Санкциите срещу Русия отново са сред централните теми в България и по света. Възниква въпросът доколко те имат ефект върху руската икономика и дали наистина вредят върху икономиките на страните, които са ги наложили, както в България се опитват да ни убедят множество политици и общественици, които искат тяхната отмяна.
Санкциите бяха въведени през 2014 г. от Съединените щати, Европейския съюз, Канада, Япония и др. страни, тъй като Русия наруши международното право, като незаконно анексира украинския п-ов Крим.
За целия този период руската икономика претърпява сериозни щети. През 2013 г. (преди налагането на санкциите) БВП на страната достига $2,2 трлн. През 2014 г. (когато биват наложени санкциите) руският БВП спада до $2 трлн., през 2015 г. икономиката ѝ удря $1,3 трлн., a през 2016 г. тя достига $1,26 трлн. по изчисления на Международния валутен фонд.
С други думи, за последните 3 г. БВП на Русия се е стопил с $1 трлн., или почти наполовина.
За спада оказват влияние и други фактори като обезценяването на петрола, но “влиянието на санкцииите върху БВП е значимо (-2,4% до 2017 г., сравнено с хипотетичен сценарий, в който няма санкции)”, или между 20-25% от спада в БВП на Русия се дължи на руските санкции според изследване на руските икономисти Евсей Гурвич и Илия Прилепский, публикувано в Руския журнал по икономика. Нещо повече, “финансовите санкции имат значителен косвен ефект върху руската икономика под формата на намаляващи чуждестранни инвестиции и по-малко възможности за заем за компании и банки, които не са засегнати от санкциите”. Общо тези косвени ефекти грубо утрояват преките ефекти от санкциите.
Огромният удар върху икономиката бива компенсиран с изразходване на средства от държавния резерв. В края на 2013 г. Руската централна банка притежава запас от $510 млрд. в международни резерви, които до януари 2017 г. се стопяват до $391 млрд., за да може да се намали обезценяването на рублата.
С други думи, за трите години, в които действат санкциите, руската държава е изгубила близо $120 млрд., или почти една четвърт от своя резерв.
В края на 2014 г. руската централна банка рязко покачва лихвения процент до 17%, за да предотврати хиперинфлационна спирала, която иначе би довела до масови фалити и масово обедняване на средната класа. Това може да спасява икономиката, но тежестта се поема от международните резерви на банките, които заради петрола и санкциите се стопяват с неимоверна скорост.
Дори без петролния шок обаче, при положение че санкциите са отговорни за четвърт от спада, то стопяването на държавния резерв е единствено въпрос на време.
Допълнително доказателство за това е увеличението на разходите в руския бюджет. През 2014 г. – преди налагането на санкциите – общата разходна част е възлизала на $451 млрд. като тя е достигнала $268 млрд. за бюджета през 2016 г. по официалните данни на руското финансово министерство (в рубли).
Увеличава се и процентът, който Русия заделя за отбрана. През 2014 г. страната отделя само 16,7% (или $75 млрд. ), но след налагането на санкциите парите за отбрана намаляват, а делът от бюджета се покачва. Така за 2015 г. Кремъл отделя 20% от бюджета ($55 млрд.), а през 2016 г. – 22% (или $50 млрд.).
И приходната част не спада само заради петрола, макар той да оказва голямо влияние. За две години са спаднали двойно и приходите от местна продукция – от $95 млрд. през 2014 г. до 50 млрд. за 2016 г.
Тези данни показват, че руското правителство не може по никакъв начин да изпълни социалните си задължения към руснаците (22% разходи от бюджета за отбрана). Същевременно липсата на западно финансиране пречи на бизнес развитието, което да се възползва от слабата рубла, а падащите петролни приходи задушават инвестициите и потреблението.
Резултатът е осезаемо влошаване на бизнес климата и на жизнения стандарт на средния човек. Харченето на пари от резерва купува време донякъде, както и овладява опасността от хиперинфлация за момента, но часовникът тиктака.
Политиките на Путин не могат да издържат на санкциите, защото изискват и по-високи военни разходи, и послушност чрез икономическа задоволеност на населението. Плановете за бъдещето са мрачни. Премиерът Медведев най-точно изказа стратегията на руското ръководство: „Денег нет. Вы… держитесь”.
***
Икономическите санкции срещу Русия могат да се обобщят в три категории. Първите ограничават достъпа до западните пазари за определени руски държавни предприятия. Втората група от санкциите налагат забрана на износа към Русия на високотехнологично оборудване за изследване на петрол. Третите забраняват износа към Русия на определен вид военна техника.
Заради санкциите през 2015 г. руската държавна Внешторгбанк (ВТБ) обяви срив от 99,2 процента на чистата си печалба за 2014 г. и чиста загуба от 329 млн. евро за първото тримесечие на 2015 година. През 2016 г. банката се опитва да се стабилиза, като прави значителни съкращения, и за първото тримесечие на 2016 г. регистрира печалба от 8,1 млн. евр.
Друга руска държавна компания – “Роснефт”, не може да изпълни общите си проекти в Черно и Карийско море с ExxonMobil заради санкциите, като една от стопираните от санкциите сделки е в размер на $ 500 млрд.
В края на 2016 г. Русия продаде 19,5% от акциите в „Роснефт“ на минния конгломерат Glencore и държавния фонд на Катар и вече Кремъл контролира само половината от капитала на дружеството (но притежава “златна” акция).
Друго държавно предприятие, сериозно ощетено от санкциите, е „Газпром“, чиито доходи от изност спаднаха с 23% през 2015 г. и дружеството започна да излиза на загуба.
И ако руските санкции имат тежки последствия за руската икономика и държавните предприятия, то техният ефект върху българската и европейската икономика е пренебрежим.
“България не само е една от най-малко засегнатите страни от контрасанкциите, но и абсолютната стойност на намалението на износа към Русия е пренебрежимо малките 0,6%. Именно държавите, за които е най-важно да се поддържа международното право и тяхната териториална цялост от руска заплаха, са и най-големи поддръжници на санкциите и най-афектирани от контрасанкциите. Да, поддържането на сигурността в Европа има цена, но за България тя е минимална и много по-малка от потенциалната цена на дестабилизацията на Балканите, която цели Кремъл”, пише финансистът Давид Джамбазов в статията си “Колко губим от руските санкции” за „Терминал 3“.
“Но далеч по-важната и съществена за България новина е, че вносът от Русия е паднал с 30%, или 4% от целия внос (вероятно заради цените на петрола), което е довело до намаляване на търговския дефицит с 30%.
Ако България води политика на енергийно диверсифициране в тези пазарни условия и съответно успее да спечели по-добри сделки за задоволяване на енергийните нужди на икономиката, може да се окаже дори, че санкциите срещу Русия са добри за българската икономика” коментира още той.
В крайна сметка изводът е, че санкциите, наложени заради нарушенията на международното право от страна на Русия – дават своя резултат, отслабват всяка години нейната икономика и стопяват нейните резерви. От друга страна, от тях не страдат западните икономики, а напротив – разбирането на руския олигархичен модел може да доведе до ползи и за западните страни.
По текста работиха Давид Джамбазов, Никола Пенев и Йордан Цалов.
Снимка: REUTERS/Maxim Shipenkov