Предложението да се внедряват агенти на прикритие в свободни професии, направено с проекта за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (Закона за ДАНС), не изключва от кръга на агентите лицата, упражняващи адвокатска професия. Това е показателно за отношението на изпълнителната власт към принципите на правовата държава, в частност към първостепенните граждански права, каквото е правото на защита. Отношенията между адвокат и гражданин, нуждаещ се от правна защита и съдействие, са конфиденциални и защитени независимо от това дали ще се развият във възлагане на представителство, или ще се ограничат до консултация и съвети. Всички факти, споделени с адвоката, са поверителни и не може да стават достояние на което и да било лице, още по-малко на службите за сигурност. Затова съществува забрана разговорите с адвокат да бъдат подслушвани, дори когато се провеждат в места за лишаване от свобода. Кореспонденцията с адвоката не може да бъде обект на проверка и изземване, не може да се изземват адвокатски книжа. Адвокатът няма право да свидетелства за факти, които са му поверени в това качество, да представлява интереси, противни на интересите на клиента му (конфликт на интереси). Адвокатът е длъжен да запази тайната и след преустановяване на професионалните контакти с клиента, като гаранции за конфиденцалност се откриват и в редица други процедурни защити, насочени към охраняване на лични и имуществени интереси на гражданите.
Изглежда, че представителите на изпълнителната власт не разпознават в нормата на чл. 134 от Конституцията изключителната значимост, която законодателят придава на адвокатската професия, за да я обяви в Глава „Съдебна власт“ за независима, самоуправляваща се и най-важното – свободна. Систематичното място, което е отделено на адвокатурата в Конституцията, подчертава и невъзможността да се осъществява истинско правосъдие без адвокатска защита – факт, многократно подчертаван и в решенията на Конституционния съд. На този фон още първият прочит на проекта за изменение на Правилника за прилагане на Закона за ДАНС убеждава, че неизбежен резултат от прилагането му ще е сриването на доверието на обществото в частния сектор и свободните професии, а в адвокатската професия ще заличи и последните признаци, че живеем в правова държава.
Член 51 от Правилника за прилагане на Закона за ДАНС и досега не предвиждаше агентите на прикритие да притежават необходимите образование и квалификации за длъжността на прикритие – достатъчно беше да са „държавни служители, преминали първоначална професионална подготовка и притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация”. Наред с това обаче те придобиват правата и задълженията не само на служители в ДАНС, но и правата по специалния закон за длъжността на прикритие. Това на практика означава, че ще стане възможно гражданите, които се нуждаят от правна защита, да бъдат „съветвани“ от служители на ДАНС, които са „легендирани“ като юристи и са им издадени съответни документи, за да бъдат вписани в някоя адвокатска колегия. Разбира се, и занапред за службите би било най-удобно да търсят „служител на прикритие” сред вече вписаните адвокати, както това се прави от години по отношение на други професии в различни организации и юридически лица (чл. 55, ал. 2 от правилника). Същността на проблема, който този проект поставя пред правосъдието днес, е дали ще допуснем гражданите да отиват при адвоката не с доверие в професионалния му интегритет, а с опасения, че може да попаднат на агент от службите. Отговорът на този изначален въпрос изобщо не зависи от това дали действително в адвокатурата са внедрени агенти на прикритие. Достатъчно е само гражданите да допускат, че това е възможно, за да бъде минирано доверието в правозащитните институции и в правосъдието изобщо. Когато сме в съдебната зала и защитаваме интересите на гражданите, и те, и ние помежду си трябва да вярваме, че се подчиняваме еднакво на Етичния кодекс и изпълняваме задълженията си по Закона за адвокатурата, без подозрение, че част от нас изпълняват възложена от изпълнителната власт задача.
В действащата уредба са налице ограничения и забрани за дейността на служители на прикритие – например дейност на прикритие в системата на МВР се осъществява в администрациите по чл. 36 от Закона за администрацията и в юридически лица, регистрирани по Търговския закон, с над 50 на сто държавно или общинско участие. Не може да се осъществява дейност на прикритие в органите на законодателната и съдебната власт, в Конституционния съд, в администрациите на Народното събрание, президента на републиката и Министерството на отбраната, в Българската армия, в службите за сигурност, както и в организациите, регистрирани по Закона за политическите партии според наредбата, публикувана в ДВ, бр. 85 от 3 ноември 2015. Три години по-късно, вече в системата на ДАНС, се търси приложение на агентурата и в държавната, и в частната сфера.
Катастрофата във върховенството на правото ще стане неизбежна, ако не се противопоставим по начин, който да изключи адвокатската професия като възможно агентурно прикритие.
Защото не може да се осъществява правосъдие с адвокатура, проядена от агентура.
Автор: Адв. Емилия Недева
Текстът е препубликуван от специализирания на правна тематика сайт – Defakto
Адвокат Емилия Недева е експерт в неправителствената организация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ в Пловдив. Участвала е в много работни групи към Министерството на правосъдието по изготвяне на законови промени, включително по последните големи промени в Закона за СРС през 2013 г., НПК и НК.
Недева е адвокат от кариерата с 30-годишен юридически стаж. Чела е лекции в Центъра за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“ от създаването му.
От 2003 до 2010 г. е вицепрезидент за България на Международния адвокатски съюз със седалище в Париж (UIA). От 2013 до 2015 г. е член на българската делегация в Европейския съвет на адвокатурите и правните общества (CCBE).
Адвокат Емилия Недева стана инициатор за създаването на отделен празник на адвоката.
