Манфред Голдбърг е песимист, разказват от Лондон CNN. Докато посланията на национализма отекват по цял свят и силата на социалните медии нараства, Голдбърг се страхува, че предупрежденията от миналото остават нечути.
87-годишният оцелял от Холокоста вижда един свят, който се е провалил в това да се поучи от историята си – една история, която бе свидетел на 6 милиона евреи, които умряха в ръцете на нацистите. А в социалните медии той вижда една толкова мощна в разпространяването на омраза машина, че му е трудно да повярва в щастливия край. Надигането на социалните медии провокира оцелелите от Холокоста да вярват, че стоят лице в лице с това, което Голдбърг нарича „битка, обречена на загуба“.
„Комуникацията в реално време днес означава, че всеки човек, който иска да пропагандира расистките си, инфектирани с омраза възгледи, може да го прави много, много, много по-ефективно от това, на което нацистите са били способни по онова време“, казва той.
„Дълги години преди да спечелят политическата власт, нацистите инициират и поддържат отровна антисемитска пропагандна кампания срещу евреите, основно използвайки печатната преса, но също така и с речи срещу евреите по време на големи събрания.“
„Тяхната дейност е подхранвана от вярванията им, че всяка една лъжа, без значение колко долна и ужасяваща, рано или късно ще бъде приета за истина, ако се повтаря достатъчно често и посланието е достатъчно силно.“
„За съжаление теорията им се доказва на практика. Резултатът – както знаем днес – е Холокостът. И това, което ме тревожи ужасно, е, че в името на свободата на словото изглежда игнорираме този урок на историята.“
История за оцеляване
Седнал в дома си в Лондон, заобиколен от снимки на четирите си деца и дванайсет внуци, Голдбърг си припомня историята на оцеляването си.
Това е разказ, предаван много пъти, особено в последните години с помощта на Holocaust Educational Trust, който образова хиляди ученици и учители във Великобритания.
Роден в германско православно семейство на евреи, Голдбърг е депортиран от родния си град Касел в Централна Германия в гетото Рига в Латвия, преди да бъде преместван в няколко различни трудови лагера в окупирана Полша.
Именно там той работи, полагайки релси и ежедневно изправяйки се пред селекция, в която нацистите пазачи избират кои затворници ще живеят и кои ще бъдат избити.
Той оцелява след осем месеца робски труд в концентрационния лагер в Щутхоф, където газовите камери убиват затворниците, а останките им са изгаряни в близкия крематориум.
Когато Щутхоф е изоставен, Голдбърг трябва да изтърпи марш на смъртта в страшни условия. Той е освободен в Нойщад, Германия, пред 1945 г.
През 1946 заминава заедно с майка си, друг оцелял, за Обединеното кралство, където се срещат с баща му, който е избягал от Германия броени седмици преди започването на войната. По -малкият му брат загива от ръцете на нацистите.
Отричащите Холокоста
Миналата година Голдбърг се завръща в Щутхоф за първи път от края на Холокоста, в компанията на херцога и херцогинята на Кеймбридж, за обиколка на лагера, където 65 000 души са загубили живота си.
С остаряването на оцелелите от Холокоста той се чувства длъжен да сподели историята си, преди да си отиде от този свят.
Това е отговорност, която нараства с всеки изминал ден, твърди той, докато тези, които се опитват да отрекат Холокоста, се опитват да разпространяват съобщенията си онлайн.
„Преди десетилетия, когато бях млад, не съм си и представял, че докато съм жив, ще бъда свидетел на процъфтяваща индустрия, която отрича Холокоста“, казва Голдбърг.
„Въпреки всичките ни усилия да образоваме хората относно ужасите на Холокоста, чувствам, че в настоящите условия – със свободата, която се дава на расистката омраза, водим битка, която вече е загубена.“
„Как може хората да отричат съществуването на Холокоста?“
„Всеки може да посети Щутхоф – музеят е отворен за публиката – и може да види със собствените си очи газовата камера и крематориума в този си вид, в който бяха преди около 70-ина години. Въпреки това има десетки, ако не и стотици хиляди, които вярват, че Холокостът е лъжа от началото до края, че никога не е имало газови камери. Отвъд всякакъв здрав разум е, но въпреки всичко съществуването им е факт.“
„Броят на хората, които са инфектирани с подобни възгледи, може само да нараства. Веднъж щом някой си е задал определен начин на мислене, фактите са без значение.“
„Не бива да им позволяваме да стигнат върха“
На пет минути с кола от дома на Голдбърг живее друг оцелял, Фрида Вайнман, която също се страхува за бъдещето.
Като оцелял от Аушвиц, където са избити над милион евреи, включително собствената ѝ майка и брат ѝ, тя също е пътувала по цял свят, за да сподели историята си.
Дори днес, на 94 години, тя е по-склонна да говори от всякога, сигурна, че поуките от Холокоста са нужни на бъдещите поколения.
„Важно е да съзнаваме, че има някои десни движения, които трябва да бъдат спрени и елиминирани“, казва тя.
„Не бива да им позволяваме да стигнат върха, защото те са злонамерени. Нека да се надяваме, че има кой да се бори с тях. В няколко държави това се случва и това е наистина притеснително.“
Но Вайнман, която познава Голдбърг чрез Holocaust Educational Trust, гледа по-позитивно на нещата. Вайнман казва, че срещите й с младите поколения й дават надежда, че нейната история и тази на другите оцелели ще живее.
„Ако не живеем с надежда, сме свършени“, казва Вайнман, която се е преместила в Лондон от родната си Франция през 1950 г.
„Имаме свидетелства в множество музеи и се надяваме, че някои от тези млади хора ще се обърнат към тях и ще се поучат от тях.“
„Разбира се, няма да бъде същото, защото няма да чуят нашите разкази и изживявания. Ще бъде различно, но трябва да се доверим на бъдещите поколения“, казва тя.
„Докато знаят, че толерантността е важна, докато знаят да бъдат бдителни относно злото и да не позволяват то да се случва: това ще бъде изключително послание към нас, ако те успеят да се поучат от това.“
