На 22-ри юни списание L’Europeo излезе за 50-ти път в България.
Редакцията на Терминал 3 има специално отношение към тъкмо това списание, което успя през годините да разкаже в красиви и интересни текстове неизвестни истории за известните или неразказани истории на 20-ия век. Вече ви срещнахме с главния редактор на списанието Димитър Стоянович.
С позволението на редакцията на L’Europeo, а и с огромно желание отбелязваме това събитие, защото всяка смислена медиа в България е събитие сама по себе си и публикуваме текст от първия брой на списанието, излязъл през април 2008-ма година.
Честит празник, скъпи приятели от QM Media!
ВСЕМОГЪЩИЯТ
Фелини казва за него, че притежава обаяние на кинозвезда и дух на победител. Четвърт век Джани Аниели е некоронованият крал на Италия. Неговата история е всъщност история на италианската република.
ОТ ВИТОРИО АЛЕСАНДРИ
В семейния дворец в Торино царува атмосферата на XIX век. Децата се движат в сянката на британски гувернантки, които ги учат на най-чистия английски, говорен някога в Италия. Като част от строгите пиемонтски традиции, фамилия Аниели не търпи невежеството. Децата учат още три езика, специални маниери, изискани обноски, стил.
Завещанието
Докато дядото, италиански сенатор, друса на коленете си Джани, често му повтаря Furbacion del diaol. Хитрец на дявола, един ден всички ще ги сложиш в чувала. Още през 1943 г. старият Аниели определя за свой наследник Джани. Назначава го за вицепрезидент и му прехвърля двойно повече дялове във фирмата, отколкото на неговите братя и сестри. Пипнатият от Бога Джани обаче доста по-късно започва да се занимава с бизнес. Първо завършва право и се отдава на сладък живот.
Удоволствия, жени и бърбън
Дядото Джовани съветва внука си: „Наслаждавай се добре, преди да дойде времето за работа.“
Така започват лудите години на Джани Аниели. Биографите му са раздвоени дали е можел да разчита на лична сума от 600 милиона годишно, или направо е черпел безкраен пай от 15-те милиарда на фамилията. Едно е ясно: Джани разполага с достатъчно пари, за да издържа постоянната си свита на Лазурния бряг. Прекрасна вила с 28 стаи в Болио, на 10 километра от Ница, се превръща в главна квартира на компанията от бонвивани. Сред тях са Ерол Флин, принц Али Хан, принцът на Монако Рение и доминиканският дипломат Порфирио Рубироса. Прочути плейбои със завоевания като Мерилин Монро, Ава Гарднър, За За Габор, Ева Перон. Легендите за забавленията на Джани звучат невероятно. Той страстно обича нощния живот в Рим, Париж, Лондон, Буенос Айрес, Сен Мориц. Разказват, че се е изпикал върху рулетката в казиното само за да покаже фицджералдовското си чувство към живота. Богат, елегантен, с изключително чувство за хумор, Джани смайва жените. Личният му стил става стил на подражание. Постоянен загар, костюми „Бриони”, ризи с широко разкопчана яка, съчетание на тъмна риза със светла вратовръзка в гангстерски стил, всички тези закачки се превръщат в ефект на подражание. Джани не следва модата, сам я създава. Един италиански комик брутално се шегува: „Надявам се, че Аниели няма да тръгне с изваден от панталоните член, иначе цяла Италия ще последва неговия пример.“ Понякога Джани отива на делова среща обут в стари велурени кларкове с развързани връзки и с часовник „Картие” върху маншета на ризата, но хайлайфът е луд по него. Жените са прелъстени от скъпата му изящна небрежност. По начина на покоряване прилича на Юлий Цезар, твърди „Лайф”. На американския „Лайф” може да се вярва, тъй като не принадлежи на Аниели. Макар че през 1953 г. се жени за Марела, той се среща с най-красивите жени на деня. Джани има теза: „Може да си верен и в същото време много лош съпруг. А може да си неверен и въпреки това да си добър съпруг.” Успехът чрез сила, власт и пари е мит. Успехът е продукт предимно на харизмата, на чара. Джани има връзки с много известни жени, някои от които любовници или съпруги на негови приятели. Освен с Аниели, сексапилната Анита Екберг дели леглото още с Марчело Мастрояни, Ерол Флин, Франк Синатра и Гари Купър. Джани има любов и с Рита Хейуърт, американска актриса, по някое време омъжена за принц Али Хан. Али е международен плейбой, син на лидера на Пакистан, наследник на огромно състояние, дългогодишен приятел на Аниели. Френската певица Даниел Дарийо, съпруга на приятеля му Рубироса, също минава през спалнята на Аниели. Тайно, но важно негово завоевание е и скандалната особа Жаклин Кенеди. Джани използва бохемските си години, за да обиколи света и да се запознае с политици, интелектуалци, индустриалци и банкери. Истинската страст на Аниели са парите. Джани успява да изучи на място финансовите централи и ключовите хора. В онзи момент обаче е все още принц без история. Луксозният живот, разврат и блясък приключват през 1952 г. след една катастрофа на Лазурния бряг. Джани е контузен и внезапно помъдрял. С това завършва и петгодишната му любовна връзка с Памела, бившата съпруга на Рандолф Чърчил – сина на Уинстън Чърчил. „Интелектът на жената е сбор от интелектите на мъжете, които е обичала през живота си” – смята Пам, чиято кариера се гради на контакти с най-силните мъже на деня. След развода си с Чърчил тя заживява в Париж и описва любовта си с Аниели като най-страстния период от своя живот. Разбира се, Джани никога не й е бил верен. Един ден Памела го хваща в спалнята с младата аристократка Ан-Мари. Изхвърля ги и прави истеричен припадък. Докато отвежда случайната си любовница, Джани катастрофира. Въпреки болката от изневярата, Памела остава до него по време на продължителното му възстановяване. Памела Чърчил, която по-късно ще стане кралица на Демократическата партия в Америка и посланик на САЩ в Париж, по онова време прави аборт от Аниели в швейцария. Връзката им приключва, чак когато Джани се жени за Марела, дъщеря на принц Карачоло ди Кастането. Марела, полуамериканка от богаташки произход, ражда две деца на фамилия Аниели. В ролята на разбираща съпруга тя често ще заявява на всеослушание: „Стилът на Джани е такъв – за него жената трябва да бъде просто завоювана, а не обичана.”
Характер
Джани Аниели е на 14 години, когато баща му Едоардо загива в катастрофа. Едоардо е първородният син на създателя на ФИАТ – Джовани Аниели. Майка му е Вирджиния Бурбон дел Монте, принцеса Сан Фаустино. Джани загубва и нея малко по-късно в пътен инцидент. Като у всяка династична фамилия децата са седем. Джани има четири сестри – Клара, Сузана, Мария, Кристияна. И двама братя – Джорджо и Умберто. През 1941 г., по време на войната, когато Джани трябва да замине войник, дядо му го насърчава да се скрие в някое от поделенията на ФИАТ. Вместо сигурността, 20-годишният Аниели избира фронта. Справя се добре, дори се връща с кръст за заслуги. Отначало воюва за Италия заедно с немците. Но след свалянето на Мусолини започва да воюва в армията на Миетро Бадолио. Срещу немците. Това е маршалът, който спомага за разтрогването на съюза с Германия и води преговорите по италианската капитулация. Отличният английски на Джани и благородството му още тогава го сближават с американците. Наследник на отдавна натрупано богатство, по-късно Джани Аниели става човекът на американците в Италия. Кисинджър го облича с власт, идвайки да преговаря с него в Рим. Поредното италианско правителство се ражда с неговата благословия. Италия може да разчита на финансовата помощ на Америка, но само ако Джани е в ролята На разпоредител.
Ерата “Валета”. Милиардер без милиарди
През 1945 г. управлението във ФИАТ поема мениджърът Виторио Валета, който дълго време е бил дясната ръка на създателя. Абсолютно немислимо е младият Джани да бъде приобщен към съдбините на компанията. Царува се само веднъж и мениджърът Валета трудно ще изпусне плячката. Джани Аниели, наследникът на фамилията, само формално е назначен за вицепрезидент. Валета го държи далече от лостовете на властта. Още повече, че през 1949 г. в една от редките си появи на сцената, Джани подписва обременяващ договор за пенсионирането на служителите. Тогава учтивият съвет на управляващите в компанията ФИАТ е съвсем ясен: Джани – наследникът на фамилията Аниели, да стои на разстояние от фабриката, като ограничи участието си само до церемониални речи. Понякога в живота става така: можеш да си притежател на милиарди и да не можеш да се разпореждаш с тях.
Джани: “Легендата е само моя!”
На 30 април 1966 г. Аниели наследява 80-годишния Валета. Той буквално изхвърля от булевард “Маркони” динозаврите в ръководството на фирмата, като иронично заявява: „Всяко успешно предприятие трябва да има нечетно число директори, но трима директори са прекалено много!” Джани намалява щатовете, прекършва много кариери, децентрализира решенията, разделя властта. Дава такъв тласък на ФИАТ, че през 1967 г. предприятието изпреварва “Фолксваген” и става първата автомобилна империя в Европа. Малцина забелязват, че на управленската сцена е излязъл един нов Рузвелт. Аниели прави така, че цяло Торино да узнае как всъщност се осъществява смяната на властта. Валета настоява да остави управлението на някой технократ, но Джани има други планове: „Реших, че аз съм най -подходящият човек за фабриката, и си я взех.” Така започва неговата ера. Светът разбира кой е Аниели. Хенри Кисинджър го обявява за некоронован крал, част от вечния establishment. Един не толкова държавен деец, колкото селски пророк – Хрушчов, вижда Джани при посещението на италианска делегация в Москва. Обръща гръб на политиците, прегръща го и му казва: „Вие сте човекът, с когото искам да говоря, защото винаги ще бъдете във властта, а онези там непрекъснато ще се сменят.” Джани остава 30 години на кормилото на ФИАТ. В интервю за L’Europeo от 1964 г. той казва: „Аз и другите като мен трябва да дадем на италианското предприемачество нещо като Рузвелтовия New Deal, защото Италия никога досега не е имала своя Нов курс.” L’Europeo репликира: „Не е ли властта на левицата нашият New Deal?” Джани Аниели отговаря: „Да, разбира се, а къде е Рузвелт?”
По следите на един кумир
Джани Аниели силно се възхищава от един-единствен човек – Енрико Матей. През 70-те Джани действително успява да се превърне за Италия в това, което е Матей за страната си през 50-те. Енрико Матей е изключителна фигура в италианската история. След Втората световна война той е назначен за шеф на държавната енергийна компания Agip, основана от режима на фашистите. Инструкциите към него са: да я закрие възможно най-бързо. Вместо това Енрико започва да работи толкова умно и талантливо, че я превръща в най-могъщия икономически субект в Италия – ENI (Ente Nazionale Idrocarburi). Сключва споразумения със страните от Близкия изток, Китай и Русия. На Тунис, Мароко, Египет и Иран Матей предлага сделки, далеч по-изгодни от офертите на нефтените гиганти. Много скоро ENI, енергийната компания на Италия, започва да се съревновава с най-големите в петролния бизнес. Матей проповядва, че нацията трябва да е богата и независима. За да прокарва своите проекти, Енрико Матей корумпира голяма част от политиците. Той казва: „Използвам партиите като таксиметрови коли. Плащам им, за да ме заведат там, където искам да стигна.” Енрико успява да разбие олигопола на Seven Sisters. Термин, въведен от Матей, за да обясни доминирането в света на няколко нефтени компании, сред които „Бритиш петролиум”, „ЕксънМобил”, „Тексако”, „Шел”, които са обсебили пазара. Енрико често разказва историята за малкото коте. „Малкото коте отива при големите кучета да яде от паничката им. Те яростно го изхвърлят. Ние, италианците, сме като малкото коте. В тази купичка има за всички много петрол, но никой не ни разрешава да се приближим.” Националната кауза за по-богата Италия превръща Енрико Матей в най популярната личност. Той загива през 1962 г., след като личният му самолет се взривява във въздуха. Официално се говори за нещастен случай, неофициално – за убийство. Енрико е засегнал огромни корпоративни интереси. Отговорността за неговата смърт може да се стовари, както пред вратата на всеки от ЦРУ, така и на коза ностра. А защо не и на OAS, френска терористична организация, която неведнъж му отправя заплахи. Матей тайно финансира борбата за независимост на Алжир, с което си навлича гнева на френските екстремисти.
ФИАТ – Фабрика Италиана. Аутомобили Торино
Джани Аниели често нарича ФИАТ своя визитна картичка и се шегува, че е единственият бизнесмен в Италия, който не се нуждае от визитки. В началото, през август 1899 г., ФИАТ е малка работилничка, принадлежаща на някой си Батиста Чепрано.
Купуват я група бизнесмени, сред които и Джовани Аниели, дядото на Джани. Италианецът Джовани посещава Америка и се запознава с принципа на работа на конвейера на Форд. Толкова е впечатлен, че първи в Европа въвежда производството на конвейер. FIAT Zero става първият масов автомобил, пуснат от фирмата, сглобен по новия начин. Джовани се обръща към 28-годишния конструктор Джакоза Данте с молба да направи малолитражен евтин автомобил. Успехът е грандиозен – моделът „Тополино”, италианският на- роден автомобил. Машинката се произвежда практически цели 18 години. Данте става главен инженер на компанията и заема този пост повече от четвърт век. В автомобилостроенето е известен като един от авторите на модела „124”, прототипа на популярното „Жигули”. Постепенно ФИАТ окупира и други промишлени сфери: електрооборудване, обществен транспорт, нефтопродукти.
Тази всеядност е характерна черта на Фиат. Когато Джани поема управлението, открива фабрики на концерна по целия свят, преобразува го в холдинг, развива производства на влакове, самолети, трактори, камиони. Чувства се у дома както в Париж, така и във Вашингтон.
„Той е първият индустриалец на Европа” – обяснява “Нюзуик”. Джани намира общ език с комунистите, с профсъюзите и даже с мафиотите. При все, че по някое време е мишена, както за мафията, така и за „Червените бригади”. „Което е добро за ФИАТ, е добро и за Италия” – обича да казва Джани. „Аниели е ФИАТ, ФИАТ е Торино, а Торино е Италия” – казват неговите работници. Джани е човекът, който има всичко. Такъв е и надписът под скандална негова снимка, направена от германски таблоид. На нея Джани е изловен чисто гол на своята яхта. Десетки години ФИАТ е водещата промишленост на Италия. Страната буквално се развива в зависимост от стратегията на компанията. Тази икономическа власт е толкова голяма, че често обуславя политическата власт. През 1991 г. с указ на президента на Италия за заслуги пред държавата Джани Аниели е назначен за пожизнен сенатор на републиката.
Кризи
Конгломератът ФИАТ контролира ФИАТ, “Алфа Ромео”, “Ферари”, “Мазерати”, “Ланча”, вестниците “Стампа” и “Кориере дела сера”, футболния тим “Ювентус”, винарски изби Chateau Margaux, редица застрахователни и хранителни компании. На Джани принадлежи фразата: „Обичам вятъра за това, че не се налага да го купувам.” Всичко останало Аниели може да си купи, ако не за много, то за страшно много пари. Придобиването на “Ферари” е малко цинично предвид факта, че навремето ФИАТ отказва работа на самия Енцо Ферари.
Семейството притежава и колекция от майстори като Матис, Модилиани, Реноар, Пикасо, която дарява на Торино. Първата криза на концерна е през 1976 г. Джани се обръща за помощ към своя приятел Муамар Кадафи. Аниели продава на Либия почти 15% от двата финансови холдинга за астрономическа сума. Чрез компанията си Lafico диктаторът Кадафи става акционер във ФИАТ. След свестяването концернът изкупува обратно дяловете си от Триполи. Всички решения на фирмата са много тясно свързани с политическата обстановка. Аниели е човек на отминалото време. През по-голямата част от живота си той ръководи компанията в условията на държавно регулирана икономика. Връзките му с Рим са достатъчни, за да не се тревожи за нищо. Способността на Джани да има поддръжката на държавата и да лобира за своите интереси е уникална. Политиката, бизнесът и финансите не са разделени в Италия. В Америка действа антитръстово законодателство, закони регулират вмешателството на политически и финансови групи в сферата на частния бизнес. Но не и в Италия. Джани развива своя бизнес при невероятно слаба конкуренция и в крайна сметка става пълен монополист на вътрешния пазар. Страната поддържа високи тарифи за внос на чужди автомобили. Така в края на 80-те компанията Фиат все още е силно защитена от първата мощна вълна на глобална конкуренция. Енрико Куча, близък приятел на Джани, шеф на “Медиобанка”, обезпечава ФИАТ във финансовото общество и компанията с лекота сключва сделки, за които други могат само да мечтаят. Именно “Медиобанка” спасява фирмата от банкрут през 1993, като придобива 10% дял от концерна заедно с още няколко банки, сред които и “Дойче банк”. Глобализацията постепенно изтиква ФИАТ в ъгъла. Джани трябва да избере дали да се фокусира в автомобилния бизнес, за да остане сериозен играч, или да поддържа огромната си империя. Изборът е труден. Лично Берлускони и други крупни политици призовават гражданите и бизнесмените да проявят патриотизъм. Силвио дори директно настоява членовете на правителството да се возят в родните “Ланча”. Отношението на Джани към политиците се съдържа в думите, отправени към негов приятел с политически амбиции: „Някой ден наистина ще станеш заместник-министър, но дотогава ще трябва да стиснеш множество потни длани.” По време на третата криза на ФИАТ има дни, в които компанията губи по 4,5 милиона долара на ден. „Дженерал мотърс” купува една пета от автомобилния гигант. Сделката донася на ФИАТ 2,4 милиарда долара. Съгласно договора с детройтската компания, до 2009 г. ФИАТ може да накара „Дженерал мотърс” да изкупи и останалите 80 процента. Днес оборотът на ФИАТ е на стойност 58 милиарда долара.
Мистерия. Проклятието на едно богатство
Едоардо Аниели – мъченик на шиитите? Или жертва на наркотиците?
Този въпрос е тежък за фамилията. Джани Аниели и Марела имат две деца – Едоардо и Маргерита. Синът Едоардо, роден в Ню Йорк, учи литература и философия в Принстънския университет в Америка. Прекарва много време в Африка и Индия, където се занимава със спиритуализъм. Едоардо никога не е искал да бъде богат и води отшелнически живот. Той мечтае на мястото на заводите Фиат да растат прекрасни цветя. Обсебен от източните философии, Едоардо не понася тежестта на името Аниели и скача от 80-метров мост. Самоубива се. Такава е официалната версия. В Музея на мъчениците в Техеран има олтар със снимка на Едоардо и един приказлив гид представя версията за италианския ционизъм. Наследникът на Фиат е приел исляма и не се е самоубил. Убит е. Студентите от университета „Имам Садеф” показват фотоси, на които се вижда слабичкият Едоардо, твърдят, че често ги е посещавал през 90-те. През 2003 в Иран е излъчен филм със заглавие „Едоардо”, свързан с мистериозната му смърт. В Италия е наложена цензура върху съмненията, че е убит от ционисти и върху версията, че е приел исляма. Според негови близки приятели малко преди смъртта си Едоардо е имал намерение да замине за Иран и да поиска политическо убежище, защото е смятал, че животът му е застрашен. През 1986 г. Едоардо съобщава на баща си, че има извънбрачно дете, син, който носи името му Джани. Джовани (Джани) Аниели отказва да признае детето за част от фамилията.
P.S.
Лука Кордеро ди Монтедземоло е новият шеф на концерна Фиат . Той е работил дълго време с Аниели. До последно оглавява производството на спортните автомобили „Ферари” – най-печелившия сектор от групата Фиат. И стои зад успеха на феноменалните световни титли на Михаел Шумахер с “Ферари”. Акционерите се надяват, че блестящият Монтедземоло ще има успех и при управлението на цялата корпорация.