Понякога Балканите изглежда по-скоро да са отделени от останалата част на света, отколкото да са междинна зона между Европа и Азия и Изтока и Запада. Липсват истински диктатори, каквито има в съседна Турция и Русия, но не е и като да има големи демократи, а изборните манипулации се приемат за естествена част от изборния процес. Всички държави искат да се интегрират повече в ЕС, но рядко и бавно се приемат големи стъпки в тази насока дори и от държавите, които вече са членки на съюза. И най-вече корупцията е водеща тема, под чийто знак преминаха и изборите в съседна Румъния и Македония.
В Румъния си продължават с настоящите управляващи в лицето на социалдемократите, чийто лидер не може да стане премиер, защото е осъден за изборни манипулации. Социалдемократите водят с 45,8% според екзит половете, а далеч след тях е Националната либерална партия, която е с 20,8%.
Миналата година левият премиер Виктор Понта подаде оставка след взрив на пиротехника в букурещки нощен клуб, при който загинаха 32-ма души. След случката се надигнаха протести в страната, обвиняващи Понта и неговия кабинет, че безстопанствеността и корупцията са довели до липсата на обезопасяване на клуба. На Понта още в разцвета на мандата му също така му бяха повдигнати обвинения за укриване на данъци и пране на пари от румънската прокуратура.
Днес Виктор Понта вече е напуснал политиката и технократско правителство управлява страната, но неговият наследник в партията не му отстъпва по корупционни скандали. Новият лидер на социалдемократите Ливиу Драгня е осъден условно на една година лишаване от свобода за изборни манипулации, а в Румъния съществува закон, според който осъдени лица не могат да заемат висши държавни постове. Ако той не бъде отменен, Драгня няма как да стане следващият премиер.
“Новите партии” не постигнаха особен успех. Групата, която се отдели от либералната партия АЛДЕ, взе 6,5%, а отцепилите се социалисти на бившия премиер Траян Бъсеску дори не могат да преминат изборния праг за влизане в парламента, сочат екзит половете. Но тези партии не предлагат нищо ново на избирателите, а типично по балкански са продукт на люти битки за лидерството, които фрагментират партийния пейзаж.
Най-вероятно социалдемократите ще се опитат да сформират правителство с отцепниците от АЛДЕ и поне проучванията показват, че това ще им осигури мнозинство в парламента. Остава въпросът ще се намери ли кой да е премиер?
В съседна Македония пак имаме подобен сюжет, с тази разлика, че всички се обявяват за победители. В страната отново падна правителство заради изтекли записи, разпространени от опозицията, от които става ясно, че свитата около премиера Никола Груевски от ВМРО-ДПМНЕ оказва натиск върху съдебната система, участват в корупционни схеми, назначава “свои хора” начело на ключови държавни позиции, манипулират изборите и контролират медиите.
Но уличените лица от записите не ги чакат съд и присъда, защото президентът Георге Иванов ги помилва, което доведе до ескалиране на недоволството, настоявания за оставка и критика от ЕС, че определени действия в страната възпрепятстват европейския ѝ път.
Така правителството на Никола Груевски по-рано тази година подаде оставка и на 11 декември 38,4% от избирателите (при 89% преброени бюлетини) отново са избрали ВМРО-ДПМНЕ, които управляват страната от 10 години.
Този път обаче победата им не е толкова убедителна, колкото на минали избори, и затова и социалдемократите се обявиха за победители, макар и да са втори с 36,3% от вота. Има вероятност обаче тези близки резултати да доведат до равен брой депутати за двете партии – 51 за ВМРО-ДПМНЕ и 51 за социалдемократите от 123-местния парламент.
При подобна ситуация е възможно и ВМРО-ДПМНЕ да не успее да сформира коалиция. Техните партньори от албанската етническа партия – Демократичният съюз за интеграция – се очаква да вземат 7,3% от гласовете или 8-9 места в парламента. Така на настоящите управляващи няма да им стигат четири-пет депутати, за да управляват в същата коалиция. В страната се надигна и нова албанска партия – БЕСА, която изглежда, че вече е четвърта по големина сила с 4,5% от вота или възможни 5 места в парламента.
Изборите в Румъния, както и тези в Македония имат няколко общи черти – корупцията води до протести, протестите до оставки, оставките до избори, а изборите до победа за статуквото.
Липсата на нови лица с нови идеи е основният проблем на сходните страни от Балканския полуостров. Никой не съумява да катализира протестния вот, а традиционните партии са неспособни да се прочистят от само себе си. В крайна сметка обаче, ако липсват движения за промяна, те рано или късно ще бъдат заменени от движенията на популизма, които, както виждаме от западните кампании, са способни да обещаят всичко.