Лаура Кьовеши печели и 2-те си дела пред Върховния съд по обвинения за уронване престижа на магистратската професия, възбудени и поддържани от румънския ИВСС. Така и тази измислена пречка пред избора ѝ за европейски главен прокурор отпада! Научаваме от „Правосъдие за всеки“, които цитират румънски медии.
И една истински добра новина за днес – Лаура Кьовеши печели и 2-те си дела пред Върховния съд по обвинения за уронване…
Публикувахте от Инициатива "Правосъдие за всеки" в Понеделник, 25 март 2019 г.
Делото за шофиране след употреба на алкохол срещу генералния директор на БНТ Константин Каменаров започна отначало и свърши само за един ден. Решение все още няма, вероятно то ще бъде произнесено до месец. Така в понеделник бе сложен край на отлагането на процеса пред Софийския градски съд, който е втора инстанция. На първа Каменаров бе осъден условно. Подробностите можете да намерите в „Медиапул“.
Скандалът „Артексгейт“ се разраства. Разкриват се все нови и нови сделки на хора от висшите етажи на властта. Сред тях е и шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев. Кой ще разследва разследващия се пита в загадката сега.
Десислава Ахладова е назначена за временно изпълняваща длъжността министър на правосъдието. Това потвърдиха за „Дневник“ източници от правосъдното министерство. Досега тя беше заместник на подалата оставка Цецка Цачева. Ахладова ще заема поста, докато Народното събрание не гласува оставката на Цачева. По данни на „Сега“ самата Цачева е посочила Ахладова да я замества, след като обяви, че не само подава оставка, но и излиза в отпуск, за да не пречи на проверките за придобиване на имоти.
Двамата бивши депутати, сега част от „Демократична България“ – Петър Славов и Мартин Димитров, осъдиха Министерството на финансите за отказ да предостави публична по закон информация за това колко пари е успяла да си събере държавата след приемането на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), по-известен като закона КТБ на Делян Пеевски. Това съобщава „Клуб Z“. Гръмките обещания бяха за поне 1,4 милиарда лева. Решението е на Административния съд в София и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. В него се посочва, че отказът на ведомството на Владислав Горанов да отговори на запитването, направено по реда на Закона за достъп до обществена информация, е неоснователен.
Българските власти са пасивни пред руската хибридна агресия срещу нашето общество и държава, като дори сервилничат пред Кремъл и се опитват да не заемат позиция в започнатия от Русия конфликт с НАТО. Това заяви бившият министър-председател Иван Костов по време на провеждащата се в София конференцията на тема „Членството в НАТО – ключ към Европейския съюз“. Тя е организирана от Атлантическия съвет по повод 70-годишнината на НАТО и 15 години от присъединяването на България към алианса. Тревожното, по думите му, послание на Костов е, че българската несигурност сега е по-голяма отпреди 15 години. От гледна точка на вътрешната несигурност той припомни как, когато България ставаше член на алианса, е предупредил, че това членство не може да ни помогне да наложим върховенство на закона, да се справим с корупцията и организираната престъпност. Тези вътрешни дефицити на сигурност продължават да ни държат далеч от западните демократични стандарти, коментира Костов. Спрямо България Костов определи руската хибридна заплаха като едностранна агресия. Причината според него е, че българските власти са пасивни пред заплахата за нашето общество и държава, опитват се да не заемат позиция в конфликта, започнат от Русия с НАТО, сервилничат пред Кремъл и не допринасят за колективна сигурност и отбрана в алианса.
Като пример той посочи липсата на позиция в случая с отравянето на семейство Скрипал във Великобритания. По думите му хибридната заплаха от Русия налага зависимост на партии и държавни институции като прокуратура, разследващи органи и органи за борба срещу корупцията. Подробен репортаж от конференцията, организирана от Атлантическия съвет, можете да прочетете тук.
Главният прокурор Уилям Бар публикува своя обзор на доклада на Мълър. Обзорът съдържа основните заключения от продължилото година и 10 месеца разследване на специалния прокурор Робърт Мълър, в което бяха включени 19 прокурори, 40 агенти на ФБР, бяха извършени 2800 призоваваниа, 500 заповеди за претърсване, 230 заповеди за представяне на кореспонденция, 13 искания към чужди правителства за събиране на доказателства и бяха разпитани 500 свидетели.
На база на това колосално разследване заключението на специалния прокурор Мълър е:
“Разследването не установи конспирация или координация между членовете на кампанията на Тръмп и руското правителство в неговата дейност за намеса в изборите.”
Но това не е краят на историята.
Разследването на специалния прокурор Робърт Мълър бе изключително събитие в американската политика. По време на него бяха обвинени и осъдени мениджърът на кампания на Тръмп Пол Манафорт, заместникът му Рик Гейтс, адвокатът на Тръмп Майкъл Коен, съветникът по национална сигурност на президента Майкъл Флин, съветникът по външна политика на кампанията Джордж Пападопулус и в момента се води процес срещу политическия сътрудник на Тръмп Роджър Стоун.
Мълър не загуби нито едно дело.
Мълър разкри, че Русия е провела две мащабни операции срещу американските избори, че кампанията на Тръмп е имала контакти с лица от руските служби и че самият Тръмп е изследвал дали може да изгради Trump Tower в Москва със съдействието на руското правителство.
Мълър разкри, че кампанията на Тръмп е водена от престъпници, предразположени към множество сенчести контакти с Русия. И че тези лица се опитваха да прикрият контактите си с Русия. Този факт ще остане в историята.
Но също така Мълър направи заключението, че техните действия не стигат да се направи заключение за заговор с Кремъл във връзка с операциите за намеса в американските избори. Предвид агресивния, но обективен подход на специалния прокурор това заключение едва ли е плод на желание за прикриване, легализъм или буквоядство.
Факт е и че специалният прокурор е отнесъл множество въпроси към другите прокуратури на САЩ, а това означава, че навярно съвсем не идва краят на проблемите на Тръмп. И навярно в доклада на Мълър, който е поверителен, се съдържа и множество друга информация за контактите на президента и сътрудниците му с Кремъл.
Ще видим дали демократите в Конгреса на САЩ и действията на главния прокурор Бил Бар ще доведат до повече информация и най-вече до публикуване на пълния доклад на Мълър.
От всичко случило се е ясно, че това не е краят на историята. Всичко за доклада четете в „Терминал 3„.
Американският президент Доналд Тръмп подписа указ, с който признава израелския суверенитет над Голанските възвишения. Той направи това в началото на срещата си с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Подписът формализира изявлението на президента от миналата седмица – тогава той каза, че „е време“ това да се случи след 52 години, тъй като районът е от много важно „значение в стратегически план и за сигурността на Държавата Израел и регионалната стабилност“. Израел окупира Голанските възвишения през 1967 г., но не получи международна легитимация за този ход, а Сирия многократно е правила опити да си върне суверенитета. Подробностите четете в „Дневник„.
ЕС и Великобритания са готови с плановете за Brexit без сделка
Лидерите на ЕС миналата седмица се съгласиха да отложат излизането на Великобритания от блока поне до 12 април. Премиерът Тереза Мей заяви, че все още иска страната да напусне ЕС със сделка, но ако не успее да събере достатъчна подкрепа в парламента за споразумението, което постигна с блока, остава рискът от Брекзит без сделка. Би Би Си представя подготовката на правителството за този сценарий. Кодовото име за правителствения план за „твърд“ Брекзит е операция „Жълтурка“ (Yellowhammer), по името на малката птичка жълта овесарка, или жълтурка. Името е избрано напълно произволно. Планът включва 12 области, сред които транспорт, здравеопазване, енергетика, хранителна промишленост и воден сектор. Той се базира на прогнози за най-лошия сценарий – забавяния по границата в продължение на шест месеца, засилени имиграционни проверки по граничните пунктове на ЕС, ограничен избор и достъп до храни и евентуално увеличение на цените на комуналните услуги, храните и горивата. Това не е единственият план на правителството за извъредна ситуация. Целия план вижте в „Дневник“.
Европейската комисия завърши подготовката си за излизане на Великобритания от ЕС без сделка, съобщиха от централата й в Брюксел. Комисията изтъква, че в ЕС се надяват да не се случи най-лошият вариант, но са се подготвили за него. И по тази причина считат за важно всички да бъдат готови и запознати с практическите последици от реализирането на този сценарий. При сценарий за „Брекзит“ без споразумение Великобритания ще се превърне в трета държава без наличието на преходни договорености. От този момент цялото първично и вторично законодателство на ЕС ще спре да се прилага по отношение на нея. Няма да има преходен период, както е предвидено в Споразумението за оттегляне. Това очевидно ще доведе до съществени проблеми за гражданите и предприятията. В такъв случай отношенията на Лондон с ЕС ще се уреждат от общото международно публично право, включително правилата на Световната търговска организация (СТО). Съюзът ще трябва незабавно да приложи правилата и тарифите си по границите си с Обединеното кралство. Това включва проверки и контрол за митническите, санитарните и фитосанитарните стандарти, както и проверка на съответствието с нормите на ЕС. Всичко за плана на ЕС четете в „Клуб Z“.
Пакетът „Мобилност 1“, известен още като план „Макрон“, ще бъде гласуван от Европарламента. Депутатите отхвърлиха днес само с два гласа искането на колегите им от България и още няколко страни пакетът да не влиза в дневния ред. Това стана в самото начало на сесията в Страсбург. Планът бе вкаран в последния момент. Гласуването е в сряда, 27 март.
Българският застраховател „Еврохолд“ е имал разговори с чешката енергийна група ЧЕЗ, в които е проявил интерес към българските й активи, но все още няма решение дали да участва в процедурата за закупуването на електроразпределителната мрежа в Западна България, доставчика на ток, търговеца, телекомуникационна компания и два слънчеви проекта. Ако компанията вземе подобно инвестиционно решение, а това трябва да стане в следващите две-три седмици, то ще бъде обявено публично, тъй като „Еврохолд“ е листната на Българската и Варшавската фондова борса. Това научи „Медиапул“ от свои източници, след като чешкото издание „Лидове новини“ първо съобщи в понеделник за това, че „Еврохолд“ е третият кандидат в зациклилата сделка за активите на ЧЕЗ у нас.
Синът на седемкратния световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер Мик ще дебютира като пилот на „Ферари“ 23 години след своя баща. Младият германски пилот ще участва в тестовете след Гран при на Бахрейн на пистата „Сахир“, съобщава „Аутоспорт“. Според информацията на авторитетното издание Шумахер-младши ще кара по един ден за „Ферари“ и „Алфа Ромео“ (бившият „Заубер“). В началото на годината той подписа с „Ферари“, като стана част от академията за пилоти на скудерията.
