От Беда Магиар, за ZEIT ONLINE
Унгария извърши самоубийство на видно място и направи това с неумелото съдействие на Европейския съюз, докато останалите държави членки стоят встрани и безпомощно наблюдават.
Смъртният танц на демокрацията започна отново, също както през ХХ век, като обрисува човешките права, свободата на словото, независимостта на съдебната власт, науката и изкуството като политически въпроси. Чрез описването на факти и реалност като въпрос на застрашена идентичност. И чрез изобразяване на омразата и нарушенията на закона като морални задължения. Това не се случва само в рамките на ЕС, това е самият ЕС, живеещ в безумните кошмари на крайнодесните. Това, което десни националисти наричат „бюрократи, отнемащи националната идентичност“, означава на практика, че Брюксел продължава да предоставя пълна финансова подкрепа, дори когато психично болните владетели диктуват унищожаването на цели страни – тяхното изкуство, литература и наука – в името на съпротивата на намеса във вътрешните работи, както и чрез опазване на отварянето на границите за прогонените. Масовата морална истерия на унгарския политически консерватизъм е движещата сила на студената гражданска война, която удря Унгария от 2002 г. насам. Има ли изход за Европа от създадената бъркотия?
1 Днешното състояние на Унгария
Унгария дори не би била в позиция да започне преговори за присъединяване към ЕС с настоящата си правна система и държавни структури. За щастие на премиера Виктор Орбан договорите на ЕС се оказаха лесни за нарушаване без сериозни последствия през последното десетилетие. Има фасадна свобода на печата, но не е имало широко разпространена независима преса от приемането на медийния закон през 2011 г. Държавната пропаганда позволява на няколко неудобни медии с минимален достъп да продължат да функционират само с показна цел, но повечето независими медии са вече придобити и затворени от управляващата партия ФИДЕС. Има формално спазване на човешки права, но конституцията от 2012 г. ги прави зависими от все още неуточнени задължения към държавата, а законите се изнасилват до неузнаваемост от лоялни съдии. Изборите са свободни на хартия, но очевидно не са честни. Правителствената пропаганда изобразява Унгария, където имигрантите са практически нула, като последната крепост, която стои на пътя на „нахлуването“ от „нечовешки мигриращи стада“ – намек за османските времена, докато е атакувана за съпротивата на миграцията от декадентските либерални елити на ЕС – намек за Хабсбургската ера. Междувременно бежанците системно гладуват в далечни лагери за интерниране.
Икономиката е в тежко състояние, поддържана от изкуствената съживителна роля на фондовете на ЕС и от четири до пет огромни германски компании, и пак цифрите са силно доктринирани. Тъй като Орбан никога не е имал никакъв реален план за страната, с изключение на източването на пари, откъдето е възможно, Унгария е в пълен застой, откакто той е взел властта преди осем години.
Четири милиона живеят под прага на бедността, а един милион са в крайна бедност – в страна с по-малко от 10 милиона население. Лекарите и медицинските сестри напускат болниците, а най-новите лекарства за лечение на рак не се предоставят официално на хора над 75-годишна възраст. Икономиката е в постоянен спад от 2008 г. насам, безработицата е скрита зад обществени програми, за които се плаща около половината от минималната заплата и които са задължителни за търсещите работа или тези, които искат обезщетения за безработица. А да бъдеш бездомен е престъпление. Бедността е толкова осезаема по улиците на Будапеща, колкото и в началото на 90-те години, а 87-те милиона евро, предоставени седмично от ЕС, се насочват без никакъв мониторинг, почти директно, към джобовете на четирима или петима лоялни на Орбан олигарси.
И сега идват трите черешки на тортата. Първо – на 1 октомври 2018 г. ФИДЕС промени закона, регулиращ демонстрациите, така че срещата на двама души се счита за политическо събиране, също както при комунизма. Второ – няколко опозиционни политици са обект на разследване, след като са се опитали да упражнят правото си да влязат в обществени помещения на телевизията през декември, за да поискат допълнително време за пет политически искания освен петте минути, които получиха по време на предизборната кампания през 2018 година. Трето – правителството мълчаливо се готви да създаде набор от съдилища под своя пряк контрол за дела, засягащи държавата, което би означавало всъщност края на разделението на властите.
Брутализирането на пресата и обществото достигна нива, наблюдавани през 30-те години. Със сигурност няма методични политически убийства или затваряне на опозиционни фигури или журналисти. Налице е обаче пълна липса на организирани опозиционни масови движения. И всичко това не означава, че понякога няма да има необясними смъртни случаи, със съмнителна роля на държавата – например опозиционен кандидат, ударен от кола точно в деня преди изборите, или мрачен бизнесмен в полицейска кола, или инфаркт на собственика на изходния код на софтуера, управляващ средствата от ЕС, веднага след като го продаде на правителството.
Основният фокус на Орбан е да вклинява въпроси, които да отклоняват вниманието от поведението му и да поддържа социалното разделение, обикновено чрез идентифициране на изкупителни жертви, които улесняват последователите му да изразят своята лоялност и идентичност. Правителството провежда най-противоречивите национални кампании на омраза във фашистко-националистически стил от Втората световна война насам. Първата бе насочена срещу сирийски бежанци през лятото на 2015 г. с думи като: „Ако дойдеш в Унгария, трябва да се подчиняваш на нашите закони“ или „Ако дойдеш в Унгария, не можеш да отнемеш работата на унгарците“. През лятото на 2016 г. друга кампания обвини Обединените нации и ЕС, че възнамеряват принудително да заселят милиони мигранти в Унгария. Сега, като подготовка за предстоящите избори за Европейски парламент, третата кампания е насочена към самото лидерството на ЕС.
Унгарците се превърнаха в един от най-мразещите народи в Европа, ако не и най-мразещият. Официално тези кръстоносни походи са „информационни кампании“ на правителството, цел, която по същество позволява отклоняването на неограничени средства в подкрепа на ФИДЕС, най-вече по време на предизборни кампании – до този момент само тази година правителството е изразходвало за това над 300 000 евро на ден. Опозицията междувременно на практика е изчезнала от радара на общественото внимание. Кампаниите също така проправят пътя на Орбан да напусне ЕС изцяло, ако личните му загуби надхвърлят личните му ползи.
Една от най-важните теми за типичната политика на Орбан, повдигната по време на подготовката за изборите през 2018 г., е друга кампания на омраза, този път насочена към стар/нов враг: Джордж Сорос. Сорос е идеална цел, тъй като той едновременно представлява еврейски банкер, „комунистически“ филантроп и ценностите на отвореното общество и либерализма. „Планът Сорос“, по приказките на Орбан, призовавал за насилствено довеждане на незаконни икономически мигранти в Унгария, като се плаща на всеки от тях от 2000 до 3000 евро – план, който евентуално вече е отровил и корумпирал ЕС. Този разказ е мощна смес от елементи от историята на Унгария, включително защитата на Унгария, Европа и християнството от Османската империя през XV век (представена днес от мюсюлмански, предимно сирийски бежанци от войната, наречени „икономически мигранти“), борбата за свобода срещу Австрия през 1848 г. (с акцент днес върху суровия национализъм и „унгарщината“), революцията срещу СССР през 1956 г. (надхитрила най-големите сили на Европа) и победата над невидимите зли сили (евреите), които унищожават всичко мило: свещените ценности на национализма, въплътени в лозунга „Isten, haza, család“, или „Бог, отечество, семейство“.
Екзистенциална заплаха
Джордж Сорос е лицето на конспирацията, измъчваща Унгария, проявлението на легендата за ляволибералните евреи, отговорни за загубите и неуспехите на Първата световна война. Според Орбан инструментите, които Сорос използва, за да разбие Унгария, Европа и християнството са неправителствени организации, като Фондация „Отворено общество“, която беше принудена да се премести в Берлин, и Централноевропейския университет (ЦЕУ), който беше частично принуден да се установи във Виена и бе използван като разменна монета с ЕС.
2 Окопите вътре в Унгария
Унгарското общество се разделя на две отделни, паралелни култури. Привържениците на ФИДЕС и крайно дясната идеология на партията възприемат разнообразната, фрагментирана и дезорганизирана опозиция, широко заклеймена като „леви либерали“, като екзистенциална заплаха. Реално дори бившата неонацистка партия „Йоббик“ (Jobbik) наскоро започна да показва по-центристко и разбрано лице, след като осъзна, че няма въздух отдясно на ФИДЕС. Въпреки че разделението се задълбочава значително след всеки избори, то има дълбоки исторически корени. Унгария е била окупирана от чуждестранни сили от 1526 до 1920 г. и отново от 1945 до 1989 г., национални травми, които създадоха атмосфера – „на нас срещу тях“. По-специално тези с тях (предателите) и тези срещу тях (бунтовниците). За изненада на мнозина схизмата не само се възроди отново след падането на Желязната завеса през 1989 г., но вече не е между онези, които се борят за демокрация и бившите комунистически владетели, а между либералите и консерваторите. Дори и умерените десни елементи не надигнаха глас, когато консервативното правителство през 1993 г. направи погребение с военни почести на Миклош Хорти – фашисткият регент на Унгария в период между двете световни войни. Той е първият лидер, въвел расистките еврейски закони в Европа след 1920 г. По-късно е верен съюзник на Адолф Хитлер, който в крайна сметка е отговорен за депортирането на 437 685 еврейски унгарски граждани в „Аушвиц“, а също и за други престъпления срещу човечеството. Това, което е Холокостът за левицата, това е Договорът от Трианон (мирното споразумение от Първата световна война) за десницата.
Това разделение минава през цялото съвременно унгарско общество. От една страна, съществуват „истинските унгарци“, които смятат, че са наследници на Хорти, и всеки, който има различни възгледи,е „не-унгарец“ – такива са всички и не само онези, които се противопоставят на ФИДЕС, „леви либерали“, членове на ЛГБТ общността, евреи, роми, чужденци и всякакви „вражески“ елементи. До 2010 г. мисленето, че само политическото дясно и ФИДЕС представляват истинските унгарци, е повече или по-малко приемано като изкривен, но легитимен мироглед, необходим компромис, за да се намери нужният консенсус за управление на страната. Разделението също е поддържано живо от елементи на политическата левица, които например почитат Янош Кадар, унгарския диктатор от времето на Студената война, който е отговорен за екзекутирането на стотици и унищожаването на живота на хиляди хора.
3 Ценностният контекст на унгарското общество
Унгария е една от най-индивидуалистките страни в ЕС, на второ място след Обединеното кралство и наравно с Нидерландия. Но в рязък контраст личната отговорност е ниска и недоверието е високо. В такава среда едно от малкото неща, на които можете да разчитате, е да бъдете прецакан. От тази позиция най-разумната поведенческа стратегия е вие да прецакате другите първи. Този вид социален натиск допринесе за издигането на два устойчиви културни идеала на унгарците: хайдутинът (betyár) и благородният хусар – и двамата обединяват усилията си да доминират над другите, като ценят лоялността си един към друг преди всичко. Те следват своя морален кодекс, но се поставят над закона.
Хайдутинът е Робин Худ на унгарската puszta, или степ: той ограбва богатите и щедро разпределя плячката сред бедните. Хайдутите са станали народни герои; те побеждават силните, като ги надхитряват и въздават правосъдие в противовес на несправедливите закони на владетелите. Важно е да се отбележи, че една от най-екстремните неонацистки групи в Унгария нарича себе си „Армия Betyár“. Хусарите, известните кавалерийски отряди на Унгария, са благородници без име, които са успели да запазят аристократичните си привилегии (но не и богатството си) и чрез тях те лесно се изкачват по стълбицата на чиновете в армията. Синята кръв е тяхното величие независимо от заслугите.
Нелиберална държава
Тези два културни идеала изразяват преобладаващото унгарско отношение, като например идеята, че неподчинението на закона е умно и праведно дело, и обратно – правилата са за неспособните и подкласите. Надхитряването на властите (като betyár) не е позор, особено ако води до лична изгода, а индивидуалните привилегии (на хусарите) на свой ред стават показатели за успех в очите на широката общественост. Ядрото на аристократичната позиция на ФИДЕС и Орбан е усещането за превъзходство поради това, че е роден унгарец, стои над закона, че е възвеличаван и почитан не заради постижения или заслуги. Чувства се като хусар, живеейки като хайдутин. Индивидуализмът и недоверието могат да бъдат резултат от тези ярки културни идентичности, които подсилват стремежа да се прецакат дори съюзниците.
4 Езикът, символизмът и ценностите на ФИДЕС
Виктор Орбан и ФИДЕС умело си играят с идентичността на хайдутина и хусаря, като използват „национал-консервативния“ език, за да възобновят конфликта около националните травми, като по този начин задълбочават схизмата в обществото и генерират непоколебимата подкрепа на 2 милиона избиратели от унгарския електорат. Орбан и неговите съветници трансформираха политическата комуникация чрез съживяване на архаични думи и изрази, теми и маниери от 30-те години на миналия век. Това е реторика, която се върти около унгарското величие, Трианон, революциите и борбите за независимост (от Виена, от Москва и тези дни от Брюксел). И това е реторика, която често предполага унищожаване на не-унгарците като цяло, без да е явна и без да се нарушават границите на законността.
След изборите през 2010 г. консерватизмът се сля напълно с орбанизма. Той обяви победата си като „революция в тъмната стаичка на избирателната секция“, въведе „Системата за национално сътрудничество“ и започна да определя страната като нелиберална държава – идеализира Путин, Ердоган и Си Дзинпин. Той обяснява нелиберализма, както се обяснява порнографията: „Никой не знае какво е, но когато го видиш, ще го познаеш.“ В същото време опозицията е стигматизирана от наратива за антиунгарски предатели, които не заслужават справедливо отношение и с които в крайна сметка „трябва да се справим“. Отношението на хусарите-борци-за-свобода оправдава победата с всички средства – никакво правило, морален кодекс или закон не могат да бъдат пречка. В едно любопитно преплитане с поведението на хайдутина да прецака всички, да подвежда властите – в този случай Брюксел – кражбата става почетен, революционен израз на съпротива и доказателство за превъзходство. Регламентите и законите могат да бъдат нарушени по всяко време, когато те не са в „интереса на унгарския народ“.
Тъй като Орбан не е остракиран от ЕС, САЩ или други международни органи, неговата омразна националистическа „нелиберална“ реторика се разпространява бързо, без значение дали за да тегли ЕС в крайнодясно или да създава в Путинов стил студен конфликт на политическата сцена в Съюза. Европейската народна партия – дясноцентристката политическа група в Европейския парламент, към която принадлежи ФИДЕС – влезе сляпо в неговия капан. При неотдавнашния дебат на ЕНП дали да изгони Орбан от групата, той заплаши, че ако членството на ФИДЕС бъде замразено, ще напусне ЕНП. Но след гласуването той се похвали: „ние поискахме сами да бъдем изключени“. Както се казва във вица: „ЕНП почти е напуснала ФИДЕС“. ЕНП перфектно предостави на Орбан нужното му време, за да види дали трябва да скочи от кораба, за да води усилените крайно десни разрушители след изборите, или ако може да се издигне като спасител на консерватизма отвътре. Сега дестабилизира ЕНП отвътре, като събира подписи за референдум срещу миграцията, използвайки логото на ЕНП, и определяйки председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и неговия заместник Франс Тимерманс като леви агенти, поощряващи миграцията, които възнамеряват да унищожат християнконсервативните ценности. Ако той може да раздели ЕНП на предатели и лоялни, той превърта играта. Той се стреми да създаде огромен хаос, за да прикрие присвояването и жаждата си за власт – и да заеме позата на последна надежда и спасител.
5 Взаимовръзка на обстоятелствата
Важно е да видите модела тук: това не е случайна последователност от нещастни или непредвидени обстоятелства. Последната жертва беше Централноевропейският университет, сега е ред на Унгарската академия на науките. Атаките на Орбан обикновено започват с медийна кампания на омраза срещу не-унгарщината; в случая с академията прелюдията бе атака срещу „дегенаративните“ джендър изследвания, по същество представляващи мързеливи хуманитарни науки и следователно излишни. Последва изключително бърз правен и/или финансов трик, който възпрепятства функционирането на жертвата – задържане на бюджета на академията например. На следващо ниво изтъкнатите политици от ФИДЕС укрепват измисления разказ, като се фокусират върху сложни, неразбираеми и безсмислени технически детайли. Достатъчно е да се объркат външните наблюдатели, но за тези, които са запознати с въпроса, той се основава на крещящи лъжи до такава степен, че изключва всякакво обсъждане.
„Пауновият танц“ на Орбан
Тогава, под претекст за преговори (които всъщност никога не са се случвали в случая с ЦЕУ), целият въпрос замръзва в застой, докато това, което е останало от опозиционната преса, загуби интерес и обществеността свикне с основните аргументи на правителствения разказ (базисни научни изследвания са ненужни, хуманитарните науки са за либералите от левите огризки, джендър изследванията разпространяват хомосексуалността, а намесата на правителството не е никаква интервенция всъщност). След няколко месеца първоначалният план е изпълнен под прикритието на компромисно решение: всяка помирителна стъпка от жертвата се използва срещу нея, шумът от уморената преса и обърканата общественост става все по-тих и правителството се представя само себе си като решението на проблема, който то е генерирало на първо място. Съдбата на Унгарската академия на науките, център на интелектуалния капитал на страната, изглежда, е да бъде закрита, тъй като през следващия фискален период на ЕС подкрепата ще се предоставя главно за иновации и изследвания и за да овладее тези фондове, на Орбан му трябва контролирана от него структура.
Подходът беше тестван за първи път през 2011 г. с медийния закон на Орбан, който на практика сложи край на свободата на печата в Унгария – да не кажем сложи край на цялата унгарска преса реално. Звучен хор от независими медии веднага посочи правните тънкости, целенасочено създадените правила, оставени на тълкуването от лоялните съдилища, които доосакатяват свободата на словото. Правителството обвини медиите в левичарска злоба за неоснователните обвинения, плачещи за справедливо отношение и представящи се за жертва. ЕС направи дълъг списък от опасения, в отговор на който лидерите на Унгария допълнително затегнаха правилата и за всеки критикуван пасаж се позоваха на съответен от медийните закони на други държави – членки на ЕС. В крайна сметка ЕС реши, че не може да направи нищо повече и се превърна в безмълвен зрител на извратеното шоу по унищожаването на унгарската преса, заглушаването на несъгласието, монополизацията на общественото мнение и разпространението на спонсорирани от държавата фалшиви новини.
Последната и една от най-изкусните маневри в този т.нар. „Паунов танц“, както Орбан обича да го нарича, се разгърна зад димната завеса на скандала в ЦЕУ в края на 2018 г .: унищожаването на онова, което бе останало от съдебната независимост в Унгария. В момента Орбан преговаря с Венецианската комисия на Съвета на Европа за формулировката на закон, който ще създаде отделен съд за всички съдебни дела, свързани с правителството или държавата. Изискванията на комисията ще бъдат изпълнени скоро, точно както бяха в случая с медийния закон, което доведе до достатъчно кухи правила, които позволяват широко тълкуване, съчетано с няколко лоялни назначения. Резултатът ще бъде техническото сливане на два правителствени стълба, което по същество ще даде имунитет на Орбан за идните десетилетия, дори и това да не е изрично разписано. Ироничното е, че Европейската народна партия, която отдавна легитимира Орбан, заедно със своя водещ кандидат Манфред Вебер настояват Централноевропейският университет да остане в страна, която е успяла да унищожи правния си статут само за една седмица през 2017 г. и сега унищожава съдебната независимост. Мнозина искат ЦЕУ да остане, но новия правен модел не е гарантиран, особено като се има предвид, че Орбан многократно е настоявал, че самият ЦЕУ иска да напусне. Той непрекъснато насъсква омразата, казвайки, че ЦЕУ е трябвало да се подчинява на закона със задна дата. Вместо да бъде управлявана от закони, Унгария сега се управлява от сурова авторитарна сила под прикритието на фалшиви държавни институции, подчинени съдилища, марионетен парламент и законно звучащи безсмислици.
ЕС предпочита да гледа на другата страна
Във вътрешен план Орбан не само спечели изборите през 2018 г. и демонстрира силата си и ефективността на своята пропагандна машина, но и повиши страха, омразата и вербалната агресия до доста заплашително ниво. Въпреки че нито той, нито неговите рекламни билбордове срещу Сорос някога са казвали нещо изрично антисемитско, основното послание е достатъчно ясно в унгарския културен контекст. Въпреки че Орбан поддържа демонстративно приятелски отношения с израелския премиер Бенямин Нетаняху и с малката хасидска общност в Унгария, той прави нужното да гарантира, че неговите последователи могат да идентифицират истинския враг зад предполагаемо екстремистките либерали и ЦЕУ, всички, които „служат на чужди интереси“ или изпълняват „Планът Сорос“. Нека да е ясно: въпреки че ФИДЕС официално следва политика на „нулева толерантност“, когато става въпрос за антисемитизъм, тази напаст се е утроила необяснимо от 2002 г. насам, когато ФИДЕС започна да поглъща крайнодесни партии. И също така тя рязко скочи в годината на изборите – 2010 г., когато ФИДЕС спечели квалифицираното мнозинство, за да промени конституцията – и преди да започнат да изпълняват повечето от обещанията, направени от „Йоббик“ (Jobbik). Антисемитизмът днес възлиза на около 30%, дори само 20% да мразят евреите открито. Орбан не само разпространява антисемитския наратив, но всъщност той го разширява, за да включи бежанци, либерали и политически опоненти. Всеки път при удобен случай същите антисемитски опорки се впрягат срещу критиците на Орбан. И повечето международни и ЕС органи предпочитат да гледат на другата страна, което служи за укрепване на позицията и посланието на Орбан у дома.
6 Изход за Европа
Под сексапилната повърхност на привидно космополитната Будапеща лежи обезобразеният труп на демокрация, кървящ до смърт. Унгария, каято познаваше моето поколение, е изчезнала и едва ли ще се върне поне още две-три поколения, дори ако Орбан изчезне утре. Увреждането на държавните институции, образованието, здравеопазването, унгарската култура, театър, литература, изящни изкуства, наука и изследвания биха могли да бъдат ремонтирани в крайна сметка, но расизмът, омразата като начин на мислене, разкъсаната социална тъкан и самооценяването, лъжовната същност са тук, за да останат в рамките на нашия живот. Посланието ми е следното: Унгария е загубена, но ЕС и повечето държави членки все още могат да се спасят.
Трябва ли унгарският електорат да бъде винен за сегашното положение? Със сигурност е така. Орбан бе избран законно през 2010 г. (дори ако изборите през 2014 и 2018 г. бяха безспорно и очевидно манипулирани). Щеше ли Унгария да попадне в тази яма, ако не беше член на ЕС? Едва ли. Държавата се гради около фондове на ЕС, няколко германски компании и отворени граници, които улесняват всеки несъгласен да напусне.
ЕС би извършил голяма услуга за конституционната демокрация, култура и общество на Унгария, ако беше отрязал финансирането във времето, може би когато свободата на пресата беше отвяна през 2011 г. и честните избори станаха невъзможни – или най-късно, когато неоспоримите човешки права изчезнаха от конституцията през 2012 г. Противоположният аргумент е, че подобен ход би представлявал неприемлива намеса във вътрешните работи, че ненужно ще навреди на унгарското население и ще предизвика антиевропейски настроения. В крайна сметка Орбан бе избран законно; той представлява волята на електората. И все пак самият Орбан вреди на населението и предизвиква антиевропейски настроения, като същевременно предполага, че ЕС е марионетна организация на световната еврейска конспирация. Поддаването на разказа на Орбан – че интересите на унгарския народ са идентични с неговите – струва на Унгария много повече от пари. Той може би спрял да пее своята антиевропейска песен две седмици след като бъде изоставен – и въпреки че икономическият колапс би бил изключително болезнен, държавните институции биха останали на място и биха могли да се възобновят. А сега, въпреки че икономиката се движи напред, страната трябва да бъде възстановена от нулата. Институциите, правната система, социалната тъкан, структурите на сътрудничество и комуникация: те са нищо повече от купчина развалини, а знаещите и можещите са или изгонени отвъд океана или принудени да се пенсионират.
Сега вече дори отрязването на еврофондовете не би помогнало много, тъй като Орбан консолидира репресивната система, която може да управлява с много по-малко ресурси, ако е необходимо – особено ако може да постигне споразумение с германската индустрия извън ЕС. Без правни усилия за промяна на курса, без канали за комуникация за промяна на мнението, страната бавно се разпада. Понастоящем тя изпреварва само България по отношение на жизнения стандарт на ЕС.
Би могло да бъдат създадени местни съдилища на ЕС, които да поддържат законите на Съюза, както и независим радио- и телевизионен оператор, който да излъчва с национално покритие, за да помогне на унгарците да започнат да намаляват щетите, които бяха нанесени и с помощта на ЕС.
Вместо просто да вярваме, че Унгария е демокрация, дошло е време да потърсим доказателства, за да докажем, че това не е диктатура. Вместо това ЕС или неговите държави членки да вярват, че демокрацията сама се защитава, дойде моментът да се осъзнае, че тя е най-крехката от всички форми на управление, тъй като всеки може да организира наддаване за властта. И все пак именно тази характеристика дава на демокрацията най-голямата й сила – тази на относително бърза самокорекция. Но връхната точка на самоунищожението е видима само в ретроспекция.
Дошло е време да следваме положителни примери за съпротива и да се борим с всички налични средства за просветенчески ценности, човешки права, самоопределение, парламентарен дебат и сътрудничество – и да започнем да приемаме сериозно властолюбивите, кръвожадни и авторитарни фигури, вместо да настояваме за дипломатически разговори за човешките права или чистотата на намеренията, очертани като политически въпроси. Крайната десница вече диктува разказа в големи участъци на ЕС. Но мнозинството все още иска обединена, толерантна и кооперативна система. Засега.
* Авторът е унгарски академик, от вече бившия Централноевропейския университет (CEU) в Будапеща. В края на 2018 г. натискът от страна на правителството на Виктор Орбан принуди ЦЕУ да се премести във Виена, Австрия, поне частично. Беда Магиар е псевдоним, ZEIT ONLINE е наясно с истинската идентичност.
Оригиналното заглавие на статията е „Унгария е загубена“
