“ ,
пояснява евродепутатът Светослав Малинов (ЕНП).
И когато в официалната си реч за бъдещето на Британия в ЕС, веднага след британския референдум, председателят на Европейската комисия Жан–Клод Юнкер не проговори на английски (с изключение на две реплики), това се възприе като политически знак.
Дали английският ще остане официален език на ЕС ако Кралството напусне?
Освен Великобритания, още две страни-членки използват английския като официален – Ирландия и Малта. Макар че имат и други официални езици – галски и малтийски, които са посочили за основни, те ще продължат да ползват английския, но той вероятно ще позагуби от статуса си в рамките на съюза и в Европа.
А източноевропейците?
Никой не може да скрие факта, че най-голям принос за събарянето на съветската тирания имат лидерите на Великобритания и САЩ, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън. Последвала попкултурата, свободата също ни проговори официално на английски. Затова и в културен план съвременният източноевропейски елит и източноевропейската младеж са незаконните деца на старата госпожа Великобритания и на англоезичната култура, която тя даде на света.
Тя пък поиска да се откаже от тях, тоест от нас.
И тогава какво? Ще учим може би полски отсега нататък, както френски преди 100 години, немски като преди 80, руски като преди 70, английски като преди 30…
Главна илюстрация: Oxford Picture Power Dictionary
Eckersley Essential English for Foreign Students на Longman беше вероятно най–популярната оригинална британска система за изучаване на английски език през 60-те, 70–те и 80-те години в България.
