Демократичният свят днес трепери. Русия сключи поредния си антизападен съюз. Този път със „западната“ Турция.
Вече 10 години В.В. се чуди накъде да се обърне в своята геополитическа игра. То не бяха мъртвородените БРИКС и Евразийски съюз, то не бяха реалните войни с Грузия, Украйна и Сирия, хибридната с Европа, в която скришом подкрепя национал-популистите и още по-скрито държи бежанската карта, то не бе заплашителното дрънкане с оръжия и промяната на силовия баланс в Черно море…
От най-амбициозния проект – неоформения съюз с Китай, резултатът е плачевен: за последната година търговията между Северната и Поднебесната империи е спаднала с 30%. Същата ще е икономическата „изгода“ и от уж геостратегическия ход, който трябваше да е резултата от срещата на 9-ти август. Защото въпреки демонстрацията на източен разкош, нито царят, нито султанът имат пари, а и няма от къде да вземат.
Събирането на двама бедни побратими със сигурност няма да създаде едно богато домакинство. Вносът на турски плодове и зеленчуци не ще повиши пенсиите на руските пенсионери, нито пък закъснялата експедиция на милион руски туристи ще спаси буксуващата турска икономика и ще свали от продажба хиляди хотели между Измир и Анталия.
По собствени оценки руското стопанство оре в дъното в резултат от тежкото ембарго и срива на цените на нефта. Натам върви и турското. Дъното, по което едва ли скоро ще тръгне какъвто и да е енергиен поток. Знаят те, че в съвременната епоха политически съюз не се гради без икономическа база, но не се вслушват в мъдрите напътствия на доайена на световното комунистическо движение др. Тодор Живков, който в края на 80-те недвусмислено заяви: “ Може да решава тоя, който има пари, бе. Щом немаш пари какво ще решиш ти бе?“
Опитите за компенсиране на този явен недостатък с едва доловими усмивки, незрели проекти, сплашване на съседите и хазартна политическа игра са обречени. В.В. ясно разбира, че сам не може, но защо не разбере, че единствените надеждни, предвидими и състоятелни съюзници лежат отвъд западната му граница. Може би, защото социалният и политически модел на свободния свят не се вписва в авторитарната му концепция за властта и отношението към рОболепните му милиони.