Криминологичната теория разглежда саморадикализацията на самотни извършители именно през призмата на отчуждението и разпадането на традиционните модели на мъжествен успех и престиж. Фактите неотклонно сочат, че домораслите изстъпления на терор в Европа са дело на зле социализирани, зле образовани, фрустрирани и несполучливи млади мъже, които чувстват нужда да си отмъстят за липсата на смисъл в живота си и усещането за обезвластеност. Видно е обаче, че никой не призовава към изтребване или затваряне на всички мъже. Също толкова нелогични са апелите за разправа по друг идентичностен принцип като произход и религия. В модерната епоха големите разкази за войни и вечни врагове поддържат армии, които до голяма степен структурират нагона към насилие в управляем процес, поглъщат и удържат желанието за завоюване и самоналагане, с което израстват младите мъже в повечето култури и генерират кариери и социален престиж – американската армия все още е такъв пример, оказва се единствен шанс за просперитет в много райони на САЩ. Но постмодерната епоха отне на обществата чувството за цивилзационно превъзходство с концепцията, че истината е въпрос на гледна точка и всички сме донякъде в заблуда. Засегнати от тази липса на структура и завоевателно целеполагане се оказват младите мъже, особено тези, унижавани и неглижирани поради произход или статус. В консуматорското западно общество принадлежността, идентичността, правдата, необходимостта да възтържествуваш, се опаковат като продукти, за които можеш да се абонираш. Насилническите инстинкти се пребоядисват като праведност, желанието да причиниш страдание като отмъщение за празнотата в живота си, се преподвързва като геройство. По сходен начин алчността за притежания се представя като мерило за лична стойност и ни принуждава да купуваме на кредит. Вирулентният култ към смъртта на ДАЕШ има ефективен маркетинг, насочен към изолирани и болезнено самолюбиви мъже. Повърхностно търпимите, но системно нехайни и сегрегирани европейски общества произведоха множество податливи консуматори. Комбинацията е смъртоносна, но не е вина нито на християнството, нито на исляма, нито на светската държава като такава. Терористите, които ни заплашват днес по гари и плажове, не искат справедливост, а обръщане на режима. Те вярват в определени наративи – че досега те са страдали и искат този път ние да сме жертвите, а те палачите. Този стремеж е известен и присъщ на всяка човешка общност. Най-висшето цивилзационно усилие винаги е било да потиснем и дисциплинираме този нагон. Ала от историята на човечеството трябва поне да сме научили, че, където има импулс към убийство, повод и формално оправдание винаги се конструират бързо и ефективно. Не бива също да забравяме, че много от вдъхновителите на терора са автентично травматизирани от ужасни преживявания, от типа, за който ние в Европа нямаме спомен през втората половина на 20-ти век. Но дори за родените в Ница или Брюксел терористи, идеята, че са изритани от трапезата на западното общество не е абсолютна халюцинация. Идеологията на ДАЕШ им дава идентичност, кауза и чувство на принадлежност, власт и мъжество да накажат обществото, отказало им всичко това (в представите им, но често и в действителност). Историята не се повтаря. Сарацините и рицарите не са във война помежду си. Европа има стряскащ криминален проблем, превръщащ се в мода за едни и претекст за други да получат политическа власт, експлоатиращи страха на избирателите. ДАЕШ превърна тероризма в алтернативен лайфстайл за лабилни хора, чувстващи се в капан, гневни, че не са достатъчно уважавани или склонни към насилие и противообществени нагласи поради нарцисизъм. Най-позорно и разрушително за нас би било да приемем жертването на граждански свободи за начин на живот в името на невидим враг, чиято сянка е по-дълга от ръката му. Ако превърнем в мода сриването на демократичните институции, задето не могат да предвидят непредвидимото, неколцина гневни, кръвожадни нищожества ще ни победят от гроба.